Акатист на Св. Йоан Рилски Чудотворец

По повод празника на Св. Преподобен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, публикуваме акатиста написан от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Борис в прослава на този дивен Божи угодник. Акатиста е изцяло в рима, което го прави интересен и лесен за четене.  Одобрен от Св. Синод на Българската Православна Църква и за богослужебна употреба.

КОНДАК 1.

О, Преподобний и преславний,

Божествений и богонравний,

Отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец,

Пречудний ти угодниче Христов!

Всегда изпълнен с Божия любов,

Достигнал си небесна висота

И ангелска неземна красота

Чрез подвига свещен на любовта!

Изгря ти като слънце с вечна светлина

Над нашта родина и нашия народ,

И сочиш пътя ни към светла бъднина –

Към съвършенството и вечния възход!

Кат светъл ангел-предводител

Предвождаш нашия народ,

Кат крепък ангел-предводител

Закриляш българския род.

Мъченичество

По повод атентата върху катедралния храм "Св. Неделя" през 1925 г., извършен от крайно леви дейци на Военната организация на БКП, на Велики четвъртък. И навършването на четиридесетия ден от смъртта на хората били в храма, Архимандрит Борис (бъдещият Неврокопски митрополит), публикува своя статия в ЦВ, която и днес е актуална, и може свободно да бъде отнесена и до нашето съвремие.

Четиридесетият ден от смъртта на сто и четиридесетте софийски мъченици беше рядък ден. През този ден умря градът на живите и оживя градът на мъртвите. През този ден едно велико благоговейно чувство свърза живите с умрелите, - понесе ги от ранни зори към Божия храм за молитва и сля ги в жив непрекъснат поток, който се отля към верните жилища - за поклонение пред пресните, неизравнените гробове на мъчениците от столичната катедрала. Никога до сега софийските гробища не са виждали такова множество и такъв помен! Каква сила бе сляла в едно чувство, в едно желание, в една воля неизброимите хиляди познати и непознати, близки и далечни? Какво ги караше да обсипват с пролетни цветя свежите гробове на знайни и незнайни там покойници, - да свиват пред тях колене, да проливат над тях сълзи? Пред тези мъченишки гробове, които говорят неизказано много - много повече, отколкото говорят делата и подвизите на всички живи герои, като че ли ставаше някакво чудо: като че ли слепи проглеждаха, безжизнени се съживяваха, бездушни се одухотворяваха, безсъзнателни се осъзнаваха, помрачени се проясняваха! В този ден почувствахме и съзнахме най-дълбоко, че смъртта на мъчениците от Велики четвъртък спаси и осмисли нашия живот, че тя ще спасява и осмисля живота и на бъдещите поколения, - че от техните свещени гробове ще се роди нов живот на нашата земя, - тая земя, на която тъй скоро изгасва истинският живот!

Отечески Ви съветваме, всички да слушате неговите мъдри съвети, спасителни поучения и пастиркси наставления...

СВЕТИЙ СИНОДЪ

на

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА

№ 2125

29 мартъ 1935 година

СОФИЯ

                                                                                    

ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ

Благоговейнейшии свещеници, почтенейши

старейшини и прочии благочестиви християни,

 живущи въ Богоспасаемата Неврокопска

 епархия, чада наши о Господе зело възлюбленная,

благодатъ Вам и миръ отъ Господа Бога и

Спаса нашего Иисуса Христа, отъ насъ же

смиреннихъ молитва и благословение.

Подир блажената кончина на приснопаметнаго Митрополита Макария, Вашия духовен отец и нашъ възлюблен о Господе брат и съслужител, митрополитскиятъ в Неврокопъ престол, както всемъ Вамъ е известно, остана вдовствующъ. Предъ видъ важностьта на поста, Св. Синод своевременно разпореди да се произведе надлежниятъ избор за канонически кириархъ на Богоспасаемата Неврокопска епархия. За тая цель той изпрати изискуемия от Екзархийския устав листь на достоизбираемите кандидати, измежду които благочестивото паство на тази епархия да избере бъдещия свой духовенъ архипастирь. Отъ изложението за станалия на 17 март (4 март ст. ст.) тази година избор става явно, че представителите на клира и народа отъ Вашата Богоспасаема епархия съ пълно вишегласие избрали Преосвещенаго Епископа Св. Стобийскаго Господина Бориса и Преосвещенаго Епископа Св. Знеполскаго Господина Софрония.

