След
смъртта на блаженопочившия Митрополит Макарий в 1935 година, временно
управлението на Неврокопската епархия биде възложено на Софийският митрополит
Стефан, който произведе и изборите за канонически Неврокопски митрополит.
Същата година при единодушния вот на
клир и миряни е бил избран за Неврокопски митрополит главния секретар на Св.
Синод по това време Стобийският епископ Борис.
Кратка
биография: Митрополит Борис, по рождение Вангел Симов, е роден в Македония-
в село Гявато, Ресенско, на 26 октомврий 1888 година. Основното си образование
получава в родното си село, прогимназията в град Одрин- в гимназията „Д-р Петър
Берон” – през 1904 година. След това завършва с отличен успех Цариградската
духовна семинария в 1910 година. Постриган същата година в монашество от
Неврокопския митрополит Иларион в историческата църква „Св. Стефан”. През 1911
година заминава за Черновиц, където завършва богословския факултет в 1914
година. Завръща се в България, става учител в Богословското свещеническо
училище и в Пловдивската духовна семинария. През 1915 година отива във Виена,
за да следва философия и едновременно с това получава от Черновицкия Университет
титлата „доктор по богословие”. В 1917 година бива ръкоположен за йеромонах от
Пловдивския митрополит Максим. Заминава за предстоятел на българската църква в
Будапеща- Унгария, където служи 5 години и развива голяма просветна и
народополезна дейност. През 1922 година бива възведен в архимандритско достойнство.
И след това последователно изпълнява: протосингел в Софийска митрополия,
началник на Културно-просветното отделение при Св. Синод и предстоятел на храм
„Св. Александър Невски”, ректор на Софийската Духовна Семинария, секретар на
Св. Синод.
Характеристика
на личността.
Блаженопочившият
Неврокопски Митрополит Борис във всички заемани от него длъжности се отличавал
с рядка добросъвестност и преданост към своя служебен дълг с голямо достойнство
и неотслабващо усърдие. Той обичаше да чертае нещата в реален мащаб. Притежаваше
голям научен капацитет. Беше ревностен поддръжник на ред, дисциплина, особено
като архиерей сред своите клирици и като ректор на семинарията- сред своите
потомци.
Той притежаваше голяма гъвкавост на ума, изтънченост на
маниера, владеене на чужди езици и благодарение на тия му качества през 1932
година Св. Синод го изпрати в Иерусалим с мисията да води предварителни,
неофициални и поверителни разговори с посочения за целта посредник-
иерусалимският патриарх за създаване канонически връзки между Българската църква
и Цариградския патриарх. Благодарение на неговата редка вещина в уреждане на
спорни въпроси впоследствие в 1945 година, вече като митрополит и синодален
член, заедно с блаженопочившия сега Търновски митрополит Софроний и Величкия
епископ Андрей, можа да подготви при преки преговори с Цариградската патриаршия
епохалното дело по вдигане на схизмата, което се увенча с неочакван успех.
Като епархийски архиерей той работи в
богодаруваната му епархия цели 14 години, като усърдно залягаше за духовния
издиг на клир и паство. Тежък бе жребият на покойния дядо Борис в управлението
на тази епархия при изключителните условия, при които трябваше да свещенодейства.
Голяма грижа положи за подреждане и издигане на клира, за самообразованието на,
който системно уреждаше опреснителни курсове. Непрестанно поучаваше клир и
паство с назидателни слова, както и с редица писма, окръжни послания. Той призоваваше всички, чрез жива
вяра и дейна братска обич към единение и сплотеност, към мир и братолюбие, като
предпазваше христианите от всяка вражда и ненавист, раздори и озлобение. Той
построи сградата на митрополията в гр. Благоевград, която днес, заедно с
разкошния парк около нея, е най-красивия кът на града и с това си изгради вечен
веществен паметник. Издигна храм паметник св. Иван Рилски в село Гара Пирин,
величествен храм Св. Богородица в град Разлог, църковна сграда при катедралния
храм в гр. Благоевград - с параклис-салон, канцеларии и помещения за староприют и сиропиталище. През негово време започна
строежът на величествения храм Св. ВМ. Георги в град Сандански и мн. др.
Митрополит
Борис беше горещ родолюбец и защитник на национални правдини и живееше с
високото, с дълбокото убеждение за високото призвание и светлата бъднина на
българския народ.
Ето
един откъслек от едно негово пастирско послание:
"Всички
ние - еднородни и едноверни братя - произхождаме от един род, образуваме един
народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът
ни е богозван. Да неотричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и
мил народ е достоен за най-големи жертви... той заслужава да му служим честно и
мъдро, предано и себеотречено..."
"Всички
ние обитаваме една родна земя, имаме една единствена родина. Земята ни е
богата. Родината ни е прекрасна! Да обичаме с цялото си същество родната
земя!... Бог посели нашия народ в едно от най-хубавите места на земята, даде му
да владее благословени предели. Да благодарим на Бога за тоя велик дар и тая
велика милост!"
На
Църквата митрополит Борис гледаше като на най-голяма светиня, която усърдно
залягаше да се запази в чистота и непорочност. От тук произтичаше и неговата
строгост към себе си и другите - най-вече към клириците, настойчиви изискания
за строго морален и въздържан във всяко отношение живот.
Той имаше поетична душа, жадуваща за природни
красоти, в самотата на които той изживяваше своите религиозни възторги. На тези
възторги той даде израз и в чудната ПОХВАЛА-АКАТИСТ, който написа в стихове с
молитвено преклонение, по случай 1000 годишнината на св. Иван Рилски. Този акатист ще остане и като неувяхващ
венец на покойния светител.
Митрополит Борис завърши земното си
поприще на 8 ноемврий 1948 година, на ден Димитровден, като стана жертва на
нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. След отслужване на св.
Божествена литургия в с. Коларово, Петричко, след приобщение със Св. Христови
Тайни, и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм
богомолци, той бе убит от един
недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник!
Неврокопска епархия изгуби с неговата
смърт своя любим архипастир и духовен вожд, многополезен наставник, усърден
богомолец и всеотдаен труженик.
Дядо Борис завърши
живота си като един мъченик за вярата, високодостоен и
всепредан йерарх, станал жертва при
изпълнение на своя служебен дълг към светата Църква.
Източник:
Държавна агенция "Архиви", Регионален държавен архивгр. Благоевград - ф.1514-1а.е.13
Автор:
Неизвестен
