Неврокопският митрополит Борис е оставил дълбока следа в живота и паметта както на християните и свещениците от Неврокопска епархия, така и в живота на св. Българска църква въобще.
Бъдещият митрополит Борис се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. Живее скромно и бедно с родителите си. През 1910 г. Вангел Разумов (светското име на митрополит Борис) завършва Цариградската духовна семинария. През време на своето обучение там той получава и стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от неговото примерно и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, Борис завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917 г. йеродякон Борис е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и усъвършенстване. Именно заради тази си дейност той привлича вниманието на висшите църковници, които съответно го извикват в София и го отличават с офикията "архимандрит" и послушанието протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година той е ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски".
Неврокопският митрополит Борис е и деен творец, той пише статии за "Църковен вестник", публикува свои стихотворения и става автор на знаменитата брошура "Кризата в нашето училище". За тази си дейност при избора му за митрополит проф. Хр. Гяуров ще напише: "Всеки един народ има нужда не само от политически водачи, но в същото време, и даже повече от духовни водачи. От такива водачи особена нужда има сега българският народ. Когато новоизбраният Неврокопски митрополит се възкачва на определената му от Божия промисъл катедра, той влиза в числото на тези водачи на българския народ. Предстои му висока, но в същото време тежка отговорна дейност. Досегашната му дългогодишна ползотворна и творческа дейност е добър и сигурен залог, че такава, и даже с още по-бляскави резултати, ще бъде и бъдещата му дейност като митрополит на българската православна Църква.
Ние храним пълна надежда, че новоизбраният Неврокопски митрополит Борис със своята дълбока преданост към православната българска Църква и със своята безгранична и самоотвержена обич към своята родина, към българския народ, ще бъде един от първите и достойни духовни водачи на българския народ" (Църковен вестник, бр. 13, 1935 г.).
Канонически избран през 1935 г., митрополит Борис поема овдовялата Неврокопска епархия. Посрещнат е с голямо въодушевление в епархията от хиляди благочестиви християни.
Тази година (2013) Неврокопска епархия отбелязва 119 години от своето създаване.
Основана през 1894 г., тя става част от възстановената Българска църква. Митрополит Борис поема отговорността на духовното обгрижване на своите чеда в пределите на богохранимата му епархия. При избирането му за митрополит Борис получава и множество телеграми, както от интелектуалци и общественици, така и от царя. Ето какво казва той в своята телеграма до митрополит Борис по повод избирането му за Неврокопски митрополит: "Със задоволство научих от Св. Синод на Българската църква за избирането и прогласяването на Ваше Високопреосвещенство за митрополит на овдовялата Неврокопска епархия и бързам да Ви изкажа моите задушевни честитки. Молитствувам Всеподателя Бога да Ви укрепи в новия кириаршески сан, като Ви дарува здраве и дългоденствие и благославя всички Ваши благи начинания за слава на родната ни Църква и за доброто на паството от благодарованата Ви епархия. Царят."
(Църковен вестник, Разменени телеграми, бр. 13, м. март, 1935 г.).
Почти веднага след встъпването си като митрополит дядо Борис изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което той определя десет основни длъжности на свещеника. Митрополит Борис пише: "Пастирите на Христовата Църква трябва всякога да знаят и помнят своя свещен и неотменим дълг не само да свещенодействат, но и да учат и наставляват своето паство, да проповядват на всички Словото Божие, да просвещават човеците с Христовата истина и да сгряват с Христовата любов... Затова съгласно Божествената заповед на нашия Спасител, мъдрите съвети и внушения на св. Апостоли и поучителния пример на всички достойни пастири и служители Христови задължавам повелително всички благоговейни свещеници в Богохранимата Неврокопска епархия:
1. Преди всичко те сами да знаят основно истините на християнската вяра и християнската нравственост и да живеят и действат според тях.
2. Да служат редовно Божествена литургия във всички неделни и празнични дни и да държат всякога на края на Литургията след отпуста, отбрани и общодостъпни и добре приготвени проповеди, които да не траят повече от 10-15 минути.
