КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ
архимандрит Борис
(Препечатва се без
изменения от изданието на Св. Синод на БПЦ, 1928)
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Криза в душата на нашия народ.
II. Недъзи в нашето училище.
III. Кой създава и поддържа отрицателния дух в нашето училище.
IV. Страшни прояви всред нашата младеж.
V. Признания и грижи на Министерството на просветата.
VI. Причините на злото.
VII. Що е възпитание?
VIII. Учебно-възпитателното дело в културните страни.
IX. Към какво води нравоучението без вероучение и етиката без религия.
Х. Опомване.
XI. Нов дух е потребен за нашето училище.
ХII. Противодействието на тъмните сили.
XIII. Наука и религия.
XIV. Общата грижа.
I. Криза в душата на нашия народ.
Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза. Обаче, най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха негова душа. Престъпни ръце вляха смъртоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.
Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра - оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богоподобен и възвишен. Най-напред те разклатиха неговата вяра в Бога, а след това неминуемо биде разклатена и неговата вяра в себе си. Те го откъснаха от Бога и от всичко божествено в живота и в света. Те го откъснаха от доброто, правдата, човещината, любовта, истината, добродетелта, светостта и въобще от всичко възвишено и светло в тоя живот. Най-напред те сподавиха неговото религиозно чувство, притъпиха неговата съвест и създадоха в неговата душа едно безразлично отнасяне към най-великите религиозни и морални ценности. Заличена биде разликата между добро и зло, истина и лъжа, любов и омраза, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие. Някои самонадеяни и полуинтелигентни хора у нас пожелаха да застанат отвъд доброто и злото и се опитаха да направят преоценка на ценностите. Всъщност настъпи пълно обезценяване на ценностите, защото безразличието е невъзможно за човешката душа. То не може да бъде трайно нейно състояние. То е само преход към друго настроение. След индиферентизма, след безразличното отнасяне към най-великите - религиозно-нравствените ценности на човешкия дух, у човека настъпва неизбежно едно предпочитане на злото пред доброто, на лъжата пред истината, на злобата пред любовта, на безправието пред правдата, на порока пред добродетелта. Защото ние можем да бъдем или с доброто или със злото, или с истината или с лъжата, или с любовта или със злобата, или с правдата или с безправието, или с добродетелта или с порока. Ние не можем да бъдем едновременно и се едното и с другото, или пък нито с едното, нито с другото. Няма среден - безразличен път, по който бихме могли да вървим. Това е неумолим закон в религиозно-нравствения живот на човека.
По тоя гибелен път тръгнахме и ние като народ. Обаче процесът на разложението и падението не спря дотук. Той вървешенеудържимо към своя естествен край. Настъпи пълна превратност в разбиранията и преценките. Явиха се у нас хора, които започнаха да считат доброто за зло и злото за добро, истината за лъжа и лъжата за истина, правдата за безправие и безправието за правда, добродетелта за порок и порока за добродетел, честта за безчестие и безчестието за чест! Това е най-голямото падение, до което може да стигне човекът, падение, при което в него не остава почти нищо човешко.
Щом човек се откъсне от Бога и от всичко възвишено и светло, той полита от висините стремглаво надолу към бездната на разрушението и смъртта и загива, ако не се стресне и се върне обратно към първоизточника на живота, към Бога. Процесът на падението е единен. Най-напред човек, щом се отрече от Бога, става топлохладен, безразличен, след това равнодушен, след това бездушен и най-подир безчовечен. А щом човекът изчезне у човека, на неговото място се събужда звярът. Изгубването на вярата, оная тайнствена сила, която ни свързва с Бога и с всичко възвишено и светло, влече неизбежно след себе си и изгубване на човещината, изгубване на човешкия и божествения образ в човека. обезверяването води неминуемо към озверяване. Това е неумолим естествен закон в нравствения мир, тъй както са неумолими всички естествени закони в материалния мир.
Когато, след чудовищното злодеяние в катедралата "Св. Неделя", бидоха заловени различни тайни документи на някои разкрити конспиративни организации, намерено биде и едно окръжно, в което между другото се даваха следните наредби:
"Когато се срещнете с нашите противници, унищожавайте ги без милост и без пощада! Бъдете жестоки и безпощадни и оставете настрана хуманността, човещината и други тем подобни дивотии !"
Значи, направо се препоръчва и заповядва жестокостта и безчовечието, а хуманността, човещината се обявяват за дивотия! Наистина, по-страшно падение за човека е невъзможно! До такова безпримерно падение никога досега не е идвал нашият народ. Подобна чудовищна проява няма в живота на никой друг народ. Незнайно и нечуто досега е да се проповядва открито жестокостта, безчовечието и зверщината едва ли не като цел на живота! Това е тържество на демонизма, тържество на оная тъмна сила, която иска да разруши всичко човешко и божествено в човека и да възцари в него демона!
Тая страшна катастрофа в душата на нашия народ, много по-страшна от всички катастрофи в неговия външен живот и външни съдбини, не дойде наведнъж. Тя не е последица от тежките удари и страдания, които понесохме в последно време. Тя биде отдавна подготвена, разви се като дълъг естествен процес и настъпи постепенно. Изпитанията само помогнаха да се развие по-скоро и се разкрие по-ясно процесът на вътрешното разложение у нас. Страданията сами по себе си не разлагат и не разрушават. Напротив: те проясняват,облагородяват и издигат здравия човешки дух, като увеличават неговата жизнена сила и творческа енергия. И други народи понесоха удари, може би много по-тежки от нашите, обаче те останаха бодри и несъкрушени, защото имат здрав творчески дух, проникнат от несъкрушими религиозно-нравствени сили. Само ние, българите, изгубихме под ударите своето душевно равновесие и се надвесихме над бездната, защото нашият дух е разяден от червея на съмнението и безверието, на враждата и озлоблението, защото ние, като народ, сме останали едва ли не без вяра и без Бог, без надежда и опора, без духовни сили и морални ценности.