Неврокопски митрополит Борис. Характеристика, Живот и Дейност.

След смъртта на блаженопочившия Митрополит Макарий в 1935 година, временно управлението на Неврокопската епархия биде възложено на Софийският митрополит Стефан, който произведе и изборите за канонически Неврокопски митрополит.

          Същата година при единодушния вот на клир и миряни е бил избран за Неврокопски митрополит главния секретар на Св. Синод по това време Стобийският епископ Борис.

Дядо Борис Митрополит Неврокопски като пламенен родолюбец и радетел за чиста и нравствена младеж. Част 2.

Според митрополит Борис процесът на падението е единен. Щом човек се отрече от Бога, най-напред той става „топлохладен“, а след това постепенно безразличен, равнодушен, бездушен и накрая – безчовечен. А щом у човека изчезне човешкото, обезателно у него се събужда звярът. Достатъчно примери за това ни дава и нашето съвремие. Изгубването на вярата в Бога обезателно влече след себе си и изгубването на човешкото у човека, т.е. води до изгубване на Божия и човешкия образ в човека. „Обезверяването води неминуемо към озверяване“ – твърди митрополит Борис. Това е неумолим закон в нравствения свят. С чувство на дълбоко прискърбие той цитира част от текста на едно окръжно, намерено в архивите на ония разрушителни сили, които предизвикаха кървавите събития през 1923 г. и атентата през 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ : „Когато се срещнете с нашите противници, унищожавайте ги безмилостно! Бъдете жестоки и безпощадни и оставете настрана хуманността, човещината и други тем подобни дивотии!“ Божият служител е дълбоко смутен от една такава аморална система, в която жестокостта се препоръчва, дори се заповядва, а „хуманността и човещината“ се обявяват за „дивотия“. За него това е тежко падение, което води изповядващите такъв морал към неизбежна гибел, тържество на демонизма – на оная сила, която иска да разруши всичко човешко и божествено у човека и „да възцари в него демона“.

Дядо Борис Митрополит Неврокопски като пламенен родолюбец и радетел за чиста и нравствена младеж. Част 1.

Възгледите на митрополит Борис за кризата в българското училище

Повече от 12 години митрополит Борис всеотдайно и с отеческа грижовност гради духовния образ на паство и клир в Неврокопска епархия. И досега миряни и свещеници, които го помнят, говорят за него с дълбоко благоговение и признателност. Дядо Борис - така обикновените миряни го зовяха и с радост слушаха вдъхновеното му слово. Той приемаше по всяко време и винаги намираше утешителни и назидателни думи за всекиго. Бе едновременно блестящ оратор и пламенен апологет на Православието, грижовен духовен отец и наставник на паството, талантлив организатор и изпълнител на църковните дела в епархията, задълбочен педагог и обществен деятел.

Негово дело е повторното откриване на Неврокопската гимназия през 1936 г., след като през 1934 г. тя била закрита по решение на тогавашното правителство. Немалко бедни ученици завършиха образованието си благодарение на помощта му.  Неговият живот и дейност на праведник и духовен пастир, на педагог и обществен деятел, трябва да бъдат задълбочено изследвани. Особен интерес представляват възгледите на митрополит Борис за религиозно-нравственото възпитание на учащата се младеж, подробно изложени в книгата му „Кризата в нашето училище“, издадена през 1928 г., когато той е ректор на Софийската духовна семинария. Мислите, развити в тази книга, са особено актуални днес, когато народът ни е обхванат от много по-дълбока и страшна нравствена и духовна криза.

„Документирайте незабавно противонародните изказвания”

Личността на Неврокопски митрополит Борис през погледа

на Държавна сигурност  

Втората половина на 1948 г. е един  от най-драматичните моменти от историята на Българската право-славна църква в епохата на комунизма. На 8 септември 1948 г. оставка подава последният Български екзарх Стефан, като тя е приета с пълно единодушие от Св. синод, а след това е утвърдена и от държавата. Два месеца по-късно, на 8 ноември 1948 г., след освещаването на църквата „Св. Димитър” в с. Коларово в църковния двор е убит един от най-авторитетните архиереи на БПЦ – Неврокопският митрополит Борис. През тези месеци държавата преминава от политика на относителна търпимост към Православната църква към открити репресии, вследствие на които свещениците са категоризирани в зависимост от отношението си към народната власт, а „неблагонадеждните” сред тях са арестувани и осъдени на затвор или изпратени без съд в Трудово възпитателни общежития[1].