3. След като предварително сами бъдат напълно проникнати, просветени, възродени и въодушевени от великите божествени истини за християнската вяра и нравственост, да изясняват на християните тези истини.
4. Да основат веднага при всеки храм православно християнско братство съгласно устава за православните християнски братства в България. За основа на братството да послужи църковното настоятелство и църковните настоятели, които задължително са членове на братството.
5. Да държат беседи пред братствените членове и всички християни, които биха желали да слушат, два пъти седмично.
6. Да разкрият и разяснят в беседи пред братствата основните истини на Христовото учение и по-важни събития от живота на Христовата Църква в продължение на седем години. (В тази точна митрополит Борис обяснява как в продължение на седем години да се четат тези беседи, като определя да се изучават евангелските истини, словата на св. Отци, Свещ. Писание и накрая историята на Българската православна църква.)
7. Да вземат незабавно почин да се образуват веднага, съгласно изработените за тая цел устави детски православни дружества при всички основни училища и прогимназии...
8. Да държат на учениците в православните християнски дружества беседи един път в седмицата в продължение на шест месеца.
9. Да учат на църковно пеене децата в православните християнски дружества, а възрастните християни в православните християнски братства.
10. Да се подготвят грижливо за проповедите, които ще казват в Църква, и за беседите, които ще държат в братствата и дружествата."
Митрополит Борис завършва това свое окръжно послание с думите: "Всички горепосочени задължения, които произтичат от божествената заповед на нашия Спасител да учим и проповядваме, са безусловни и неотменими. Никой истински пастир не може да се откаже от тях... Веднага с това окръжно изпращаме Ви наръчници, устави за християнски братства, устави за православни детски дружества и религиозни картинки. Картинките ще раздадете на членовете от новооснованото православно християнско дружество при основното училище или прогимназията" (Окръжно № 2646 от 30. XI. 1935 г.).
От това окръжно послание до свещениците в Неврокопска епархия става ясно, че митрополит Борис е държал много на християнската проповед, беседите, общуването с деца. Това му изискване към свещениците се явява продължение на неговата борба за проповядване на Христовото слово в българското училище.
На следващия месец септември, митрополит Борис изпраща окръжно послание до учителите в Неврокопска епархия. В него той се обръща със сърдечна любов към учителите в епархията. Отправя молба към учителите, като казва: "Отправям в името на общонародното добро сърдечен зов и настойчива молба към всички учители в югозападните покрайнини на нашето единно отечество (Неврокопска епархия): Да образуват във всички училища православни християнски дружества и да се грижат усърдно за тяхното преуспяване. Да взимат участие в православните християнски братства. Да образуват църковни училищни хорове. Да дават където им е възможно своето ценно съдействие на нашата родна Църква и на нашите свещеници, за да могат те да изпълнят по-добре своята мисия сред нашия народ" (Окръжно № 2651/2. X. 1935 г.). От това окръжно послание се разбира, че митрополит Борис не е искал да действа самостоятелно в проповядването на словото Божие, а е искал да прибави в работата си всички възможни начини за възпитанието на младото поколение, а именно двата най-големи и основни фактора семейството и училището.
Митрополит Борис за кратко време прави така, че църковният живот в югозападната българска епархия да процъфти. След освобождението на Вардарска и Егейска Македония са присъединени нови три духовни околии Зърневската, Царевоселската и Беровската. Освен това към Светиврачката духовна околия е причислена Демирхисарската административна околия, а към Петричката Струмишката (Път към Голгота. Живот разпятие пред Божия олтар, с. 11.).
Митрополит Борис, встъпвайки в длъжност, променя и административния център на Неврокопска епархия. Горна Джумая (дн. Благоевград) става църковно-административният център на епархията. След като построява митрополитски дом в Горна Джумая, дядо Борис планира построяването и на архиерейски наместнически църковни домове в Свети Врач (дн. гр. Сандански), Разлог и Петрич, но за жалост, доживява да види построен само дома в гр. Свети Врач.
Но дейността на митрополит Борис не се ограничава само чрез изпращането на послания да ръководи народа и свещенството на Неврокопска епархия той постоянно е на път, обикаля цялата епархия, служи св. Божествена литургия и най-вече проповядва на всички неврокопчани живото Христово слово.
