Първият основен недъг на
нашето училище се състои в това, че тосамо обучава, а не възпитава. То обръща
изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само
познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите
на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя
топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и
мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и
най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва
главата на ученика, за да влее през нея като през съсъд отрова в неговата душа.
По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върху една способност на
човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към
вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката
природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени
изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния
принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание:
създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.
Това едностранчиво
интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените
способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът, обаче, е само
една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека.
Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на
неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух.
Нашето училище не само се
занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много
по-страшно: то въобще отрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето
училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека:
неговата душа. То презира тая божествена същност в човека. То признава само
материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената
разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните
прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При
такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и
какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и
произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот
далеч от тях.
Нашето училище, което външно
се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без
душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно и мъртво. То е без положителен
творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и
благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е
материалистично.
Нашето училище обаче отрича
не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния дух, от който човешката
душа е само дихание.Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се
говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и
природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, щом Бог
е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно. Щом Бог не се
утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в
училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и
бездушие. Не може да има безразлично отнасяне. Всъщност, индиферентизмът е вече
отрицание. В душата и съвестта на човека не може да има напълно безразлично
състояние: човек или ще утвърждава, или ще отрича. А в нашето училище не само,
че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се
и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши
човекът и животът в неговата същина. Нашето училище е атеистично.
Щом атеизмът и материализмът
проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички
посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко
възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на
животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност,
означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и
всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко
възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а
материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота.
Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в
животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и
съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на
човека в човека! И в нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят
свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите
гибелни резултати. Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо
трябваше да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало
в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само
ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна
най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и
на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.
Материализмът и атеизмът, от
които се породиха почти всички злини в нашето училище, се проявяват и вършат
своето разрушително дело сред обществото в определени форми. Формата на
материализма е социализмът, на атеизма - анархокомунизмът. Корените на
социализма се крият в материализма, а корените на анархокомунизма в атеизма.
Последната основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел -
материалността. Единственият извор на анархокомунизма е атеизмът, неговата
крайна цел - демонизмът.
Социализмът и
анархокомунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както няма
съществена разлика между материализма и атеизма, отричат в действителност
онова, което само привидно утвърждават. Социализмът отрича социалността и руши
обществото, анархокомунизмът отрича човещината и разрушава личността.
Социализмът е напълно антисоциално движение, анархокомунизмът - напълно античовешко
явление.
Материализмът и атеизмът и
техните рожби: социализмът и анархокомунизмът, които в нашето училище нараснаха
до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата
на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те
разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също
социално-човешката и национално-държавната идея.
След като внесоха в нашето
училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния
дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и
безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в
него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше
станало безотечествено.
Автор: Архим. БОРИС
Из „Кризата в нашето
училище”, 1928 г.
