КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ

 архимандрит Борис

(Препечатва се без изменения от изданието на Св. Синод на БПЦ, 1928)

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Криза в душата на нашия народ. 
II. Недъзи в нашето училище. 
III. Кой създава и поддържа отрицателния дух в нашето училище. 
IV. Страшни прояви всред нашата младеж. 
V. Признания и грижи на Министерството на просветата. 
VI. Причините на злото. 
VII. Що е възпитание? 
VIII. Учебно-възпитателното дело в културните страни. 
IX. Към какво води нравоучението без вероучение и етиката без религия. 
Х. Опомване. 
XI. Нов дух е потребен за нашето училище. 
ХII. Противодействието на тъмните сили. 
XIII. Наука и религия. 
XIV. Общата грижа. 

       I. Криза в душата на нашия народ.
 
    Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза. Обаче, най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха негова душа. Престъпни ръце вляха смъртоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.

Акатист на Св. Йоан Рилски Чудотворец

По повод празника на Св. Преподобен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, публикуваме акатиста написан от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Борис в прослава на този дивен Божи угодник. Акатиста е изцяло в рима, което го прави интересен и лесен за четене.  Одобрен от Св. Синод на Българската Православна Църква и за богослужебна употреба.

КОНДАК 1.

О, Преподобний и преславний,

Божествений и богонравний,

Отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец,

Пречудний ти угодниче Христов!

Всегда изпълнен с Божия любов,

Достигнал си небесна висота

И ангелска неземна красота

Чрез подвига свещен на любовта!

Изгря ти като слънце с вечна светлина

Над нашта родина и нашия народ,

И сочиш пътя ни към светла бъднина –

Към съвършенството и вечния възход!

Кат светъл ангел-предводител

Предвождаш нашия народ,

Кат крепък ангел-предводител

Закриляш българския род.

Мъченичество

По повод атентата върху катедралния храм "Св. Неделя" през 1925 г., извършен от крайно леви дейци на Военната организация на БКП, на Велики четвъртък. И навършването на четиридесетия ден от смъртта на хората били в храма, Архимандрит Борис (бъдещият Неврокопски митрополит), публикува своя статия в ЦВ, която и днес е актуална, и може свободно да бъде отнесена и до нашето съвремие.

Четиридесетият ден от смъртта на сто и четиридесетте софийски мъченици беше рядък ден. През този ден умря градът на живите и оживя градът на мъртвите. През този ден едно велико благоговейно чувство свърза живите с умрелите, - понесе ги от ранни зори към Божия храм за молитва и сля ги в жив непрекъснат поток, който се отля към верните жилища - за поклонение пред пресните, неизравнените гробове на мъчениците от столичната катедрала. Никога до сега софийските гробища не са виждали такова множество и такъв помен! Каква сила бе сляла в едно чувство, в едно желание, в една воля неизброимите хиляди познати и непознати, близки и далечни? Какво ги караше да обсипват с пролетни цветя свежите гробове на знайни и незнайни там покойници, - да свиват пред тях колене, да проливат над тях сълзи? Пред тези мъченишки гробове, които говорят неизказано много - много повече, отколкото говорят делата и подвизите на всички живи герои, като че ли ставаше някакво чудо: като че ли слепи проглеждаха, безжизнени се съживяваха, бездушни се одухотворяваха, безсъзнателни се осъзнаваха, помрачени се проясняваха! В този ден почувствахме и съзнахме най-дълбоко, че смъртта на мъчениците от Велики четвъртък спаси и осмисли нашия живот, че тя ще спасява и осмисля живота и на бъдещите поколения, - че от техните свещени гробове ще се роди нов живот на нашата земя, - тая земя, на която тъй скоро изгасва истинският живот!

Отечески Ви съветваме, всички да слушате неговите мъдри съвети, спасителни поучения и пастиркси наставления...

СВЕТИЙ СИНОДЪ

на

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА

№ 2125

29 мартъ 1935 година

СОФИЯ

                                                                                    

ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ

Благоговейнейшии свещеници, почтенейши

старейшини и прочии благочестиви християни,

 живущи въ Богоспасаемата Неврокопска

 епархия, чада наши о Господе зело възлюбленная,

благодатъ Вам и миръ отъ Господа Бога и

Спаса нашего Иисуса Христа, отъ насъ же

смиреннихъ молитва и благословение.