Всеки човек има свой дар, дар от Бога, който трябва да усъвършенства и увеличава. Дарът, който Бог дава на Неврокопския митрополит Борис, несъмнено е дарът на словото. Един човек изпълнен с искрена и чиста вяра, добродетелен, молитвен и щедър, това е митрополит Борис. Дядо Борис е един от големите умове на своето време. Той знае перфектно църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език. Знанието на тези езици му помага да общува с все повече и повече хора, сред които не всички били православни. Той следи постоянно излизането на нови и нови богословски творби в световната богословска мисъл. Митрополит Борис се отличава и по друго от хората в своето време. Освен отлично образован, знаещ и можещ, той преди всичко е и много скромен, нестежателен и проникнат от дълбоко смирение и себеотрицание, истински подвижник.
Митрополит Борис добре е познат на българите, той има множество духовни чеда, сред които миряни, монаси и даже епископи, той е в добри отношения и с всички митрополити и епископи в Българската православна църква.
Неврокопският митрополит Борис е определен от Св. Синод да бъде част от църковната делегация, изпратена в Цариград по повод вдигането на схизмата на Българската православна църква през 1945 година. За участието на дядо Борис в историческата литургия във Фенер научаваме от църковния печат. Там пише: "Тържествената и историческа църковна литургия бе отслужена от Халкидическия митрополит Максимос, в съслужение с нарочно изпратените от България за водене на преговорите Техни Високопреосвещенства Борис Неврокопски, Софроний Търновски, епископ Андрей, както и на всички гръцки владици в Цариград" (ЦВ, бр. 9-11, С., 2. III. 1945 г.). В края на богослужението Неврокопският митрополит поздравява Вселенския патриарх Вениамин на гръцки език по повод радостното събитие, а именно вдигането на схизмата. Митрополит Борис е избран и за председател на Народния събор, който се провежда в църквата "Св. София", за избирането на третия по ред Български екзарх. За екзарх е избран наместник-председателят на Св. Синод Софийският митрополит Стефан (Повече може да прочетете в ЦВ, бр. 4-6, 1945 г.).
На 22 ноември 1948 г. "Църковен вестник" излиза в траурен вид. Починал е Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Борис. Още на първите страници на вестника са поместени надгробните слова, произнесени след опелото на о бозе почившия Неврокопски митрополит. Няколко месеца по-рано екзарх Стефан е подал оставка и наместникпредседател на Св. Синод е Доростоло-Червенският митрополит Михаил. За митрополит Борис той казва: "Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни. Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир Високопреосвещеният Неврокопски Митрополит Борис. Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. Навръх Димитровден рожденият ден на самия покойник подир извършване на Св. Божествена литургия, след приобщаване със Св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник... Да оплачем нашата раздяла със скъпия ни и непрежалим събрат и архипастир. Но и колкото да скърбим за него и да го оплакваме, нека не забравяме, че той не се нуждае от нашите сълзи. Не! Той се нуждае и иска от нас да се окажем верни към ръководните начала на неговото архипастирско служение за преуспяване на Светата ни Църква и на нашия народ..." (ЦВ, бр. 37-38, С., 22. XI. 1948 г.). Накрая словото завършва с: "Вечная ти памет, достоблажене и приснопаметне, брате наш! Бог да те прости!"
В същия брой на "Църковен вестник" е поместена и самата новина за неговото погребение. Хиляди поклонници се стичат да отдадат последна почит на новопреставилия се пред Бога архиерей и верен Христов следовник. Най-напред християните от село Коларово, Петричко, именно там, където е и извършено покушението, засвидетелствали, както пише във вестника, по "рядък начин". Покрусата била потресаваща. Но, за да усетим наистина какво е било чувството на онези христоименни хора там, тогава, на Димитровден (8 ноември) 1948 г., ви предлагам само част от тази трагична новина: "Цели два дни те не се отделяха от селската църква, дето лежаха тленните останки на скъпия покойник, който бе посетил селото им, за да им даде своето благословение и последен отечески завет. Изплели бяха венци и гирлянди от пъстри есенни цветя и бяха с тях обкръжили пронизаното от зловещите куршуми тяло, сякаш бяха изплели смъртен ковчег от живи цветя..."
