Кръстът на Господа Иисуса Христа е най-великото откровение и най-великата тайна. Той включва в себе си много велики тайни и разкрива чрез себе Си много велики истини. Великата тайна на благочестието - тайната на въплъщението, тайната на Богочовека Иисуса Христа, тайната на Бога и човека, се разкрива чрез тайната на Кръста. Сам по себе си Кръстът ще остане вечна тайна, но чрез него ще се осветляват най-великите тайна на живота и смъртта, на небето и на земята, на времето и вечността.
Великите умове наричат християнството най-великото учение, най-чудното явление, най-възвишения идеал. Обаче, това не е същността на християнството. Основата на християнството е богочовешката личност на Иисуса Христа. А най-съвършеното разкритие на тази богочовешка личност е Кръстът на Голгота. Христос говори тъй, както никой не е говорил; учи тъй, както никой не е учил; извърши дела, които никой не е извършвал; а прави чудеса, които никой не е направил. Обаче, това не е най-важното. Най-важното, същественото, както в делото на богочовешката личност на Иисуса Христа, тъй също и в християнството, е Неговият кръст. Кръстът е силата и смисъла на християнството. Нито християнството е мислимо без Христа, нито Христос - без кръста.
Нищо в света не е смущавало тъй силно човешкия ум и не е разкривало тъй ясно неговото безсилие, както това е правил Кръстът. Още преди векове, когато Той за първи път се издигна на Голгота, той стана за света най-голямата съблазън и най-голямото безумие. Когато богоозареният апостол Павел се опита да проникне в тайната на кръста и да я открие на човека, светът го нарече безумец. За ония, които загиваха, словото на Кръста беше безумие, а за ония, които се спасяваха - Божия сила (1. Кор. 1:18). Бог прати апостол Павел да благовествува не с мъдри думи, за да не се обезсили Кръстът Христов (1. Кор. 1:17). Юдеите, обаче, искаха личби, а елините мъдрост.
Апостолите проповядваха на юдеите, че са изпълнили обещанията, дадени от бога на отците, че е дошъл обещания Месия, че е снето игото на греха, че е унищожена силата на злото, че е разрушена властта на дявола, че е основано царството Божие на земята. Обаче, тая проповед беше непонятна за юдеите. Тя ги изпълваше с недоумение и мъка, с възмущение и съблазън. те очакваха личби и чудеса, херойски подвизи и чудни дела. Те очакваха един Месия, който ще бъде велик херой и завоевател, който ще освободи своя народ от чуждото иго и ще възстанови трона на Давида и Соломона, който ще строши меча на жестокия Рим и ще разбие о камък младенците на развратния Вавилон, който ще победи царе и легиони, ще покори царства и народи, ще завладее просторни земи и далечни предели. Но един Месия, смирен и унизен, преследван и руган мъчен и разпнат, те не очакваха. Те не искаха и да чуят за такъв Месия. Те се смутиха, съблазниха и озлобиха. За тях остана на веки чужда и непонятна великата тайна на Кръста. Няма нищо на света, което те са разбирали толкова малко и презирали толкова много, както те са правили това с Христа!
А за самоуверения ум на гордия елин, който създаде най-великата философия на древността, разпнатият Христос беше безумие. Елините търсеха на всякъде мъдрост, основателност, логичност. Един Бог, който вместо да стои горе във висините, се унижава и слиза долу ниско на земята; Който, вместо да срази хората със Своя гняв, оставя себе Си да бъде руган и изтезаван от тях; Който, вместо да унищожи в един миг своите врагове, остави себе си те да го разпнат на кръст; един такъв Бог беше за тях недопустимо противоречие, нетърпима безсмислица, нечувано безумие. Надменният и суетният ум на някогашния елин, оня ум, който се спираше над всичко в света и искаше да проникне във всички световни тайни, отмина и отрече най-великата тайна - тайната на Кръста.
