четвъртък, 18 юни 2015 г.

Пастирските добродетели

ОКРЪЖНО
До благоговейните свещеници
в Богохранимата Неврокопска епархия


Божественият произход и високото достойнство на пастирското звание в Църквата Христова изискват от пастирите редки, почти изключителни качества, които не се изискват за никое звание. Възвишените цели на пастирското служение предполагат, редом със свърхестествената Божия сила, която се дава в тайнството свещенство и чисти естествени сили у пастира, без които не може да се постигнат сигурно тези цели.
Църковният пастир трябва да има в пълна мяра всички ония качества и сили, които ще го направят годен да носи с достойнство пастирското звание и да изпълнява успешно пастирското служение. Той трябва да притежава в най-голямо съвършенство и най-голяма пълнота всички човешки и християнски добродетели и по своята добродетелност далеч да превъзхожда всички други човеци. Той трябва по своето съвършенство да е отишъл много напред – за да може да издига и другите около себе си. Никой не може  да води никого напред, ако сам е останал назад зад другите, - никой не може никого да издига високо нагоре, ако сам стои долу по-низко от другите. Църковният пастир е длъжен да създаде от себе си една личност, колкото е възможно по-съвършенна  и по-завършена във всяко отношение, и всякога да помни, че пастирското звание и личността на пастира са неразривно свързани помежду си. Той има повелителен и неотменим зълг – да въплъти преди всичко  в себе си, в своя живот и в своите дела чистотата, светостта и величието на духовното звание. Той трябва да направи своята личност чист и свещен съсъд за Божията благодат, - да създаде от себе си светъл и велелепен храм, в който да живее Дъх Светий.
Нашият Небесен пастиреначалник, Господ Иисус Христос нарича пастирите сол на земята и светлина на света (Мат. 5:13-14). Той изисква от тях – както солта предпазва от гниене и разлагане, така и те да предпазват със своята нравствена сила човеците, семействата, обществата и народите от нравствено разтление. Той иска – те да бъдат неугасващи светилници, които непрестанно да озаряват света с Божествената светлина. Той повелява – Божията светлина да блести преди всичко чрез нас и нашите дела. (Мат. 5:16). На всички ни Той даде свещена заповед и посочи възвишена цел: да бъдем съвършени, както е съвършен и нашият Небесен Отец (Мат. 5:48).
Църковният пастир трябва да бъде във всичко съвършен образец и жив възвишен пример за своето паство. Само тогава той ще може да привлече към себе си човешките души и да ги води към спасение и съвършенство.
За да може пастирът да бъде образец и пример за другите, трябва сам всякога да има пред себе си съвършенни образци, по които непрестанно да издига и усъвършенства себе си. Най-напред неговият поглед трябва непрестанно да съзерцава Божествения всесъвършен образ на Пастиреначалника Иисуса Христа, Който е извор на всяко съвършенство и на всяка сила по пътя към съвършенството. След това, пред него трябва да сияят свещените образи на Св. Апостоли и светиите в Църквата Христова. Българският пастир трябва също да издигне пред себе си като велики назидателни примери и величавите образи на достойните светители и служители на нашата родна Църква и на нашия народ в миналото.
За да може църковният пастир да намери по-леко пътя към съвършенството, да се доближи по-сигурно до съвършенните образци на пастирското служение и по тоя начин сам да стане образец за другите, той трябва да има поне следните по-важни

Пастирски качества и добродетели:

Пастирска годност – т.е. всички ония душевни и телесни качества, а тъй също и нужната подготовка и знания, които правят пастира годен да носи с досотйнство пастирското звание и да изъплнява успешно пастирското служение.
Пастирска добродетелност – т.е. всегдашна склонност и обич само към доброто и неизменно творческо желание пастирът да пробуди у себе си всички най-добри сили, дадени от Бога и природата и да отгледа всички най-хубави човешки, християнски и пастирски добродетели.
