четвъртък, 18 юни 2015 г.

Пастирските добродетели

ОКРЪЖНО
До благоговейните свещеници
в Богохранимата Неврокопска епархия


Божественият произход и високото достойнство на пастирското звание в Църквата Христова изискват от пастирите редки, почти изключителни качества, които не се изискват за никое звание. Възвишените цели на пастирското служение предполагат, редом със свърхестествената Божия сила, която се дава в тайнството свещенство и чисти естествени сили у пастира, без които не може да се постигнат сигурно тези цели.

сряда, 4 февруари 2015 г.

Кръстът Господен

Кръстът на Господа Иисуса Христа е най-великото откровение и най-великата тайна. Той включва в себе си много велики тайни и разкрива чрез себе Си много велики истини. Великата тайна на благочестието - тайната на въплъщението, тайната на Богочовека Иисуса Христа, тайната на Бога и човека, се разкрива чрез тайната на Кръста. Сам по себе си Кръстът ще остане вечна тайна, но чрез него ще се осветляват най-великите тайна на живота и смъртта, на небето и на земята, на времето и вечността. 
Великите умове наричат християнството най-великото учение, най-чудното явление, най-възвишения идеал. Обаче, това не е същността на християнството. Основата на християнството е богочовешката личност на Иисуса Христа. А най-съвършеното разкритие на тази богочовешка личност е Кръстът на Голгота. Христос говори тъй, както никой не е говорил; учи тъй, както никой не е учил; извърши дела, които никой не е извършвал; а прави чудеса, които никой не е направил. Обаче, това не е най-важното. Най-важното, същественото, както в делото на богочовешката личност на Иисуса Христа, тъй също и в християнството, е Неговият кръст. Кръстът е силата и смисъла на християнството. Нито християнството е мислимо без Христа, нито Христос - без кръста. 

неделя, 18 януари 2015 г.

КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ
 архимандрит Борис
(Препечатва се без изменения от изданието на Св. Синод на БПЦ, 1928)

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Криза в душата на нашия народ. 
II. Недъзи в нашето училище. 
III. Кой създава и поддържа отрицателния дух в нашето училище. 
IV. Страшни прояви всред нашата младеж. 
V. Признания и грижи на Министерството на просветата. 
VI. Причините на злото. 
VII. Що е възпитание? 
VIII. Учебно-възпитателното дело в културните страни. 
IX. Към какво води нравоучението без вероучение и етиката без религия. 
Х. Опомване. 
XI. Нов дух е потребен за нашето училище. 
ХII. Противодействието на тъмните сили. 
XIII. Наука и религия. 
XIV. Общата грижа. 


       I. Криза в душата на нашия народ.
 
    Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза. Обаче, най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха негова душа. Престъпни ръце вляха смъртоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.