II. Недъзи в нашето училище.
Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище и нашата погрешна просвета, чрез нашата гибелна училищна и просветна политика. Никой искрен и съвестен човек не може да отрече това. Допреди някое време никой не смееше да посочи направо недъзите в нашето училище и нашето учебно дело, защото то се считаше за съвършено и неприкосновено, и то най-много от ония, които подмолно го разрушаваха, като внасяха в него дух на отрицание и разложение. Сега обаче, за недъзите на нашето училище се говори и трябва да се говори открито. Първият министър на просветата след политическата промяна у нас, без да има демагогията и самооболщението на някои свои предшественици, има доблестта, след пъкления атентат в катедралата "Св. Неделя", да заяви в своята знаменита реч в камарата открито и смело, че „от тридесет години насам и в училището се разлива непрестанно страшнаотрова!" Престъпление ще бъде да си затваряме очите пред тая печална истина. На нея трябва да погледнем открито и смело всички. На първо място, разбира се, трябва да се спрат над нея отговорните фактори. В нашите училища има несъмнено големи недъзи, щом от тях излизат много недъгави младежи. В нашите училища без друго има много язви, щом от тях излизат много наранени съвести. В нашите училища се разлива сигурно много отрова, щом от тях излизат много отровени души. В нашите училища има непременно и много тъмнина, щом от тях излизат немалко помрачени умове.
Тежка вътрешна криза, която биде подготвена отпреди няколко десетилетия, разяжда нашето училище и нашето учебно-възпитателно дело. Напоследък тая криза назря и се отвори като жива рана, пълна с отрови и зарази. В училището се трови твърде често душата на нашата младеж, а вън от него, в дивите борби на живота, се трови душата на нашия народ. Отравянето душата на българската младеж и на българския народ е най-голямото и най-страшно престъпление, което досега е било извършено на българска земя! Едно престъпление, което с нищо не може да бъде изкупено и ще лежи като вечно проклятие върху името и съвестта на ония, които го извършиха и може би още продължават да го вършат!
Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъдотрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върхy една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.
Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека.Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух. Ум и умствени познания могат да имат и най-големите престъпници. Един правник и законоведец може да знае много добре, какво нещо е право и какво определят законите - и при все това да върши най-големи неправди и беззакония. Един химик може да познава отлично свойствата на различните елементи и въобще да има големи познания - и при все това да употреби някои от тях, за да отрови човека. Един физик може да бъде учен човек и да изследва сигурно действието на различните природни сили - и при все това да използва някои от тях, за да извърши страшни разрушения. За най-големите престъпления е потребен често пъти голям ум и немалки познания. Какъв ум, каква съобразителност и какви познания са потребни, напр., за да се ограби една банка, въпреки всички съвременни средства за предпазване и охрана? Ум, образование и познания имаха и ония, които подготвиха и изпълниха сложния пъклен план да се хвърли във въздуха катедралата "Св. Неделя", не само, за да загинат стотици невинни хора, но и за да се погребе под нейните развалини нашето измъчено отечество! Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние, престъпност и поквара. Най-силен ум и интелект, най-голяма интелигентност и хитрина има демонът. И при все това той вдъхва ужас и отвращение! И при все това той е въплъщение на най-голямото зло! Умът е велик дар на човешката природа, но той не е нито същественото, нито най-важното в нея.
Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобщеотрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека: неговата душа. То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот далеч от тях.
Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.
Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния Дух, от Който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, - щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие. Не може да има безразлично отнасяне. Всъщност, индиферентизмът е вече отрицание. В душата и съвестта на човека не може да има напълно безразлично състояние: човек или ще утвърждава, или ще отрича. А в нашето училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина.Нашето училище е атеистично.
Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека! И в нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите гибелни резултати. Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябваше да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.
Материализмът и атеизмът, от които се породиха почти всички злини в нашето училище, се проявяват и вършат своето разрушително дело сред обществото в определени форми. Формата на материализма е социализмът, на атеизма – анархо-комунизмът. Корените на социализма се крият в материализма, а корените на анархо-комунизма в атеизма. Последната основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел - материалността. Единственият извор на анархо-комунизма е атеизмът, неговата крайна цел - демонизмът. Социализмът и анархо-комунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както няма съществена разлика между материализма и атеизма, отричат в действителност онова, което само привидно утвърждават. Социализмът отрича социалността и руши обществото,анархо-комунизмът отрича човещината и разрушава личността. Социализмът е напълно антисоциално движение, анархо-комунизмът - напълно античовешко явление. Материализмът и атеизмът и техните рожби: социализмът и анархо-комунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея. След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало 6езотечествено.
Не ще може да се забравят ония позорни случаи от недавнашното срамно минало, когато български ученици освиркаха на улицата българското национално знаме, което трябва да бъде светиня за всеки българин, наскърбиха българската народна армия, която е надежда и опора за българския народ и българската държава. Но тези несвестни български ученици не бяха виновни: така ги бяха научили техните учители социалисти и анархо-комунисти.
