понеделник, 10 февруари 2014 г.

За приснопаметния митрополит Борис Неврокопски.

Тази година Св. Църква в лицето на Неврокопска епархия ще отбележи една знаменита дата – 125 години от рождението и 65 години от мъченическата изповедническа смърт на Архиерея Божий Борис.
Тъжно става на човек, когато си спомни за безжалостния и жесток период от историята на България, за времето, в което духовенството било гонено и убивано просто заради това, че е духовенство.

Днес обаче, когато повече от 23 години няма социализъм, бих искал да си поговорим за делата на един велик българин, за един велик духовник и може би за един български светец от най-ново време.
Искам да говорим за Неврокопския митрополит Борис. И по-точно, за неговото дело – проповядването на словото Божие, проповядване не само на слово, но и на дело -  живо, действено.
Митрополит Борис действително ще остане една от личностите, за които ще се пише с радост, защото той е образецът на българското духовенство. За да можем обаче да разберем  него, истинската личност – Борис Неврокопски,  трябва да се върнем за малко в епохата му.
България е още царство, неин цар е Борис III. Екзарх още няма, но има наместник-председател на Св. Синод. В това време митрополит Макарий, който е бил досегашният митрополит на Неврокопска епархия се представя в Господа. Не след дълго е насрочен избор за нов Неврокопски митрополит. Избран е единодушно Стобийски епископ Борис, досегашен главен секретар на Св. Синод.
Когато епископ Борис е избран за митрополит, цялата Неврокопска епархия тържествува, радва се, празнува, защото е избран добър архиерей, верен Христов следовник. След като е избран за митрополит на овдовялата епархия, епископ Борис получава множество телеграми и поздрави от близо и далеч, получава дори телеграма- поздрав лично от Негово Величество Цар Борис III.
Уважаван в църковните и интелектуалните среди, митрополит Борис е посрещнат и радушно в Неврокопската епархия. Хората са се тълпели, за да посрещнат любимия си митрополит. Представете си само, на входа на Неврокопска епархия го посрещат деца радостни, щастливи. Посрещат го с песни и стихотворения. Посрещат го също и важните лица – кметове, инженери, интелектуалци, учители, радушно е посрещнат и от свещеничеството на Неврокопска епархия, което е дало своя глас и най-вече е отправило молитва  Богу да бъде поставен на този тежък пост Стобийският епископ Борис.
Дейността на митрополит Борис е била доста голяма, той се е занимавал главно с публикуване на статии и материали в Църковен Вестник, както и с проповядването но Словото Божие.
Веднага щом става митрополит,  той праща окръжно писмо до учителите в пределите на Неврокопска епархия, в което ги моли, те като учители, да насочат правилно децата, да им покажат пътя по Бога, да се превърнат в живи проповедници на спасителното слово. Призовава ги да бъдат съработници, помощници на духовенството, да участват в изградените духовни православни братства, да участват в беседите, а децата да организират в православни хорове, та още от малки да се научат не само на четмо и писмо, а и на живот по Бога.
Силен духом, дядо Борис посреща всички нападения и всички удари,  смело, като защитава православната вяра и не се притеснява да говори против настъпващата атеистична власт. Усетил на време тази заплаха,  живо проповядва, че тежка скръб наближава страната ни, стотици свещеници са изпратени по лагерите, а друга част са убити.
Убит е и Неврокопският митрополит Борис, но за разлика от другите свещенослужители, убити от ръцете на безбожниците, дядо Борис е убит от ръката на  низвергнат свещеник, който искал да бъде върнат обратно, да му бъда върнато свещеническото достойнство. При отказа на митрополит Борис да го въведе отново в сан, той изважда пистолет, и без капчица колебание убива своя митрополит…
Цялата страна потъва в тъга и най-вече Неврокопска епархия, защото добрият пастир, който не оставя своите си, а ги зове по име, го няма. Плаче Неврокоп, защото няма да може да чуе пак утешителното слово на Владиката Борис, няма да чуе негово пеене, неговата молитва, няма да го види… Плаче цялата страна, защото загуби своя достоен архиерей, загуби верен служител Христов. Но православните християни не се отчайват, защото вярват, че митрополит Борис е в Небесното Царство, знаят, че мъжествено е защитил каноните на вярата и не е престъпил, нито е допуснал да бъдат престъпени.
Днес, 125 години от рождението на този знаменит митрополит, ние си спомняме за неговия живот, за неговото дело, защото той е един от най-ярките ревнители за въвеждане на предмета вероучение в българското училище.
Днес, 65 години от смъртта на този достоен Христов следовник, си спомняме за живота му, но виждаме и плодовете на делата му, а именно духът, който митрополит Борис засял в душите на християните от Неврокоп, е още жив и е още действен, духът на вярата, проповедта и словото.
Призовавам ви, за малко само,  да си спомним за великият архиерей Борис, за великото му дело и за знаменитите му плодове, да си спомним, та да не бъде забравен, да не потъне паметта на владиката Борис.
Поклон пред паметта и труда на великия Архиерей Божий, Борис митрополит Неврокопски!
Автор: Ангел Карадаков

Публикацията е направена през 2013 г. 
Източник - http://pravoslaven-sviat.org/