Един от големите въпроси, които стоят пред съвременната историография, посветена на историята на Българската православна църква през комунизма, е търсенето на повратния момент в отношенията между Църква и държава.

ПРОВИНЕНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НЕ СМАЗВАНИ, А ВРАЗУМЯВАНИ.

Писмо на Неврокопски митрополит Борис 

до наместник-председателя на Св. синод. Неврокоп, 17 април 1939 г.

(Публикува се със съкращения. Заглавието е на редакцията)

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

През м. ноемврий 1937 г. уволненият тогава архиерейски наместник в Горна-Джумая протоиерей Димитър Коцалиев беше стъкмил, а след това по негово внушение негови близки бяха разнесли едно хулно и клеветническо писмо срещу нас, което е било занесено и предадено също в Канцеларията на Двореца, в Св. Синод и в Министерството на Външните работи и на изповеданията. Изглежда, че това недостойно писмо е създало лишни грижи на дворцовата канцелария, която го е препратила в Министерство на външните работи и на вероизповеданията. Но с особено внимание се е отнесло към това писмо поменатото Министерство, което го е препратило в Св. Синод с искане да се проверят изнесените в това писмо обвинения и да се съобщи резултата в Министерството от тая проверка. Вероятно, по повод на това министерско искане Св. Синод с писмо № 10829 от 8.ХІІ.1938 г. ни препрати прословутото писмо с покана да дадем нужните обяснения по неговото съдържание. (...)

ПОСЛАНИЕ до паството на Богохранимата Неврокопска епархия.

Неврокопска 

Митрополия

    №1080

21.IV.1935 г.

гр. Неврокоп

  Едно тяло сте и един дух...един е Господ, 

една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички...

(Ефес. 4:4-6)

Възлюбени мои чада,

Господу Богу било угодно - по Неговия непостижим промисъл и велика милост - да възложи на мен кръста на архипастирското служение в Богоспасяемата Неврокопска епархия. Благословен да бъде Бог, Който ме призова чрез единодушния глас на моето благочестиво паство и молитвения зов на нашата света православна Църква! Прославен да бъде Господ наш Иисус Христос, Който благоустрои моя път към вас - моите единородни и единоверни братя!

Прекланяйки се смирено пред Божията света воля, отзовавайки се сърдечно на вашие синовен зов, ида при вас, изпълнен с крепка вяра в Бога и отеческа любов към всички вас. Заставам сред вас със сърдечно желание да ви послужа -  по примера на нашия Спасител, Който дойде на земята, за да послужи, а не да Му служат, и съгласно Неговата Божествена заповед: който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде слуга (Мат. 20:27). Нося ви и ви предавам благодатта и благословението, мира и любовта на нашия Господ Иисус Христос. Мирът Божи да цари в сърцата ви (Колос. 3:15),  - оня мир, към който сте призвани и чрез който сте слени в едно тяло, в една душа.

Пръв мой свещен дълг и съкровено желание още в първия миг, когато Духът Светий ме постави - чрез гласа на Църквата и народа - да ръководя паството на Богохранимата Неврокопска епархия, беше да възнеса всесърдечни и вседушевни молитви към Господа Бога: Той да съедини всички ни в Себе Си чрез жива и непоколебима вяра и помежду ни чрез съвършена и дейна братска обич, - да съедини и обедини неразривно - в мир и любов, в благоденствие и преуспяване - всички чада на нашата света Православна Църква и на нашия добър благочестив народ. Това ще бъде първата и последна цел на моя живот и моето служение. Защото, възлюбени чада, за нас, Божиите създания, няма по-голямо благо от живото общение с Бога искренносърдечното братско единение помежду ни! Това висше благо е основата на нашия живот и изворът на всички други блага - временни и вечни, земни и небесни. Когато нашият Спасител се приготовляваше за Своите последни изкупителни страдания и Своята спасителна смърт  на Голгота, Той произнесе велика първосвещеническа молитва за спасението на света. В тази молитва Той най-много се молеше: "Да бъдат всички едно - както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно... да бъдат едно, както Ние сме едно... в пълно единство" (Йоан. 17:21-23).