Как чувстват тези страшни недъзи в нашето училище истинските българи и истинските бащи, може да се види от едно писмо, което един баща е отправил до един столичен вестник. Ето що пише тоя родолюбив, съзнателен българин и грижовен баща:
"Аз пратих моите деца в немско училище не от любов към език и култура, а от страх да не станат комунисти. Искам децата ми да си останат добри българи. За мене то е българското училище, което даде особената сила на нашия социализъм и комунизъм, ако и да няма социални условия за тия учения у нас... Пиша ви всичко това, не за да защищавам чуждите училища, а за да изразя болката на родителите, които от страх, че децата им в българските училища ще обезбългареят, пращат ги при чужденците, искайки от тях да ги направят добри българи."
"Еднаж не се стърпях и изругах група ученици от търговската гимназия, които си купуваха комунистически вестници, списания и брошури. И за мое изумление един от учениците (син на П. Я., бивш кмет на Пловдив, председател на Окр. пост. комисия и пр.) ми отговори: "Нашият директор (сега вече в оставка) ни каза да четем тия издания, защото който минел през тази левичарска школа, издигал се!..."
Посочваме големите недъзи в нашето училище със скръб в душата и от голяма загриженост за бъдещето на нашата младеж и нашия народ. Всички трябва да знаем тези недъзи и да положим искрени усиля, за да бъдат те отстранени, колкото е възможно по-скоро. Ние трябва да знаем как стигнахме до тези гибелни резултати, кой извърши голямото престъпление с българското училище и какви мерки трябва да се вземат против злото.
Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище и нашата погрешна просвета, чрез нашата гибелна училищна и просветна политика. Никой искрен и съвестен човек не може да отрече това. Допреди някое време никой не смееше да посочи направо недъзите в нашето училище и нашето учебно дело, защото то се считаше за съвършено и неприкосновено, и то най-много от ония, които подмолно го разрушаваха, като внасяха в него дух на отрицание и разложение. Сега обаче, за недъзите на нашето училище се говори и трябва да се говори открито. Първият министър на просветата след политическата промяна у нас, без да има демагогията и самооболщението на някои свои предшественици, има доблестта, след пъкления атентат в катедралата "Св. Неделя", да заяви в своята знаменита реч в камарата открито и смело, че „от тридесет години насам и в училището се разлива непрестанно страшнаотрова!" Престъпление ще бъде да си затваряме очите пред тая печална истина. На нея трябва да погледнем открито и смело всички. На първо място, разбира се, трябва да се спрат над нея отговорните фактори. В нашите училища има несъмнено големи недъзи, щом от тях излизат много недъгави младежи. В нашите училища без друго има много язви, щом от тях излизат много наранени съвести. В нашите училища се разлива сигурно много отрова, щом от тях излизат много отровени души. В нашите училища има непременно и много тъмнина, щом от тях излизат немалко помрачени умове.
Тежка вътрешна криза, която биде подготвена отпреди няколко десетилетия, разяжда нашето училище и нашето учебно-възпитателно дело. Напоследък тая криза назря и се отвори като жива рана, пълна с отрови и зарази. В училището се трови твърде често душата на нашата младеж, а вън от него, в дивите борби на живота, се трови душата на нашия народ. Отравянето душата на българската младеж и на българския народ е най-голямото и най-страшно престъпление, което досега е било извършено на българска земя! Едно престъпление, което с нищо не може да бъде изкупено и ще лежи като вечно проклятие върху името и съвестта на ония, които го извършиха и може би още продължават да го вършат!
Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъдотрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върхy една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.
Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека.Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух. Ум и умствени познания могат да имат и най-големите престъпници. Един правник и законоведец може да знае много добре, какво нещо е право и какво определят законите - и при все това да върши най-големи неправди и беззакония. Един химик може да познава отлично свойствата на различните елементи и въобще да има големи познания - и при все това да употреби някои от тях, за да отрови човека. Един физик може да бъде учен човек и да изследва сигурно действието на различните природни сили - и при все това да използва някои от тях, за да извърши страшни разрушения. За най-големите престъпления е потребен често пъти голям ум и немалки познания. Какъв ум, каква съобразителност и какви познания са потребни, напр., за да се ограби една банка, въпреки всички съвременни средства за предпазване и охрана? Ум, образование и познания имаха и ония, които подготвиха и изпълниха сложния пъклен план да се хвърли във въздуха катедралата "Св. Неделя", не само, за да загинат стотици невинни хора, но и за да се погребе под нейните развалини нашето измъчено отечество! Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние, престъпност и поквара. Най-силен ум и интелект, най-голяма интелигентност и хитрина има демонът. И при все това той вдъхва ужас и отвращение! И при все това той е въплъщение на най-голямото зло! Умът е велик дар на човешката природа, но той не е нито същественото, нито най-важното в нея.
Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобщеотрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека: неговата душа. То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот далеч от тях.
Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.
Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния Дух, от Който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, - щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие. Не може да има безразлично отнасяне. Всъщност, индиферентизмът е вече отрицание. В душата и съвестта на човека не може да има напълно безразлично състояние: човек или ще утвърждава, или ще отрича. А в нашето училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина.Нашето училище е атеистично.
Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека! И в нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите гибелни резултати. Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябваше да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.
