Висота, права и длъжности на епископския сан.

Слово при хиротонията на епископ Борис Стобийски.

Преосвещений Епископе Борисе! Колкото днешният ден е велик и паметен за тебе, толкова той е светъл и радостен за родната ни Света Православна Църква. Това е ден на твойта велика Петдесетница. Ти израстна и се възпита под сянката на Църквата. Получил с нейна помощ едно солидно и всестранно висше образование, ти ред години вече с усърдие изпълняваш под духовното ведомство на Църквата такива послушания, които неуклонно те водиха и приближаваха към днешния светъл ден. Ти биде изпитан и със своята деятелна преданост доказа, че "нищо не е в състояние да те раздели от любовта Божия" (Рим. 8:55). А това именно е необходимата и желана предпоставка за днешната твоя велика Петдесетница.

Днес Господ Бог съизволи и чрез съборно архиерейско ръкоположение ти получи сугубата всеосвещаваща Божествена благодат за висше пастирско служение. А църквата с радост те причисли към сонма на своите висши строители. Възглавявайки свещения събор, в случая на мене се пада честта пръв от всички да те поздравя с получения велик дар на сугубата Божествена благодат, а заедно с това и да ти припомня някои истини за правата и длъжностите на високия епископски сан.

Преди всичко епископското служение е дело твърде високо и свято, а същевременно твърде трудно и отговорно. То е един тежък дълг, подобен на Голготския кръст, който мнозина великодостойни мъже са избягали да приемат. Това служение обаче се възлага на предопределените. Тях нито църковната управа може да пренебрегне, нито те могат дълго да се противят на волята Божия. Защото казано е: "призваните от Бога се възвеждат в тоя сан и на тях се дава тая чест" (Евр.5:4).

Неврокопският митрополит Борис и възгледите му за възпитанието на подрастващите

Духът на нашето време е такъв, че въпросът за религиозното образование и възпитание не е сред най-актуалните проблеми, вълнуващи съвременното общество. Онова, което векове наред е било най-важен приоритет на нациите – отглеждането и възпитанието на духовно здраво поколение, днес се е изродило до загриженост за по-добра информираност и безпристрастност в името на свободния избор на ценности от всеки индивид.

За България 20-ти век бе време на сериозни политически промени. Началото на  новото столетие продължи тежката участ на българското училище и образование. Политическите промени начертаха безрадостно бъдеще за нашата образователна система. В днешната среща за дейността на митрополит Борис можем да преоткрием важни за нашето образование препоръки и да ползваме ценните съвети, оставени ни от този дивен светия на родната църква.

 Акцент в настоящата лекция са трудовете на м-т Борис (тогава още архимандрит) като Ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и периода на неговото управление на духовното училище – от септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. Преди това обаче нека проследим каква е политическата и духовната обстановка в училището до идването на митрополит Борис.

"Съвестта на българската църква" - митрополит Борис бил убит от вербуван за ДС свещеник.

„Съвестта на българската църква“. Така наричали вярващи и духовници Неврокопския митрополит Борис. Дори в най-мрачните дни след 9 септември 1944 г. той продължавал да проповядва Словото Божие и да вдъхва кураж на своите миряни, които били подложени на различни унижения и мъчения от възцарилата се „народна власт“. Когато днес научаваме за агентурните подвизи на настоящите български митрополити, примерът на Борис Неврокопски става още по-силен и вдъхновяващ и ни задължава, да не го забравяме.

Роден през 1888 г. в бедно семейство със светското име Вангел Разумов, митрополит Борис се превръща в един от най-почитаните и образовани български духовници. Владеещ църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски езици дядо Борис  следял в оригинал световната богословска и философска мисъл.

"Владико Борисе, моли Христа Бога за нас!"

Неврокопският митрополит Борис е оставил дълбока следа в живота и паметта както на християните и свещениците от Неврокопска епархия, така и в живота на св. Българска църква въобще.

Бъдещият митрополит Борис се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. Живее скромно и бедно с родителите си. През 1910 г. Вангел Разумов (светското име на митрополит Борис) завършва Цариградската духовна семинария. През време на своето обучение там той получава и стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от неговото примерно и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, Борис завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917 г. йеродякон Борис е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и усъвършенстване. Именно заради тази си дейност той привлича вниманието на висшите църковници, които съответно го извикват в София и го отличават с офикията "архимандрит" и послушанието протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година той е ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".

За приснопаметния митрополит Борис Неврокопски.

Тази година Св. Църква в лицето на Неврокопска епархия ще отбележи една знаменита дата – 125 години от рождението и 65 години от мъченическата изповедническа смърт на Архиерея Божий Борис.

Тъжно става на човек, когато си спомни за безжалостния и жесток период от историята на България, за времето, в което духовенството било гонено и убивано просто заради това, че е духовенство.

ПОСРЕЩАНЕ НА ДЯДО БОРИС КАТО МИТРОПОЛИТ В НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ

Новоизбраният Неврокопски митрополит Борис отпътува за определената му от Божия промисъл, хубава българска Неврокопска епархия, на 20 май (1935 г.), петък, два дни преди радостния празник Връбница.

Напусна Св. Синод, дето бе постоянното му жилище, като секретар на Синода, в 7 часа сутринта. Пред входа на синодалната палата бе изпратен най-сърдечно от Наместник- Прецедателя на Св. Синод, Св. Видинския митрополит Неофит и от членовете на Св. Синод Св. Сливенския митрополит Иларион и Св. Врачанския митрополит Паисий. Софийският митрополит Стефан не можа да присъства при изпращането поради болест. Между многото изпращачи , които се бяха събрали пред входа на Св. Синод, бяха ректорът на Соф. Духовна Семинария, Траянополский епископ Антим, кметът на столицата инж. Иванов и мнозина други видни лица.

Защо решихме да направим този блог?

"По примера на своите достойни предходници — светители, преподобни мъченици от родната ни Църква, живя и завърши своя кръстен път Неврокопският митрополит Борис. В днешните трудни и объркани дни като запален светилник (срв. Мат. 5:13-16), гори и пръска светлина със своя подвиг, този непрежалим наш свещеномъченик! Без съмнение той и сега все тъй отправя горещи молитви пред Божия Престол за своето паство, за любимото си Отечество, за православния български народ." 

Блогът за Неврокопски митрополит Борис е създаден с цел разпространяване на историята за живота на дядо Борис, както и за неговото добро дело на Божията нива в Неврокопска епархия.