НАДГРОБНО СЛОВО

НАДГРОБНО СЛОВО,

ПРОИЗНЕСЕНО ОТ НАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВ. СИНОД НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ДОРОСТОЛО-ЧЕРВЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ М И Х А И Л, ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО НА БЛАЖЕНОПОЧИНАЛИЯ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ 

Б О Р И С

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, Високопреподобни, Всеблагоговейни и Благоговейни отци и братя!

     Дълбоко опечалено събрание!

Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни, Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир - Високопреосвещенният Неврокопски митрополит Борис.

Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. На връх Димитровден - рождение ден на самия покойник - подир извършване на св. Божествена литургия, след приобщаване със св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци, Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник.

Това безумно деяние потресе не само епархията. То покруси цялата ни страна и целокупния български народ. И ние се събрахме тук да отдадем последна дан на почит към един мъченик на вярата, високдостоен и всепредан йерарх, станал жертва при изпълнение на своя служебен дълг към светата ни Църква.

Скръбта, кото гнети сърцата ни, е непоносима, защото ние за винаги се разделихме с нашия многообичан събрат и духовен баща. Но тя е още по-болезнена, защото в лицето на тъй трагично загиналия светител върховната ни църковна управа - Св. Синод губи един от най-просветените си йерарси, които в много отношения справедливо минаваше за ума и добрата съвест на Църквата ни. Ние, архиереите губим отличен събрат и най-ценен, въодушевен и всепредан сътрудник в управлението и ръководството на Църквата - тежка загуба, която гнетуще се чувства особено в преживените днес изпитателни моменти в църковния ни живот. Неврокопската епархия - клир и миряни - губи своя любим архипастир и духовен вожд, многополезен наставник, усърден богомолец и душепопечител. А българският народ и българската общественост губят един горещ родолюбец и всеотдаен труженик за своето благо, културен възход и напредък.

Отправяйки своите горещи молитви към престола на Всевишния за упокоение душата на непрежалимия покойник, наш дълг на признателност е в този момент на всегдашна раздяла с него да споменем, макар и в най-общи черти, това, което бе най-характерно за личността, живота и служението му.

Блогът посветен на дядо Борис с нов облик.

Здравейте, приятели. Радваме се да ви представим новата визия на блога посветен на Неврокопския митрополит Борис. За нас той е светъл пример, оставил е огромна следа в живота и историята на Българската Православна Църква, надяваме се, че новият облик ще привлече още повече посетители на блога в негова памет, за да не остане забравено делото на обичния Неврокопски Архиерей.

Екип на Блог "Добротолюбие".

Св. Неврокопският митрополит Борис и Рилската св. Обител

Св. Неврокопският митрополит Борис питаеше чувство на особено благоговение пред небесният закрилник на българския народ - св. Йоан Рилски.

За пръв път той посетил св. Обител през 1922 г. наскоро след завръщането си от Буда-Пеща, където е бил дотогава предстоятел на Българската църква. Още при първото му идване, в неговата мистична душа се е запазил пламъка на благоговението към св. Йоан Рилски. Той е бил очарован от чудесната живописна околност, всред която е живял и се е подвизавал рилския светец. Оттогава той не е пропускал нито едно лято,  за да не престои в недрата на Рила-планина, наблизо до чудотворните мощи на светеца.

Може с пълна положителност да се твърди, че никой, даже от рилските братя, не е обиколил толкоз старателно околностите на манастира, както това беше сторил покойният митрополит Борис. Нему беше известно всяко едно дърво, всяко храстче на Рила-планина. Той знаеше от кои места се откриват хубави гледки на околността. С завист и очудване рилските старци говорили за него: "той се катери като коза по рилските чукари!". Колко пъти пролетен проливен дъжд го е сварвал из рилските усои. Но свикнал с атмосферните условия на рилския климат, той знаеше да се приспособява към него.

Той обичаше да прави по-далечни излети на из лоното на рилската природа заедно с малка групичка подбрани манастирски братя и летуващи в манастира семинаристи. Но най-често той тръгваше из планината сам с парче хляб и няколко домати или плодове, вързани в една кърпа. Той бе вегетарианец (1),  и остроумно казваше: "Обичам мед, но не мога да ям пчелите, които ни дават тази ароматичен продукт - дар Божий!".

Освен това той обичаше да се информира от рилските братя за манастирския живот, като определяше за това срещи на чист въздух при разходка до някой обект. Към бедни и туждаещи се той беше състрадателен. Подпомагаше и с пари, и с дрехи.

