КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ
архимандрит Борис
(Препечатва се без
изменения от изданието на Св. Синод на БПЦ, 1928)
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Криза в душата на нашия народ.
II. Недъзи в нашето училище.
III. Кой създава и поддържа отрицателния дух в нашето училище.
IV. Страшни прояви всред нашата младеж.
V. Признания и грижи на Министерството на просветата.
VI. Причините на злото.
VII. Що е възпитание?
VIII. Учебно-възпитателното дело в културните страни.
IX. Към какво води нравоучението без вероучение и етиката без религия.
Х. Опомване.
XI. Нов дух е потребен за нашето училище.
ХII. Противодействието на тъмните сили.
XIII. Наука и религия.
XIV. Общата грижа.
I. Криза в душата на нашия народ.
Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза. Обаче, най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха негова душа. Престъпни ръце вляха смъртоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.