Какво е отношението на съвременния човек към кръста? Стои ли той по-близо до него от съвременниците на ап. Павел Проникнал ли е той по-дълбоко в неговата тайна от някогашните юдеи, които считаха разпнатия Христа за съблазън, или пък от древните елини, които го наричаха безумие? Наистина, сега кръстът не е вече за никого страшното оръдие за най-жестокото наказание и презреният символ на най-големият позор, както е бил той преди да го освети Христос. Сега кръстът е свещен образ за всички верни и безверни. Той се изправя всякога пред нашия поглед, - но виждаме ли го ние? Той стои близо до нас, но не бягаме ли ни е от него? И съвременният човек не се отличава много в своето отношение към Кръста от някогашния юдеин и елин. И за него разпнатия Христос е съблазън и безумие. Съвременният човек може да допусне най-много един Бог - невидим, безграничен дух, който е създал света и прониква вселената, който може да бъде почувстван във величието и красотата на всемира, в хармонията и стройният вървеж на небесните светила, в усмивката и трепета на пурпурната зора, във въздишките и мъките на гаснещия ден. В мълчанието и тайните на настъпващата нощ. Но един Бог, Който е в човешката плът и човешкия образ, един Бог, Който унизил и ограничил себе си, Който е живял и умрял като човека, Който е понесъл ругания и мъки, Който е претърпял страдания и смърт, Който е смирил себе Си до страшната смърт на Кръста, - такъв един Бог не иска да признае и съвременния човек, неговият ум разяден от червея на съмнението и критицизма е неспособен да разбере, че безграничното може да се прояви и в най-голямото ограничение, възвишеното - и в най-голямото смирение, всемогъществото и в най-голямата немощ, пълното себеутвърждение да потвърди и в пълното себеотречение, - тъй както беше в личността и кръста на Иисуса Христа. Мършавият ум на недъгавите поколения може да допусне най-много отвлечените, мъртвите, сухите като скелет понятия за добро, за истина, за правда, за добродетел и пр. Но той не иска да признае живота, въплътената божествена истина, която прониква и крепи живота, която пресъздава и спасява човека. И по ум, и по живот, и по дела съвременния човек стои много по-близо до меча, отколкото до кръста. Той стои толкова далеч от кръста и толкова близо до меча, че би трябвало да ни обземе ужас и отвращение. Той си служи повече с оръжието на позора и престъплението, на смъртта на и разрушението, отколкото с оръжието на честта и спасението, на живота и обновлението. Съвременният човек се кланя повече на меча, отколкото на кръста, и затова, може би никога до сега човекът не е загивал тъй, както той гине в наше време.
От векове стои издигнат на Голгота кръстът, най-великото знамение за всички времена, всички поколения. Той е най-чудното явление в живота на света и най-великото събитие в историята на човечеството. Чрез Кръста се извърши най-великото чудо и се нанесе най-великата победа. Чрез него Бог влезе в човешката история. На него се срещнаха Бог и човекът, небето и земята, милостта и истината, правдата и мирът. При Кръста ние виждаме най-страшната проява на враждата и застъплението, на злобата и безумието, на кръста - най-съвършеното откровение, на любовта и себеотречението, на мъдростта и смирението. На кръста Божията любов победи човешката вражда, Божията благост укроти човешката ярост, Божията мъдрост озари човешкия ум и разпръсна неговото помрачение. На кръста биде унищожена силата на греха и разрушено царството на злото. Чрез Кръста се създаде новото небе и новата земя, чрез него дойде царството Божие на земята.
Издигнат на Голгота в далечни времена, Кръстът Христов сияе като единствена светлина в полумрака на вековете, разперил ръце далеч в далнините, той иска да обгърне цялата вселена и да прегърне с всеобемна, божествена любов всички хора и народи на земята. Ще трябва да се разбият всички кумири, които човекът е създал през дълги векове; да се сринат всички капища, които той издигал, да се унищожат всички чудовища, които той е отглеждал, ще трябва човекът да се освободи да се освободи от поклонението на мъртвите идоли, които стърчат на всяка стъпка по неговият път, и от робството на тъмните сили, които владеят неговия живот, за да може да дойде при кръста и се поклони на Божията светиня. Трябва да се свият всички знамена на раздор и разединение, на ненавист и озлобление, на вражда и разрушение, - трябва всички племена и народи, всички слоеве и съсловия, всички дружби и здружения да свият и захврълят своите знамена и да се обединят под едно единствено знаме: знамето на Кръста! Защото няма друга сила, чрез която бихме могли да победим злото, освен силата на Кръста. Защото няма друго име, чрез което бихме могли да се спасим, освен името на Господа Иисуса Христа!
Автор: Архимандрит Борис (Впоследствие Неврокопски митрополит).
Източник: Църковен Вестник - 1927 г., Брой 33