Неврокопски митрополит Борис - 79 години от избора му за митрополит.

79 години от избора на епископ Борис за Неврокопски митрополит.

 На 24 март 2014 г. се навършват 79 години от избора на Стобийския епископ Борис за Неврокопски митрополит. Нека да си спомним какво пише в официоза на БПЦ по този повод в далечната 1935 г.

„Всеки един народ има нужда не само от политически водачи, но в същото време, и даже по-вече от духовни водачи. От такива водачи особена нужда има сега българдкият народ. Когато новоизбраният Неврокопски митрополит се възкачва на определената му от Божия промисъл катедра, той влиза в числото на тези водачи на българския народ. Предстои му висока, но в същото време тежка отговорна дейност. Досегашната му дългогодишна ползотворна и творческа дейност е добър и сигурен залог, че такава, и даже с още по-бляскави резултати, ще бъде и бъдещата му дейност като митрополит на българската православна Църква.

Ние храним пълна надежда, че новоизбраният Неврокопски митрополит Борис със своята дълбока преданост към православната българска Църква и със своята безгранична и самоотвержена обич към своята родина, към българския народ, ще бъде един от първите и достойни духовни водачи на българския народ[1].”

Канонически избран през 1935 година митрополит Борис поема овдовялата Неврокопска епархия. Посрещнат е с много голямо въодушевление в епархията от хиляди и хиляди благочестиви християни.

Мъченик за вяра и отечество.

Неврокопски митрополит Борис - мъченик за вяра и отечество.

Неврокопският митрополит Борис (в мире Вангел Симов Разумов) е роден на 8 ноември 1888 г, Димитровден, в с. Гявато, Ресенско (Битолско). Житейският му път по чуден начин е свързан с Божия угодник св. вмчк. Димитрий Солунски, особено почитан в родния му край. Пак на Димитровден, след точно 60 години, той ще се представи пред Господа, обагрен и с мъченическа кръв. И до сега - 111 години от неговото рождение и 51 години от смъртта му, той остава в паметта на живите до днес свои съвременници като изключително скромен, благ, а в същото време всеотдаен човек - строг и взискателен към себе си, но към другите - снизходителен, с чиста и неподкупна съвест.

Родителите му - Симеон Цвятков Разумов и Мария Димитрова, били благочестиви и родолюбиви християни, които често посещавали с невръстната си рожба обителта "Св. Петка", сгушена в китните склонове на Пелистер и манастира "Св. Петка", в подножието на Бигла планина. Още малък, бъдещият митрополит проявявал голяма люов към словото и учението Божие. Началното училище завършил в родното си село Гявато, а по-късно учи в бълбгарската мъжка гимназия "Д-р Берон" в Одрин, където пред 1904 г. завършва с отличен успех трети клас. Надарен от Бога с редки умствени способности и задълбочена мисъл, младежът запазил  духа на Гявато, чиито жители се отличават с духовна будност, предприемчивост и родобюбие. По време на Илинденското въстание, кървава разправа покосява селото - то е опожарено, а жителите му - избити по най-жесток начин. Пред 1903 г. баща му загива в неравен бой, заедно с още 86 четници, под воеводството на Георги Сугарев. През 1904 г. малкият Вангел, прокудн от мизерията в родното си селце, отива в Цариград. Там той прави впечатление на екзарх Йосиф, който му отпуска стпендия за Цариградската духовна семинария. След завършване на семинарията, през 1910 г., Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и иеродяконски чин. През 1916 г. младежът завършва богословски факултет в Черновиц (Австро-Унгария) като стипендиант на Екзархията, със степен "доктор по богословие". Младият монах вече отлично владее църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски езици. Особено обича творбите на Ботев и Яворов, Славейков и Стоян Михайловски.

Тежък е тоя път, Богокрепки Архипастири! Боязън ме обзема.

Слово - отговор на Стобийски епископ Борис

Ваше Високопреосвещенство,

Богомъдри Архипастири,

Досточтими отци и братя!