Подир блажената кончина на приснопаметнаго Митрополита Макария, Вашия духовен отец и нашъ възлюблен о Господе брат и съслужител, митрополитскиятъ в Неврокопъ престол, както всемъ Вамъ е известно, остана вдовствующъ. Предъ видъ важностьта на поста, Св. Синод своевременно разпореди да се произведе надлежниятъ избор за канонически кириархъ на Богоспасаемата Неврокопска епархия. За тая цель той изпрати изискуемия от Екзархийския устав листь на достоизбираемите кандидати, измежду които благочестивото паство на тази епархия да избере бъдещия свой духовенъ архипастирь. Отъ изложението за станалия на 17 март (4 март ст. ст.) тази година избор става явно, че представителите на клира и народа отъ Вашата Богоспасаема епархия съ пълно вишегласие избрали Преосвещенаго Епископа Св. Стобийскаго Господина Бориса и Преосвещенаго Епископа Св. Знеполскаго Господина Софрония.

Неврокопски митрополит Борис. Характеристика, Живот и Дейност.

След смъртта на блаженопочившия Митрополит Макарий в 1935 година, временно управлението на Неврокопската епархия биде възложено на Софийският митрополит Стефан, който произведе и изборите за канонически Неврокопски митрополит.

          Същата година при единодушния вот на клир и миряни е бил избран за Неврокопски митрополит главния секретар на Св. Синод по това време Стобийският епископ Борис.

Дядо Борис Митрополит Неврокопски като пламенен родолюбец и радетел за чиста и нравствена младеж. Част 2.

Според митрополит Борис процесът на падението е единен. Щом човек се отрече от Бога, най-напред той става „топлохладен“, а след това постепенно безразличен, равнодушен, бездушен и накрая – безчовечен. А щом у човека изчезне човешкото, обезателно у него се събужда звярът. Достатъчно примери за това ни дава и нашето съвремие. Изгубването на вярата в Бога обезателно влече след себе си и изгубването на човешкото у човека, т.е. води до изгубване на Божия и човешкия образ в човека. „Обезверяването води неминуемо към озверяване“ – твърди митрополит Борис. Това е неумолим закон в нравствения свят. С чувство на дълбоко прискърбие той цитира част от текста на едно окръжно, намерено в архивите на ония разрушителни сили, които предизвикаха кървавите събития през 1923 г. и атентата през 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ : „Когато се срещнете с нашите противници, унищожавайте ги безмилостно! Бъдете жестоки и безпощадни и оставете настрана хуманността, човещината и други тем подобни дивотии!“ Божият служител е дълбоко смутен от една такава аморална система, в която жестокостта се препоръчва, дори се заповядва, а „хуманността и човещината“ се обявяват за „дивотия“. За него това е тежко падение, което води изповядващите такъв морал към неизбежна гибел, тържество на демонизма – на оная сила, която иска да разруши всичко човешко и божествено у човека и „да възцари в него демона“.

Дядо Борис Митрополит Неврокопски като пламенен родолюбец и радетел за чиста и нравствена младеж. Част 1.

Възгледите на митрополит Борис за кризата в българското училище

Повече от 12 години митрополит Борис всеотдайно и с отеческа грижовност гради духовния образ на паство и клир в Неврокопска епархия. И досега миряни и свещеници, които го помнят, говорят за него с дълбоко благоговение и признателност. Дядо Борис - така обикновените миряни го зовяха и с радост слушаха вдъхновеното му слово. Той приемаше по всяко време и винаги намираше утешителни и назидателни думи за всекиго. Бе едновременно блестящ оратор и пламенен апологет на Православието, грижовен духовен отец и наставник на паството, талантлив организатор и изпълнител на църковните дела в епархията, задълбочен педагог и обществен деятел.

Негово дело е повторното откриване на Неврокопската гимназия през 1936 г., след като през 1934 г. тя била закрита по решение на тогавашното правителство. Немалко бедни ученици завършиха образованието си благодарение на помощта му.  Неговият живот и дейност на праведник и духовен пастир, на педагог и обществен деятел, трябва да бъдат задълбочено изследвани. Особен интерес представляват възгледите на митрополит Борис за религиозно-нравственото възпитание на учащата се младеж, подробно изложени в книгата му „Кризата в нашето училище“, издадена през 1928 г., когато той е ректор на Софийската духовна семинария. Мислите, развити в тази книга, са особено актуални днес, когато народът ни е обхванат от много по-дълбока и страшна нравствена и духовна криза.