Материализмът и атеизмът, от които се породиха почти всички злини в нашето училище, се проявяват и вършат своето разрушително дело сред обществото в определени форми. Формата на материализма е социализмът, на атеизма – анархо-комунизмът. Корените на социализма се крият в материализма, а корените на анархо-комунизма в атеизма. Последната основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел - материалността. Единственият извор на анархо-комунизма е атеизмът, неговата крайна цел - демонизмът. Социализмът и анархо-комунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както няма съществена разлика между материализма и атеизма, отричат в действителност онова, което само привидно утвърждават. Социализмът отрича социалността и руши обществото,анархо-комунизмът отрича човещината и разрушава личността. Социализмът е напълно антисоциално движение, анархо-комунизмът - напълно античовешко явление. Материализмът и атеизмът и техните рожби: социализмът и анархо-комунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея. След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало 6езотечествено.
Не ще може да се забравят ония позорни случаи от недавнашното срамно минало, когато български ученици освиркаха на улицата българското национално знаме, което трябва да бъде светиня за всеки българин, наскърбиха българската народна армия, която е надежда и опора за българския народ и българската държава. Но тези несвестни български ученици не бяха виновни: така ги бяха научили техните учители социалисти и анархо-комунисти.
Как чувстват тези страшни недъзи в нашето училище истинските българи и истинските бащи, може да се види от едно писмо, което един баща е отправил до един столичен вестник. Ето що пише тоя родолюбив, съзнателен българин и грижовен баща:
"Аз пратих моите деца в немско училище не от любов към език и култура, а от страх да не станат комунисти. Искам децата ми да си останат добри българи. За мене то е българското училище, което даде особената сила на нашия социализъм и комунизъм, ако и да няма социални условия за тия учения у нас... Пиша ви всичко това, не за да защищавам чуждите училища, а за да изразя болката на родителите, които от страх, че децата им в българските училища ще обезбългареят, пращат ги при чужденците, искайки от тях да ги направят добри българи."
"Еднаж не се стърпях и изругах група ученици от търговската гимназия, които си купуваха комунистически вестници, списания и брошури. И за мое изумление един от учениците (син на П. Я., бивш кмет на Пловдив, председател на Окр. пост. комисия и пр.) ми отговори: "Нашият директор (сега вече в оставка) ни каза да четем тия издания, защото който минел през тази левичарска школа, издигал се!..."
Посочваме големите недъзи в нашето училище със скръб в душата и от голяма загриженост за бъдещето на нашата младеж и нашия народ. Всички трябва да знаем тези недъзи и да положим искрени усиля, за да бъдат те отстранени, колкото е възможно по-скоро. Ние трябва да знаем как стигнахме до тези гибелни резултати, кой извърши голямото престъпление с българското училище и какви мерки трябва да се вземат против злото.
III. Кой създава и поддържа отрицателния дух в нашето училище.
От нашето училище биде изгонено всичко, което напомняше за Бога и душата. Най-напред биде изхвърлено религиозно-нравственотообучение, премахната биде оная благородна творческа дейност, чрез която се подхранват идеалните устреми в младата душа, се пробуждат възвишените пориви в младото сърце, се влива чиста светлина в младия ум. Религиозното обучение у нас биде оставено само в основните училища и намалено до минимум - един час седмично, колкото да могат някои учители да вършат гавра с него и да употребяват дори и него като средство за антирелигиозни цели. За IV отделение, напр., по Вероучение се предвиждат всичко 7 урока за през цялата учебна година. Но и тези 7 урока не всякога се взимат. Често пъти уроците по Вероучение или съвсем се изоставят, или пък се заместват с уроци по други предмети. А пък понякога има учители, които се надсмиват и гаврят над религиозните истини, когато преподават Вероучение. Това е обаче присмех и гавра над детската душа. Това е престъпление над човека в детето.
Почти всички по-важни предмети в нашите учебни заведения, особено в средните, дето няма никакво религиозно обучение и никакво религиозно възпитание, се преподават материалистично. В повечето наши училища открито се проповядва материализъм, атеизъм, особено при преподаване естествена история, биология, психология, етика и пр. Преподавателите по тези предмети отстъпват твърде често от програмата, представят за научни истини различни предположения, догадки и хипотези, втълпяват на учениците свои лични схващания и заблуждения и пр. Но не само преподавателите по тези предмети преподават свои лични убеждения и разбирания. И в самите учебници, одобрени от министерството на просветата, се излагат съвсем ненаучни хипотези, които се заучават от учениците като чиста наука. Това се случва най-често с учебниците по естествена история, в които почти всякога се прокарват чисто материалистичнивъзгледи и съвсем едностранчиви тенденции. Разбира се, всичко това става под благовидната форма на "чистата" наука. А за някои наши учители и учебникари наука е само материализмът, от който се отвращават всички велики представители на истинската наука и всички истински просветени и културни хора. Оня материализъм, който в областта на науката и културата означава най-ниско падение на човешкия дух, а в областта на възпитанието и нравствения живот - най-голямото унижение на човека и почти пълното разрушение на човешката личност, тоя материализъм, който в чужбина отдавна е изхвърлен отвсякъде и погребан като смраден леш на мъртво чудовище, биде пренесен у нас и тръшнат в свещената ограда на училището, дето той се разложи и в продължение на цели десетилетия пръска зловония и смрад, разнася отвратителна зараза всред нашата младеж и причинява гибелно разложение всред нашия народ.