В тоя свещен час по-прилично е за мен не да говоря и отговарям, но смирено и благоговейно да мълча. Но аз не мога в тоя миг да не въздам похвала и благодарение на Господа за неговата велика милост към мене. Божията милост се е изливала обилно над мене във всички по-важни случаи на моя живот. Обаче най-силно тя се е проявявала и най-дълбоко аз съм я чествувал в бедите и изпитанията. Най-много в дни на изпитание съм чувствувал  какво получавам от Господа и най-често в такива дни молитвено съм въздишал: "Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?" (Псал. 115:3)? И всякога съм съзнавал, че нищо не мога да дам на Господа, защото нищо нямам, защото нищо не съм. (2 Кор. 12:12). Едничкото нещо, което съм могъл да отдам на Господа, е била моята любов към Него, тая любов, която владее изцяло душата ми, която нищо не е могло да победи. Още от ранни младини обичах и търсех Бога и божественото във всичко. Обичах с тайнствен трепет Божия дом, където невидимо пребивава Бог. Обичах и почитах със смирено благоговение Божиите служители, които стоят най-близо до Бога и са посредници между Него и човеците. Аз знам само да благоговея пред пастирското звание и никога не мислех, че бих бил достоен да го нося. Но Богу било угодно да призове към най-великото служение и един свой малък и недостоен раб. И не след много време Този, Който - по Своята милост - и мен предузна и представи между Своите служители, ме призва да поема кръста на най-трудното, но същевременно най-възвишеното служение - служението на истинския пастир...

В името на Божията правда и доброто на нашия народ и дума не може да става.

Из протокол №12 от 14.11.1940 г. На пълния състав на Светия Синод на Българската Православна Църква за разглеждане законопроекта за защита на нацията и определяне състава на комисия за изготвяне на изложение до народното събрание.

Изказване на Неврокопски митрополит Борис по този въпрос:

"Държавата, ако иска да пази нацията, трябва не да напада и ограничава едно малцинство в страната, а да вземе мерки да бъде предпазен народа от всички чужди влияния. Във всеки случай, да направим каквото е възможно, за да не се събуди омраза сред нашия народ.

Според моето мнение, в закона, ако наистина целят да запазят българската нация от чужди и зловредни влияния, трябва да определят общо: само българи да могат да вършат това или онова, само българи да могат да издават вестници, само българи да могат да отварят училища и прочие... Все пак нашата църква, която е била през историята по-голяма защитница на нашия народ отколкото държавата , има пълно право да предупреди държавната власт и да даде един съвет за запазване доброто име на нашия народ и за повече християнски дух в законите. В името на Божията правда и доброто на нашия народ и дума не може да  става за унижения спрямо християни, които законът ще завари като християни".

Висота, права и длъжности на епископския сан.

Слово при хиротонията на епископ Борис Стобийски.

Преосвещений Епископе Борисе! Колкото днешният ден е велик и паметен за тебе, толкова той е светъл и радостен за родната ни Света Православна Църква. Това е ден на твойта велика Петдесетница. Ти израстна и се възпита под сянката на Църквата. Получил с нейна помощ едно солидно и всестранно висше образование, ти ред години вече с усърдие изпълняваш под духовното ведомство на Църквата такива послушания, които неуклонно те водиха и приближаваха към днешния светъл ден. Ти биде изпитан и със своята деятелна преданост доказа, че "нищо не е в състояние да те раздели от любовта Божия" (Рим. 8:55). А това именно е необходимата и желана предпоставка за днешната твоя велика Петдесетница.

Днес Господ Бог съизволи и чрез съборно архиерейско ръкоположение ти получи сугубата всеосвещаваща Божествена благодат за висше пастирско служение. А църквата с радост те причисли към сонма на своите висши строители. Възглавявайки свещения събор, в случая на мене се пада честта пръв от всички да те поздравя с получения велик дар на сугубата Божествена благодат, а заедно с това и да ти припомня някои истини за правата и длъжностите на високия епископски сан.

Преди всичко епископското служение е дело твърде високо и свято, а същевременно твърде трудно и отговорно. То е един тежък дълг, подобен на Голготския кръст, който мнозина великодостойни мъже са избягали да приемат. Това служение обаче се възлага на предопределените. Тях нито църковната управа може да пренебрегне, нито те могат дълго да се противят на волята Божия. Защото казано е: "призваните от Бога се възвеждат в тоя сан и на тях се дава тая чест" (Евр.5:4).

Неврокопският митрополит Борис и възгледите му за възпитанието на подрастващите

Духът на нашето време е такъв, че въпросът за религиозното образование и възпитание не е сред най-актуалните проблеми, вълнуващи съвременното общество. Онова, което векове наред е било най-важен приоритет на нациите – отглеждането и възпитанието на духовно здраво поколение, днес се е изродило до загриженост за по-добра информираност и безпристрастност в името на свободния избор на ценности от всеки индивид.