Пастирско призвание – т.е. трайна, неизменна склонност и дълбока прояснителна любов към духовното звание и духовното служение. Пастирското призвание е истинско само тогава, когато то не е моментно настроение и случайно, преходно желание, - а когато е възникнало по дълбоки вътрешни подбуди и възвишени пориви, - когато то прониква., прояснява и възвисява цялото същество на пастира и когато то не ослабва и при най-големите несгоди и изпитания.
Пастирско настроение има църковният пастир тогава, когато всички негови чувства, преживявания, мисли, желания и стремежи са проникнати и споени от едно основно чувство и свързани със същината на пастирското звание и целите на пастирското служение.
Въодушевление – когато духът прониква и съживява цялото същество на пастира и подбужда всички негови чувства, преживявания, мисли, желания, стремежи, постъпки и действия.
Възторженост – възниква товага, когато доброто и хубавото, чистото и святото, великото и възвишеното завладяват изцяло човека и го понасят с непреодолима сила към чисти и възвишени цели. Без пастирска ревност, без въодушевление и възторженост пастирът е жив мъртвец и неговото служение мъртво и безжизнено, пусто и безплодно.
Искреност има тогава, когато в съотношенията ни с другите човеци нашите добри думи, дела и постъпки изразяват истински чувства и преживявания, отговарят напълно на нашите мисли и желания, - когато непременно само хубави чувства и преживявания, - когато с хубавото външно държание не прикриваме лоши чувства и намерения.
Окровеност. Откровен е човек тогава, когато не само при сношенията с другите, но и всякога в своя живот  разкрива напълно своя истниски вътрешен мир, - дава точен израз не само на добрите, но и на лошите чувства и преживявания, - не само на правилните, но и на погрешните мисли и схващания, и всякога признава своите грешки.
Истинност. Истинен е оня човек, който всякога казва и поддържа само истината, - само онова, което е, което отговаря на действителността.
Доблест значи открито и смело да казваме и признаваме истината, да браним и защитаваме правдата дори и тогава, когато те за нас или някого другиго са неприятни и може да донесат страдания.
Почтеност. Поччтен е оня човек, който всичко върши чисто и честно, съобразно истината и правдата, добродетелта, нравствеността и законността, - който с нищо не злоупотребява, нищо не изменя, не изопачава и не изкориства за свои изгоди.
Благочестие. Благочестив е човек тогава, когато издигне своята почтенност до най-висока степен и съобрази своя живот и своите дела напълно с волята на Бога.
Благоговение -  т.е. дълбоко чувство и смиренопрекланяне  пред Божието величие  и пред всичко велико и възвишено, което произхожда от Бога.
Смирение – т.е. искренно съзнаване и признаване на своите немощи и слабости и неутолима жажда за духовно издигане и съвършенство.
Скромност. Скромен е човек тогава, когето не иска и не очаква повече от онова, което му се пада, - напротив: когато се задоволява с по-малко отколкото заслужава, или отколкото има нужда.
Безкористие значи нищо да не се върши и да не се използва само за лични материални изгоди и суетни придобивки.
Справедливост. Справедлив е човек тогава, когато всекиму въздава заслуженото, според неговите лични достойнства и заслуги постъпки и дела – съгласно истината и правдата, закона и нравствеността.
Правдолюбие. Правдолюбив е оня човек, който не само лично постъпва справедливо, но всякога смело брани правдата, когато други я тъпчат, и дори е готов да се жертва за нея.
Набожност – т.е. дълбоко съзнание, че Бог е началото и краят на всичко, че всичко проихожда и зависи от Него, - и непрестанно стремление да съобразим с това съзнание всичко в живота и всичко да насочим към Бога, като към последна цел на всяко съществуване.
Жива вяра в Бога и всшчкж Божествено и светло: в Божията правда и истина, в Божията любов и благост, в Божието величие и всемогъщество, - вяра в доброто у себе си и у другите, в победата на доброто над злото, - вяра в успеха на всяко добро дело. Вярата е тайнствената спасителна връзка, която ни свързва с първоизточника на живота – Бога и с всичко добро в тоя свят. Без нея не е възможен никакъв истински духовен живот. Вярата, ведно с любовта, е най-съвършенният дар и най-великата сила на човешкия дух.