Особено странно и тъжно впечатление прави и фактът, че в нашите училища се преподават материалистично и бездушно дори и ония дисциплини, които се занимават с човешката душа. Тъй напр. психология, наука за душата, така се преподава, че почти всякога се преследва целта да се дойде до заключения, чрез които ще може да се отрече съществуването на душата. Така се преподава психология дори и пред очите на министерството на просветата - в столицата, дето има учители, които тържествуващи почвали и свършвали урока си с такива думи: "няма вече Бог, няма вече душа, няма вече тайна: открита е вече тайната на живота!" А какво е в провинцията, можем леко да си представим например само от следния факт: когато едно вещо и високопоставено лице е говорило в салона на една провинциална гимназия върху религиозни проблеми, наскочили няколко ученици, които заявили грубо, че те, хората на науката, не признават никакъв Бог и възнегодували диво, че било допуснато да се говори за Бога в храма на науката - тяхната гимназия. "Нашият Бог е клетката!" - извикали те гръмко в своята самозабрава и заслепление. Сигурно в тая гимназия имало и ревностни учители, които са довели своите ученици до това безумие.
Не по-добре е поставено преподаването и на етиката в нашите училища. Самите учебници по етика, които са написани в отрицателен дух, показват как се преподава тоя предмет. В един от тях се казва напр., че нравствените норми не били задължителни за хората, че нравствените закони могли да се сравнят със законите на граматиката и затова никой не можел да бъде принуден непременно да се съобразява с тях, че нравствените правила на етиката били задължителни толкова, колкото и изискванията за правилен правопис. В друг учебник пък се казва, че християнската нравственост могла да съперничи с будистката, която, значи, стои по-високо от първата, че стоическата и християнската нравственост (които се поставят на еднаква основа с явно предпочитане на първата) нямали научна основа, създавали песимистично отнасяне към всичко земно и убивали волята към културна дейност тук на земята! Наистина, ако това невежество, което е унизително за един истински просветен и съвестен човек, може да остане за сметка на авторите на поменатите учебници, как ще се обясни фактът, че министерството на просветата е одобрило такива учебници, в които се проповядва нравствен анархизъм, се разнася отрицателен дух и се изнася срамно невежество, учебници по нравственост, които всъщност учат на безнравственост? Така се пише в учебниците по етика. А какво може да се говори през време на урока, извън учебника, не е трудно да си представим. Във всеки случай едно е сигурно, че етиката на нашите училища се преподава напълно индиферентно и анархистично: всички етични системи са еднакви и безразлични, затова можем да изберем, която щем. Нравствените закони нямат задължителна сила, затова можем да ги следваме, или не - според нашето желание. Една етическа дисциплина (наука), която проповядва моралениндиферентизъм, учи на морален анархизъм и не признава никакви непреходни и всеобщо задължителни нравствени норми и никаква морална творческа сила - нито душа, нито съвест, нито Бог, е напълно безнравствена. Такава е етиката, която се преподава в нашите училища. На такава анархистична нравственост, лишена напълно от морални основи и морални принципи, се учат нашите деца в училището!
Духът на отрицанието прониква не само отделните предмети, но и цялата училищна система, а тъй също и голяма част от нашето учителство. За съжаление много учители станаха провъзвестници на материализма, атеизма и социал-анархизма, както в училищетомежду младежта, тъй също и всред широките народни маси. За честта на нашето учителство трябва да се каже, че имаше учители, които не се поддадоха на тези разрушителни течения. Обаче те бяха малко и бидоха залени от общата вълна на безверието и безбожието и изчезнаха в нея, без да могат да окажат съпротива. С тъга ще припомним само някои случаи, за да се види до какво заслепление и падение дойдоха някои учители в миналото и в какви престъпни и нечисти ръце е било поверявано българското училище и възпитанието на българската младеж.
През 1904 г. учителят от с. Челопеч, Врачанско, З. П. Т. в един реферат изтъкна, че Закон Божий като учебен предмет бил не само излишен, но и вреден, защото основателят на нравствения закон Иисус Христос бил безнравствен човек, понеже Той поддържал робството. През 1903 г. на една училищна конференция в Плевен са говорени, при мълчаливото одобрение от страна на пpисъстващияинспектор, страшни и мерзки думи против религията и Бога. През декември 1904 г. в Разградското читалище български народни учители извършиха такова безумно и унизително дело, което предвещаваше, че вървим към гибел и че ще настъпят събития, венец на които бе вдигането на Софийската катедрала във въздуха: събрани на гуляй, след една конференция, учителите се веселили, като във веселото събрание се явили двама учители, облечени в свещеническо облекло и пред присъстващите учители и граждани кощунствали и се подигравали с вярата, с Господа Иисуса Христа и със св. Апостоли. Казвали, че Христос бил хвръкнал, пели на подигравка херувимската песен, едни събличали, други обличали свещените одеяния и вършили до насита всичко, що им хрумнало на ум, най-обидно и хулно за вярата. През 1905 г., друг учител наредил забавление, на което поставил двама ученици да изговарят един диалог, в който се разправяло, че Иисус Христос бил наказан, защото крадял лук. През 1910 г. когато един учител учел децата на хорово църковно пение, главният учител се мъчил да му попречи, като казвал: "не желая учениците да мечат амин, Господи помилуй и други подобни глупости". През 1910 г. 17 икони в храма "Възнесение" в гр. Шумен бяха осквернени с нечистотии. От направените разследвания се установи, че това било извършено от ученици педагогисти. От издирванията по това нечувано кощунство се беше установило още, че нравствената поквара се ширела най-свободно в самото педагогическо училище, чийто директор не изпускал случая да проповядва, че човек няма душа, че безсмъртие и задгробен живот са фантазии и измислици, - че всичко било материя и всичко се почвало и свършвало с функциите, движенията и живота на материята. На една образцова лекция в шуменското педагогическо училище се говорело на тема, че Христос не е Бог, че човек е произлязъл от маймуната и пр. Една хоспитантка на урок по Закон Божий допуснала да се говори, че Иисус Христос бил "арестуван в участъка" и др. богохулни неща.