След престояване в самото село тленните останки на Неврокопския митрополит поемат за гр. Петрич, където са положени в църквата "Св. Богородица". В същата църква Пловдивският митрополит Кирил извършва заупокойната св. Литургия. "Трогателна бе раздялата на петричките християни със своя владика. Макар от ранна утрин да се тълпяха в църква, за да целунат ръка на покойника и да отронят молитвена въздишка пред смъртния му одър, те отново скланяха глави пред големия йерарх, та пак да целунат ръка, сега вече наистина за последен път. Сподавен плач заливаше църквата. До градския площад бе образувано траурно шествие ковчегът бе носен на ръце... И тук раздялата бе трогателна. Шествието пое своя път. След половин час то се спря на площада в гр. Св. Врач, дето се бе събрал хиляден народ". След Св. Врач тленните останки на неврокопския владика заминават за гр. Горна Джумая. "И тук сълзи, глух плач, сподавени стонове на мъка, която терзае сърцето. Протосингелът на Неврокопска епархия архимандрит Антоний през сълзи произнесе прочувствено слово, с което изяви голямата печал на клира и на народа". На следващия ден Пловдивският митрополит Кирил, в съслужение със свещеници, извършва опелото на Неврокопския митрополит Борис. "С ниско сведени глави, със сърца натежали от претежка печал, всички се упътиха към пресния гроб в преддверието на църквата. Архиерей, свещеници и миряни носеха ковчега: не бе ли това символ, че цялата Църква е единна в обичта си към любимия владика?" (ЦВ, бр. 37-38, 1948 г.)
Така архиерей, свещеници, монаси, миряни, цялата Църква се прощава с непрежалимия архиерей. Вече 125 години от неговото рождение и 65 години от неговата смърт, но трудът му ражда плодове. Неговото дело не е забравено и неговите трудове на Божията нива са продължени от достойни приемници.
Запознахме се, макар и накратко, с живота на обичания от хиляди християни Неврокопски митрополит Борис. На всеки човек името му е записано в историята. Под името на митрополит Борис пише: "Изповедник". Да! Изповедник, защото твърдо отстоява каноните на Православната църква и не пожелава да върне в сан низвергнатия свещеник който, за жалост, се превръща във втори Юда и не само предава на убийство, но сам убива своя духовен баща, своя наставник, своя архиерей.
По повод погребението на митрополит Борис йеродякон Нестор публикува следното стихотворение за него:
Да беше в старост ти склопил очите,
да беше в тиха смърт напуснал нас,
сърцата ни сковала тоя час!
О, твоята душа е отлетяла,
де няма ни въздишка, ни печал,
и в Божите чертози се е спряла,
защото непорочно си живял!
В лития са те срещнали светците,
запяли са и ангелите в хор,
и литургия с тях във висините
отслужил си с небесен омофор!
Какво да кажем повече освен това: "Владико Борисе, моли Христа Бога за нас!"
Поклон пред великите дейност, проповед и живот на Неврокопския митрополит Борис!
Поклон пред неговата свята душа и отслабнало от подвизи тяло!
Поклон пред неговата жива проповед, проповед за Живото Слово на Живия Бог!
Поклон пред делото ти, Владико!
Кой не би останал удивен след като се запознае в дълбочина с живота на този свят архиерей, на този велик Божи служител?
Чрез дара, който Бог му дал, митрополит Борис засажда плодородно семе в нивата на Неврокопска епархия. Вече 65 години след неговата смърт тя продължава да е една от най-живите епархии в духовния живот.
Една от вестите за смъртта на митрополит Борис завършва така: "Митрополит Борис бе високопросветен архиерей, пламенен родолюбец, предан служител на Светата ни Православна Църква и до последното си издихание верен на нейните канони и вековни традиции. Неговата кончина потопи в скръб цялата Българска Православна Църква".
Поклон пред паметта на Неврокопския митрополит Борис! Поклон!
Автор: Ангел Карадаков
Източник: http://bg-patriarshia.bg/
