неделя, 23 февруари 2014 г.

Висота, права и длъжности на епископския сан.

Слово при хиротонията на епископ Борис Стобийски.

Преосвещений Епископе Борисе! Колкото днешният ден е велик и паметен за тебе, толкова той е светъл и радостен за родната ни Света Православна Църква. Това е ден на твойта велика Петдесетница. Ти израстна и се възпита под сянката на Църквата. Получил с нейна помощ едно солидно и всестранно висше образование, ти ред години вече с усърдие изпълняваш под духовното ведомство на Църквата такива послушания, които неуклонно те водиха и приближаваха към днешния светъл ден. Ти биде изпитан и със своята деятелна преданост доказа, че "нищо не е в състояние да те раздели от любовта Божия" (Рим. 8:55). А това именно е необходимата и желана предпоставка за днешната твоя велика Петдесетница.
Днес Господ Бог съизволи и чрез съборно архиерейско ръкоположение ти получи сугубата всеосвещаваща Божествена благодат за висше пастирско служение. А църквата с радост те причисли към сонма на своите висши строители. Възглавявайки свещения събор, в случая на мене се пада честта пръв от всички да те поздравя с получения велик дар на сугубата Божествена благодат, а заедно с това и да ти припомня някои истини за правата и длъжностите на високия епископски сан.
Преди всичко епископското служение е дело твърде високо и свято, а същевременно твърде трудно и отговорно. То е един тежък дълг, подобен на Голготския кръст, който мнозина великодостойни мъже са избягали да приемат. Това служение обаче се възлага на предопределените. Тях нито църковната управа може да пренебрегне, нито те могат дълго да се противят на волята Божия. Защото казано е: "призваните от Бога се възвеждат в тоя сан и на тях се дава тая чест" (Евр.5:4).
Епископите са приемници на Апостолите и са поставени от Духа Светяго за строители и върховни пастири на Църквата, която Христос придоби с кръвта Си. (срав. Деян. 20:28). На тях се възлага тежката и мъчна длъжност да водят Църквата през тая долина на плача, скърбите и страданията, какъвто е тоя свят; да я учат и просвещават, да я възраждат и обновяват, за да я представят пред Бога чиста и свята, която няма петно или порок, или нещо подобно. (срав. Еф. 5:27).
Църквата е Божествена институция, учредена от Самаго Господа Спасителя. И като такава тя е сила, на която "портите адови няма да надделеят" (Мат. 16:18). На епископите обаче е възложен и дългът да я предвождат в нейната земна борба. И тая борба не е против сили от плът и кръв, а против духа на отрицанието, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. (срав. Еф. 6:12).
В тая борба се състои най-тежкият кръст на епископското служение. За да се постигне желаният успех, от пастирите изобщо се изисква пламтяща любов към мисията на Църквата и беззаветна самоотверженост при извършване на нейното велико и спасително дело. Епископът би могъл да има и едното, и другото само тогава, когато изпълнявайки завета на великия Апостол, безспирно подгрява получения чрез ръкоположение дар Божий в себе си. (срав. 2 Тим. 1:6).
Като апостолски приемници епископите имат и апостолския дълг да проповядват Словото на живота, да благоустройват Църквата, властно да я ръководят, усърдно да се грижат за нейния духовен растеж и нейното нравствено съвършенство. На тях Христос казва: "Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам". (Йоан 20:23). "Каквото свържете на земята, ще бъде свързано и на небето и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето". (Мат. 18:18). Тъй че заедно с апостолско върховно пратеничество, на епископите е дадена и такава върховна църковна власт. И поради това те са длъжни да правят безспирни усилия над себе си, да придобиват висша духовна мъдрост и разум, да се преизпълнят с висша богословска мъдрост и разум, да се украсят с милосърдие и състрадание, с кротост и благост, за да бъдат достойни и чедолюбиви отци на тия, които им са поверени, да ги ръководят в духовния живот.
Църквата е свещена съкровищница на откровеното и уяснено Слово Божие. И в това си качество Тя е стълб и утвърждение на истината. (срав. Тим. 3:15). Епископите са призовани да бъдат блюстители и носители на тая истина. Поради това те са длъжни винаги, всеки миг да бъдат в пълно единение с Христа Господа и с Църквата. Защото и послушанието на вярващите към епископа се счита за послушание към Христа и към Църквата. Сам Христос Господ казва: "Който слуша вас, Мене слуша". (Лук. 10:16). Св. Игнатй Богоносец казва: "Дето е епископът, там е Църквата; без епископ, няма Църква". Св. Киприян Картагенски казва: "Комуто Църквата не е Майка, неми и Господ Бог не е Баща; и който не е с епископа, той не е в Църквата, а който не е в Църквата, той не е и с Христа". А това означава, който чрез епископа слуша истината в Църквата, слуша самаго Христа Господа. То значи още, че Църквата, чрез устата на пастирите подготвя духовната обнова и нравственото съвършенство на вярващите и ги прави сънаследници на Христа в Царството на живота. (срав. Рим. 8:17).