Имаше учители, които не само устно, но и писмено - чрез печата - разпространяваха своите кощунствени мисли и разрушителни идеи и разнасяха зараза и разтление всред младежта и народа. Ето един пример от миналото. Когато българският народ празнуваше 25-гoдишния юбилей на своята Екзархия, учителят В. Т. написа и издаде брошурата: "Християнството пред съда на социализма", в която той нарича Иисуса Христа "гьоз бояджия" и казва, че била вече изпята ''надгробната песен на християнството". По тоя недостоен начин този български учител ознаменува 25-годишния юбилей на най-великия верски и национален институт на българския народ, оня институт, който въплъти в себе си най-великите идеали на българското племе! И при все това, тоя учител не само че не биде вразумен и поставен там, където е мястото на всички рушители и кощуни, но напротив, биде повишен и назначен за инспектор - като отличие и награда за неговото безумие и кощунство, за неговия присмех и гавра над съкровените верски и национални чувства на българския народ! Нека от тоя факт всеки сам си направи заключение, от какъв дух са били проникнати в миналото някои дейци в областта нанародната просвета и какъв дух са насаждали те всред българската младежи българския народ!
Биха могли да се изнесат още много такива факти, които не са ставали абсолютно в никоя друга страна на света. Обаче доста са и посочените, за да се види какви кощунствени дела са вършили някои наши учители и в какъв дух на отрицание и разложение са възпитавали те през последните 30 години нашето младо поколение, което сега се проявява чрез буйства, метежи, насилия, убийства, самоубийства и рушение на всички ценности.
Извънредно тъжно е, че отрицателният дух се е създавал и поддържал в нашите училища и всред нашата учаща се младеж твърде често дори и от хората, на които е била възложена благородната задача да строят нашето учебно-възпитателно дело и са имали свещения дълг да работят в училището и да свещенодействат над младата душа. С нашето училищно дело са вършени много произволи и беззакония, много престъпна демагогия и партизанство. Нашето учебно дело биде избрано от мнозина, на които то биде поверено за уредба и устройство, като средство за проява на либерализъм и напредничавост, на свободомислие и волнодумство. Мнозина, които работеха в областта на просветата и от високи места ръководеха нашето просветно дело, парадираха открито със своето свободомислие и безверие, бързаха да изпреварят със своето новаторство дори и най-културните страни, мечтаеха да станат образци за подражание не само у нас, но и в чужбина и чакаха да получат признание от близо и далече.
Заблудени хора превърнаха нашето училище и душата на нашата младеж в арена, дето се втурнаха и надпреваряха всички отрицателни течения в съвременния културен и социален живот. Материализмът, социализмът, атеизмът, анархо-комунизмът и други отрицателни явления се промъкнаха най-напред в училището и оттам проникнаха всред народа. Озлобени хора пренесоха у нас от чужбина тези разрушителни зарази, с които те отровиха душата на нашата младеж и на нашия народ и разклатиха основите на нашето съществуване. Нашето училище се превърна в трибуна, дето открито се проповядваше безверие, безбожие, бездушие ибезотечественост. Тези тъмни сили извършиха страшни опустошения в душата на нашата учаща се младеж. Всички нежни чувства и преживявания, всички възвишени пориви и стремежи бидоха унищожени в много млади души. Нещо повече, в душите на много младежи в училището бидоха събудени дивите страсти и разрушитилните инстинкти. Резултатите от тези опустошителни действия бяха грозни. Всред нашата учаща се младеж има чудовищни прояви. Няма престъпление, което да не е било извършено от учащи се било вътре в самото училище, било вън от него. Лъжа, измами, безчестия, кражби, фалшификации, пиянства, насилия, буйства, самоубийства, разврат, кощунства, конспирации и пр., всички тези деяния са извършвани у нас от младежи още на училищната скамейка! Ако би се направила статистика на престъпленията, които се извършват от учащи се в училището или вън от него, би се получила една непоносимо мрачна картина. Де на света стават толкова убийства и самоубийства всред учащата се младеж, колкото стават у нас? Голяма част от нашата учаща се младеж руши и се саморазрушава, убива и се самоубива, трови и се самоотравя! Не стана ли обикновено нещо у нас ученик да убие своя учител или учителка, да убие друг ученик или ученичка, често пъти не само да убие, но и да се самоубие? Доста е да си припомним само най-новите тъжни случаи от тоя род, за да изтръпнем от ужас.
По-миналата година се самоубиха ученик и ученичка на Горнобанското шосе. Продажната и престъпна част от нашата преса описа това убийство и самоубийство толкова привлекателно и възвеличи самоубийците като герои тъй много, че подир туй последваха няколко убийства и самоубийства между ученици и ученички. Неотдавна един студент закла всред столицата на улица "Кърниградска" една ученичка и подир туй се самозакла. Скоро след това един дванадесетгодишен ученик от прогимназията "Граф Игнатиев" намушка с нож своя дванадесетгодишен другар в двора на училището пред очите на всички ученици. На 3 февруари т. г. двама съученици се скарали на сватба в Трън. Единият от тях извадил револвер, наранил тежко с няколко куршума своя другар и го повалил на земята облян в кърви. На 22 октомври м. г. един ученик гимназист от VП клас, който е искал да му се пишат хубави бележки без да учи, уби в Лом своята учителка и след това се самоуби. Преди една година, когато учениците от гимназията в един провинциален град са изпълнявали трудова тегоба, един ученик дигнал копачката, разбил главата на своя учител и го повалил мъртъв на земята, само защото е бил смъмрен за нещо. Така че, нашите ученици носят ножове, бръсначи и револвери и са готови да заколят или застрелят някой свой учител, някой свой другар или някоя ученичка. Ако ли пък са пропуснали да се въоръжат, те използват първия предмет, който им попадне в ръка, за да разбият главата на своя учител.