За България 20-ти век бе време на сериозни политически промени. Началото на  новото столетие продължи тежката участ на българското училище и образование. Политическите промени начертаха безрадостно бъдеще за нашата образователна система. В днешната среща за дейността на митрополит Борис можем да преоткрием важни за нашето образование препоръки и да ползваме ценните съвети, оставени ни от този дивен светия на родната църква.

 Акцент в настоящата лекция са трудовете на м-т Борис (тогава още архимандрит) като Ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и периода на неговото управление на духовното училище – от септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. Преди това обаче нека проследим каква е политическата и духовната обстановка в училището до идването на митрополит Борис.

"Съвестта на българската църква" - митрополит Борис бил убит от вербуван за ДС свещеник.

„Съвестта на българската църква“. Така наричали вярващи и духовници Неврокопския митрополит Борис. Дори в най-мрачните дни след 9 септември 1944 г. той продължавал да проповядва Словото Божие и да вдъхва кураж на своите миряни, които били подложени на различни унижения и мъчения от възцарилата се „народна власт“. Когато днес научаваме за агентурните подвизи на настоящите български митрополити, примерът на Борис Неврокопски става още по-силен и вдъхновяващ и ни задължава, да не го забравяме.

Роден през 1888 г. в бедно семейство със светското име Вангел Разумов, митрополит Борис се превръща в един от най-почитаните и образовани български духовници. Владеещ църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски езици дядо Борис  следял в оригинал световната богословска и философска мисъл.

"Владико Борисе, моли Христа Бога за нас!"

Неврокопският митрополит Борис е оставил дълбока следа в живота и паметта както на християните и свещениците от Неврокопска епархия, така и в живота на св. Българска църква въобще.

Бъдещият митрополит Борис се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. Живее скромно и бедно с родителите си. През 1910 г. Вангел Разумов (светското име на митрополит Борис) завършва Цариградската духовна семинария. През време на своето обучение там той получава и стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от неговото примерно и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, Борис завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917 г. йеродякон Борис е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и усъвършенстване. Именно заради тази си дейност той привлича вниманието на висшите църковници, които съответно го извикват в София и го отличават с офикията "архимандрит" и послушанието протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година той е ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".

За приснопаметния митрополит Борис Неврокопски.

Тази година Св. Църква в лицето на Неврокопска епархия ще отбележи една знаменита дата – 125 години от рождението и 65 години от мъченическата изповедническа смърт на Архиерея Божий Борис.

Тъжно става на човек, когато си спомни за безжалостния и жесток период от историята на България, за времето, в което духовенството било гонено и убивано просто заради това, че е духовенство.

ПОСРЕЩАНЕ НА ДЯДО БОРИС КАТО МИТРОПОЛИТ В НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ

Новоизбраният Неврокопски митрополит Борис отпътува за определената му от Божия промисъл, хубава българска Неврокопска епархия, на 20 май (1935 г.), петък, два дни преди радостния празник Връбница.

Напусна Св. Синод, дето бе постоянното му жилище, като секретар на Синода, в 7 часа сутринта. Пред входа на синодалната палата бе изпратен най-сърдечно от Наместник- Прецедателя на Св. Синод, Св. Видинския митрополит Неофит и от членовете на Св. Синод Св. Сливенския митрополит Иларион и Св. Врачанския митрополит Паисий. Софийският митрополит Стефан не можа да присъства при изпращането поради болест. Между многото изпращачи , които се бяха събрали пред входа на Св. Синод, бяха ректорът на Соф. Духовна Семинария, Траянополский епископ Антим, кметът на столицата инж. Иванов и мнозина други видни лица.

Защо решихме да направим този блог?

"По примера на своите достойни предходници — светители, преподобни мъченици от родната ни Църква, живя и завърши своя кръстен път Неврокопският митрополит Борис. В днешните трудни и объркани дни като запален светилник (срв. Мат. 5:13-16), гори и пръска светлина със своя подвиг, този непрежалим наш свещеномъченик! Без съмнение той и сега все тъй отправя горещи молитви пред Божия Престол за своето паство, за любимото си Отечество, за православния български народ." 

Блогът за Неврокопски митрополит Борис е създаден с цел разпространяване на историята за живота на дядо Борис, както и за неговото добро дело на Божията нива в Неврокопска епархия.