Преосвещений Владико! Това са само някои от истините за висотата, правата и длъжностите на епископското служение. Причислен в сонма на епископите, днес и на тебе се възложи такова високо служение; сега и ти приемаш една тежка и отговорна мисия. Вярно е, че сега на теб е поверено едно малочислено паство. Вярно е обаче и това, че църковното дело в Духовната семинария никак не е по-маловажно от Църковното дело в епархийските области. Никой не би могъл да отрече истината, че да се развива интелектът, да се просвещават душите, да се облагородяват сърцата, да се благоразтварят чувствата, да се създават благи апостолски характери у тия, които утре ще бъдат пастири и строители на тайните Христови в епархиите на църковния ни диоцез, е една работа колкото възвишена и благородна, толкова деликатна и трудна. И тука от началоводжа се изисква да има голяма мъдрост и духовна опитност, търпение и благост, пастирско усърдие и отеческо благоразположение, за да се получат желаните за Църквата резултати.
Възлюбений в Христа брате! Нека подчертая още една известна истина: че и епископът, както всички други хора, е човек с немощи. И като се има предвид тая истина, от една страна, и злокобната сила на отрицанието и покварата -  от друга, ще се види, че епископското служение сега представлява един двойно по-тежък кръст. Това е вярно. Но да не се смущава сърцето ти. (срав. Йоан 14:1). Велик е Онзи, Който те призова на това служение. Неговата всепобедна сила се проявява в човешката немощ. (срав. 2 Кор. 12:9). Затова по-често и усърдно се моли; имай жива и силна вяра; по-често подигай поглед нагоре с твърда надежда за помощ. Защото надеждата никога не посрамва. (срав. Рим. 5:5). Със силата на тия високи добродетели застани на божествена стража при повереното тебе малко, но избрано стадо. Бъди винаги верен и буден страж и пази чистата и идеалистична семинарска младеж от гибелни външни влияния и внушения.
Въоръжи се с духа на вярата и разума, с духа на страха Божий, с духа и силата на получената сигиба благодат и употреби всички възможни педагогични средства и благи пастирски усилия, та да направиш, щото възпитанието и образованието, духовната наука и православната истина в поверената ти Духовна семинария винаги да блестят в пълната си симфонична красота. Нека тая дивна и вечна красота на православната богословска мисъл озари и просвети душата и разума на младите семинарски левити, та да възлюбят те Църквата Божия и да станат един ден достойни нейни служители, достойни пастири народни, пастири проповедници и учители, пастири стражи и будители, пастири-борци и пастири-творци. В лицето и дейността на твое Боголюбие нека тия утрешни църковно-народни деятели видят образа на идеален пастир. Приеми и си сложи сега тая корона-венец. Но да те пази Бог да помислиш, че тя ти се дава да се гиздиш с нея. Иначе нейната тежест би била убийствена за тебе. Напротив, всеки път при църковната служба, когато ще я слагаш на главата си, за да символизираш прославата на Царя-Пастиреначалника, винаги мисли, че това е бодливият трънен венец на Христа Господа, с който Той биде унизен заради човешкото спасение. Блясакът от ксъпоценните камъни по нея отдавай на Господа - Царя на славата, а смирението и съкрушението да бъдат за тебе.
Чрез мене като от самата ръка на Иисуса пастиреначалника, приеми този жезъл. Той е символ на епископска власт и духовна сила. Подпирай се с него, управлявай повереното ти малко паство, утвърждавай го в истините на вярата и във верността към Бога и Църквата. Властно го води подир Христа Господа, Който е път, истина и живот. (срав. Йоан 14:6). Сам върви неуклонно подир Него и пази като еница на окото си заветите на Свети Дух, изразени в свещените канони и църковни наредби. За всичко това нека Господ Бог ти изпрати жезъл сили от горния Сион, за да останеш верен на обета си и да получиш онова, което е обещано за верността - венеца на живота. (срав. Апок. 2:10)- Амин.

Видински митрополит Неофит.


Из кингата "Път към Голгота".


Снимка: http://www.lostbulgaria.com/