Ами заплашванията, насилията и побоите, нанасяни от ученици над учители? Няма сериозен и добросъвестен учител, който да е бил по-твърд и по-взискателен към учениците и да е останал незаплашван и нетероризиран от тях.
Има също случаи, в които ученици са изнудвали - чрез закани и терор - пари от различни лица. От този род насилие до форменото разбойничество, което цъфти у нас, има само една крачка. Известно е, че член и укривател на разбойническата банда, която по бял ден обра постоянната комисия в София и извърши ред обири и убийства и другаде, е бил и един студент от държавния университет.
Всеизвестни са бунтовете и буйствата в нашите средни учебни заведения. Познато е на всички ни напоследък и най-опасното явление в тая посока - онова явление, което има за цел не само разстройството на училището и учебното дело, но и разрушението на обществения строй и гибелта на отечеството: конспиративните организации и терористичните ядки, организирани от ученици и ученички в самите училища.
Конспиративната дейност в нашите училища всред нашите ученици продължава и сега. Преди няколко време в столицата стана конгресът на една болшевишка организация у нас, прикривана под едно хрисимо, благовидно име. Тоя конгрес биде поздравен от представители на "група ученици" от едно професионално учебно заведение в София. Каква е тая "група" и какво означава нейната постъпка в тоя случай - може всеки да разбере. Такива ученически "групи" съществуват сигурно и в много други училища. Преди известно време в един окръжен провинциален град биде основано от ученици гимназисти православно християнско дружество. Обаче в гимназията имало основано тайно анархо-комунистическо дружество. По заповед на своите господари, членовете на това дружество влезли изцяло в новооснованото християнско дружество с цел да го разстроят и въобще да направят невъзможна всякаква организирана християнско-възпитателна дейност всред учениците. И те успяха. И ще успяват, главно затуй, защото на много места училищните власти не само че не дават никакво съдействие да се организира училищната младеж в християнско-възпитателни дружества, но и упорито - кога явно, кога прикрито - пречат на всички подобни опити. С отрицателен дух са пропити и някои сдружения, които първоначално по устав и форма са си поставили хубави цели, както е напр., случаят с някои въздържателни дружества. Известно е също, че общият съюз на ученическите въздържателни дружества биде скоро много ловко болшевизиран напълно и затова министерството на просветата се видя принудено да го разтури.
С духа на отрицанието и разложението са пропити и много младежи от висшите учебни заведения у нас. Напълно болшевизирани са така наречените академични дружества при различните факултети от държавния университет. Студентите от тези дружества водят усилена болшевишка пропаганда, издават вестници и позиви с крайно провокаторско съдържание, устройват събрания и демонстрации, както беше случаят на Ботевия празник през тази година и пр. По случай Ботевия празник тези студенти издадоха позив, в който между другото се казва (запазваме правописа на позива):
"Ботев принадлежи само на трудящия се yгнeтeн народ; на пролетарска класа; на трудовата младеж той се роди, живя и умря за тях. И класата на възходящата пролетарията; огромната маса на yгнeтeнoтo бедно селячество, и които имат едничкото морално право да чествуват паметта на великия революционер - Ботев.
... Ботев не принадлежи на фашистката реакция и диктатура - той е враг на експоататорите и потисниците. И тия, които клаха народа, както и турчин не го е клал, тия, които унищожиха цяла плеяда ботевци, нямат право да кощунствуват с неговата памет. В денят на Ботева трябва да бъде разбулено лицемерието на буржуазията; тя трябва да бъде демаскирана!"
Позивът свършва със следните закани:
"Колеги... на борба! Всико под знамето на пролетарията!... Долу фашистката дуктатура! Пълна и безусловна амнистия! Долу изключителния ЗЗД! Долу ръцете от народното студенчество, долу реакционната просветна политика. Смърт на фашизма! Да живее освободителното дело на пролетарията и всички трудящи се! Да живее българската народна федерация! Да живее великия защитник на всички поробени и угнетени, смелия борец против империалистическите разбойници - СССР! Война на импер. война! На борба за хляб, свобода, светлина! На борба за тържеството властта на трудящите се! - от група народни студенти."
Така завършва тоя позив на студенти от българския държавен универститет! При тези факти нека всеки се позамисли и сам си направи нужните заключения.
За кражбите и фалшификациите в нашите училища няма нужда и да се говори: те са многобройни и разнообразни. Едва ли има у нас средно учебно заведение, където да не са извършени вулгарни кражби и професионални фалшификации, където ученици да не са откраднали, напр. училищни печати и да не са фалшифицирали училищни документи.