Светла надежда, че ще се изпълнят всички обетования на Бога и че ще дойде доброто и хубавото, което се желае и очаква.
Чиста и свята, всеобемна и себеотречена любов към Бога и човеците, към доброто и хубавото в света, - любов, която да обгърне и свои и чужди, и близки и далечни, и приятели и врагове, - любов, която може да направи чуждия свой, да доближи далечния, да превърне врага в приятел. Бог е любов – и любовта е най-съвършенната и най-великата сила, която изхожда от Бога и прониква човека. Тя върши чудеса. Без нея нищо не сме, каквито други качества и да имаме. Най-издигнат и най-съвършен е оня човек, който е проникнат от най-голяма степен от Божествената любов. Той стои най-близо до Бога.
Преданост. Любовта ни доближава до Бога и човеците и ни кара да им принадлежим с цялото си същество и с всичко, което имаме.
Себеотречение. Себеотречени сме тогава, когато се откажем от себе си и от всичко свое, и живеем само за благото на другите.
Самоотверженост. Когато за доброто на другите сме готови драговолно да отдадем не само всички свои сили и всичко, което имаме, но дори и живота си, тогава любовта достига своята най-висша проява – самоотвержеността, самопожертвованието. Това е най-голямото величие, до което може да се издигне човек.
Състрадание. Състрадателен е оня човек, който чувства чуждите мъки и страдания и се стреми да ги облекчи.
Сърадване – т.е. способност да се радваме на истинското добро и благополучие у другите, на техните чисти задоволства и радости, и стремеж да увеличаваме чуждото добро и чуждата радост.
Милосърдие – когато сърцето е изпълнено със съчувствие, обич, милост, благост, снизходителност, благодетелност към немощните, грешните, страдащите, безпомощните.
Благоразположение – т.е. трайно и неизменно добро разположение на сърцето и душата, което да е израз на истинска обич и благост към човеците и на всегдашно желание от всичко – дори и от лошото – да произлезе само добро, на всички – дори и на злите – да се направи само добро.
Кротост. Кротки сме тогава, когато цялото наше същество и всички външни прояви у нас – говор, държане, обноски, дела и пр. – е проникнато от доброта, благост, спокойствие и сдържаност.
Душевен мир имаме тогава, когато не допускаме нищо зло да проникне в сърцето и душата, да ги смути и разяжда, - когато у нас живее само доброто, - когато всички наши добродетели се намират в пълна хармония помежду си и когато целият наш живот е напълно съобразен с Божията воля.
Душевна радост, която произхожда от вътрешния мир, от доброто у нас и у другите, от съратничество за тържеството на доброто над злото, от съзнанието за изпълнен дълг и от чувство за близостта на Бога.
Миролюбие значи всякога да обичаме и жилаем мирът за всички като едно от най-висшите блага.
Миротворство значи не само да обичаме и желаем, но и да носим и създаваме навсякъде мир, а там където той е нарушен, да положим всички усилия, за да бъде възстановен.
Братолюбие значи да питаем искренни братски чувства към всички, - всички да се чувствуваме като истински братя помежду си и като синове на единия Небесен Баща. Там, където няма братолюбие и миролюбие, там не е Христос.
Родолюбие – т.е. възвишена и дейна любов към своя народ и своята Родина и всегдашна готовност да им служим искренно и честно, предано и себеотречено до самопожертвуване.
Жива, будна, чувствителна и неподкупна съвест – т.е. оная тайнствена способност и Божествена сила в човешкия дух, която непрестанно бди над чувствата и мислите, постъпките и делата у човека, всичко преценява правилно и безпогрешно, разграничава ясно доброто от злото, съди и отсъжда неумолимо, възнаграждава и наказва заслужено – която ни прави способни да чувстваме радост и възхищение от доброто, мъка и страдание от злото. Без съвест няма у човека ни добро, ни нравственост, ни човещина. Без нея, настъпва у хората страхотно издивяване и пълно нравствено разложение.
Добротворство – т.е. не само любов към доброто, но и непрестанно усилие то да се извършва всякога в живота при всички обстоятелства, - неизменно желание да се прави добро на всички, дори и на злите. Най-великото добро, което можем да извършим на земята е – да направим злият човек добър.
Воля, утвърдена в доброто. Добра воля е чиста, върховна и постоянна сила, единствена цел: да се твори само доброто и хубавото.
Постоянство и издържливост значи да вървим неуклонно и бодро по пътя на доброто, да продължаваме неотстъпно и твърдо започнатото добро дело и да издържим до край всички напрежения, усилия и тяжести.
Твърдост значи щом един път познаем истината, доброто, правдата, добродетелта и въобще всички Божествени дарове и сили, да стоим неуклонно в тях и никога да не отстъпваме от тях, дори и при най-големи изпитания.
Самообладание, сдържаност и мярка проявяваме тогава, когато със силата на своя дух и своята воля овладяваме всички свои чувства и преживявания, желания и стремежи, постъпки и действия и в нищо не проявяваме никаква прибързаност и неумереност, никаква раздразнителност и гневливост, никакво избухване и буйство, - също не казваме и не вършим нищо излишно, неуместно, нецелесъобразно.
Трезвост и въздържание и на душата и на тялото. Това значи чисти и здрави чувства и мисли за душата, чиста и здрава храна за тялото. На душата трябва всякога да даваме само това, което е добро и хубаво, за да може тя по тоя начин все повече и повече да се прояснява и усъвършенствува. Тялото трябва да задоволяваме само с това, което е чисто и здраво, полезно и благотворно, за да може то все повече и повече да крепне и здравее и да стане здраво и съвършенно оръдие на здрав и съвършен дух. Нищо нечисто и долно за душата, нищо нездраво и вредно за тялото. Особено трябва да се избягва алкохолът (пиенето на спиртни напитки) и никотинът (пушенето на тютюн), защото те са истински отрови, разрушителни за тялото, гибелни за душата. Те могат да донесат и гибел не само за отделния човек, но и за семейството, за обществото и за цял народ. Затова, църковният пастир трябва решително да се откаже от тях и да се бори против тях.
Търпение – т.е. понасяне спокойно изпитанията и несгодите и умение да се владеем и изчакваме по-благоприятни моменти за постигане на добри цели,без да отслабне нашата добра воля и нашата творческа енергия.
Характер, прояснен и укрепнал в доброто. Добрият характер е твърдо установен, прояснен и колкото е възможно по-съвършен начин, по който стъпяме и действаме, - по който се проявяват нашите чувства и желания, нашите постъпки и действия по пътя само на доброто.
Здрав ум, с който може правилно да се мисли и разсъждава.
Разум, - т.е. повишена познавателна способност, с която може правилно да се преценят явленията в живота и техните взаимоотношения и да се познават нематериални, отвлечени духовни истини.
Съзерцателност, с която човешкият дух може да проникне най-долбоко в духовния мир, да вижда непосредно най-великите духовни истини, да възприема пряко най-съвършените прояви на доброто и хубавото и да добие най-съвършеното богопознание.
Образованост, просветеност и пълно познание на християнските истини. Всичко това се добива с предварително целесъобразна подготовка и непрестанно самообразование.
Трудолюбие и дейност – т.е.  любов към честен, смислен и разумен труд и желание да се работи не само за лични нужди и изгоди, но и да се подемат хубави почини и да се извършват полезни дела за доброто и на другите, на обществото, на целокупния народ.
Разум и точност трябва да има във всичко църковният пастир. Всичко в своя живот и в своето служение той трябва да извършва по определения ред и точно на определеното време.
Дисциплина и послушание трябва всякога да предявява църковният пастир – като истински Христов войн, който е готов дрговолно да се подчини на установения ред и преданно да изпълни наредбите на своето началство. Без ред и точност, без дисциплина и послушание не може да съществува здраво никаква организация и никакъв институт, не може да се извършва успешно никаква работа и да се постигнат сигурно никакни цели.
Благонравие и благовъзпитаност в държането и обноските към всички.
Внимание и почтителност към всеки човек – най-напред като човек, и след това към всеки човек според неговите достойнства и заслуги, според неговото положение и значение.
Благоприличие – т.е. пълно съобразяване на всичко у себе си според изискванията на благоприличието.
Чиста, прилична и скромна външност. Църковният пастир трябва да се отличава с най-голяма сушевна и телесна чистота. Не само той трябва да бъде във всяко отношение чист, но и всичко на него и около него трябва да бъде чисто: и облеклото му, и неговите близки, и неговият дом, и най-много домът Господен. Горното облекло и обувките трябва да бъдат чисти и прилични, но скровни – без никакви суетности.
Тук не са и няма нужда да бъдат посочвани поотделно всички качества и достойнства, които трябва да притежава църковният пастир. Достатъчно би било той да има в пълна мяра по-важните от тях, като  напр. Вяра, любов, доброта, чистота, воля, характер, здрав ум трезвеност, трудолюбие, активност и пр., за да може леко да развие от тях у себе си всички останали добродетели, които са необходими за достойното носене на пастирското звание.
Голяма грижа и скръб ни причинява обстоятелството, че някои свещеници от неврокопска епархия са лишени от най-важните достойнства и добродетели и са изложили много духовното звание. Някои от тях не само са изложили званието, но дори и са погубили себе си със своите лоши склонности, особено със склоността си да пият спиртни питиета. Затова, за да предпазим Църквата и духовното звание от излагане, за да спасим от гибел клириците със слаба воля и да предвардим от тях съблазън по-силните, занапред
Запрещаваме скрого на свещениците в Неврокопска епархия –
1. Да пият или внасят в домовете си спиртни питиета (вино, ракия, коняк, ликьор, бира и пр.)
2. Да отиват и спят в кръчми и кафенета.
Те ще употребяват вино само при Богослужението – там, където предвижда Църковният устав.
За съжаление, някои свещеници имат и един лош и противен навик – навикът да пушат тютюн. И затова е недопустиво за едно духовно лице. Да бъде устата на духовния пастир опушена от тютюневия дим, пръстите на ръката му обгорени от цигара, - да пипа той с тези обгорени и пожълтели пръсти Св. Агнец, да поднася тая ръка за целуване и да предава с нея Божието благословение – е грешно, недостойно, почти кощунствено. Затова занапред
Запрещаваме строго на свещениците в Неврокопската епархия да пушат тютюн и внасят в домовете си тютюн за пушене.
Всеки църковен пастир е длъжен да изкоренява твърдо всички лоши склонности от своята природа и непрестанно да развива у себе си всички добродетели. Той не трябва да допуска у себе си маловерие, малодушие, униние, отчаяние, злост, озлобление, завист, ненавист, умраза, вражда, раздорливост, размирие, гняв, избухване, буйство, надменност, гордост, суетност, пустословие, лъжливост, неизкреност, притворство, лукавство, коравосърдечие, егоизъм, користолюбие, алчност, себеугодничество, човекоугодничество, непочтеност, грубост, оскърбителност, недисциплинираност, безделие, леност, странност, маниачество, лицемерие, невежество, неприличие, нечистота, небрежност, лекомислие, повърхностност, несериозност, празнословие, - и въобще нищо, което може да унижи неговото достойнство на човек и Божий служител.
С Божията подкрепа всеки църковен пастир може да създаде у себе си всички най-хубави човешки, християнски и пастирски добродетели – стига той да пожелае това искрено и да положи за тая велика цел всички свои усилия. Тогава и Божията сила ще бъде с него.


† Неврокопски митрополит БОРИС 

   Неврокопска                                                                
  МИТРОПОЛИЯ                                              
        № 828                                          
13 март 1936 год.
      Неврокоп