Отношенията и сношенията между ученици и ученички от средните училища са твърде често доста свободни и несдържани. Кой не е виждал всред бял ден по улицата ученици да се държат към ученички дръзко, а ученички към ученици - кокетно и предизвикателно? Допреди няколко време - преди министерството на просветата да забрани на учениците и ученичките да скитат до късно вечерно време из улиците, нощните подвизи и похождения на ученици и ученички не бяха рядко нещо. Надали е останал неужасен и неотвратен някой човек с морално чувство и свян от оня отвратителен случай, който преди година и половина биде изнесен в пресата, а именно: как тринадесет ученика са изнасилили една ученичка в Ючбунар! Тези дни един лекар изнесе един друг грозен и позорен факт: при един внезапен обиск в дома на една сводница, полицията намери седем гимназистки, които отишли там, за да блудстват! Има ли бащи и майки, има ли училищни и обществени власти, които биха могли да останат спокойни при такива нечувани падения на българските девици? Има ли българин с морално чувство и съвест, който би могъл при такова масово проституиране на девици, както е случаят съсседемтях гимназистки, да не почувства позора за българската мома, за българската ученичка, за българското училище, за българското име! А колко и какви ли са незнайните случаи от тоя род!
Въобще поведението и държанието на нашите ученици и ученички е не всякога пристойно и достолепно. У тях чувството на уважение и самоуважение е много слабо. Те почти никого и нищо не почитат. Напротив: те твърде често нападат и оскърбяват без причина мирни и невинни хора. Често пъти ще видите мирни и почтени граждани, които щом забележат група ученици да стоят или вървят по улицата, бягат на другия край или свиват по друга улица, защото могат да бъдат нагрубени и обидени и защото не искат да слушат груби и често пъти непристойни разговори, подмятания и закачки.
Напълно отрицателно, а понякога и пряко кощунствено е отношението на нашата учаща се младеж към свещени неща и институти, като напр., храмовете, пред които човечеството всякога е изпитвало чувство не само на почит, но и на благоговение. както споменахме и на друго място, преди няколко години, ученици от педагогическото училище в един провинциален град зацапа с нечистотии иконите в църквата! Тая постъпка, възможна не за човешки рожби, а само за човешки изчадия, по гнусотa и отвратителност, по умопомрачение и демоничност не стои далече от демоничното злодеяние на ония изверги, които хвърлиха във въздуха катедралата "Св. Неделя"! Че нашата учаща се младеж е способна на подобни кощунствени и демонични деяния, се вижда и от следния факт, който би трябвало да ни ужаси. След пъкленото злодеяние в Софийската катедрала, онова безпримерно злодеяние, което покри с позор нашата страна и погнуси целия свят, в една софийска гимназия биде направена анкета, от която излезе, че една пета от гимназистите не само че не се ужасили и погнусили от това безподобно по своя ужас и гнусота престъпление, но са го одобрявали напълно и били във възторг от него! Подир един такъв ужасяващ факт, сам по себе си възниква трагичният въпрос: какъв смисъл има въобще съществуването на едно училище и едно учебно дело, което може да подготви подобни чудовища?
За всеки просветен и
добросъвестен човек, за всеки родолюбив и съзнателен българин, който мисли за
бъдещето на своя род и своята родина, е ясно, че нашето училище от
няколко десетилетия насам дава предимно отрицателни резултати. Малкото
познания, които то нахвърля хаотично в главата на ученика, не могат да изкупят
и поправят неизмеримите опустошения, които то причинява в душата на нашата
младеж. Тогаз, когато много познания, които дава нашето училище, са съвсем
съмнителни по своята ценност и значение, напълно сигурно е, че то унищожава в
душите на много младежи всички велики морални, религиозни и човешки ценности, с
които нищо друго не би могло дори и да се сравни.
Печалните резултати в нашето училище и нашето учебно-просветно дело виждаме и признаваме почти всички. Тях не искат да признаят само ония, които поставиха нашето учебно дело на фалшиви основи, разрушиха нашето училище в неговата същност, поведоха нашата младеж по гибелни пътища и тласнаха нашия народ към пропаст. Обаче най-важното в тоя случай е, че гибелните резултати в нашето училище признава и първият просветен институт у нас: признава ги и самото Министерство на просветата. Това е знаменателно, защото у нас пръв път се случва министерството на просветата да признае недъзите и отрицателните резултати на едно учебно-възпитателно дело, което то урежда и за което то носи първата и последната отговорност. Допреди някое време всички, които работеха в областта на нашата училищна просвета, от министъра до последния учител в последното село, считаха себе си за прави и непогрешими, нашето учебно-просветно дело за съвършено и нашето училище за неприкосновено. Те не допускаха да се каже нищо лошо за училището и учебното дело. Едни от тях вършеха това от самонадеяност, заслепление и самозабрава, а други злоумишлено, за да могат в мълчание и мрак да вършат спокойно своето разрушително дело в училището. Сега министерството на просветата не само че признава злополучните резултати в нашето училище и гибелните прояви всред нашата училищна младеж, но и ги чувства като тежка грижа и тежка отговорност за себе си. То полага и усилия, за да спре или поне ограничи злото, което, за съжаление, продължава да се шири безспирно, защото не се взимат против него почти никакви ефикасни и решителни мерки. А такива мерки не се взимат, защото министерството не схваща злото в цялата глъбина и не го обхваща в цялата негова ширина. То още не се е докоснало до истинските причини на това неизмеримо зло и още не го е схванало в неговата същност. За да се видят признанията и разбиранията на министерството на просветата по един съдбоносен въпрос, ще приведем тук неговото окръжно от 4 април т. г. (под N 8947), което е подписано от министъра, от главния секретар и от началника на средното образование. Подписите на трите първи лица в министерството показват, какво значение се отдава на това окръжно. То гласи:
"През последните няколко месеци министерството забелязва, че ученическите постъпки от доста сериозен характер са значително зачестили в нашите средни yчилища. Учителските съвети и министерството са били принудени през последно време да наказват ученици и ученички за кражби в училището и вън от него; за пиянство и убийство, за фалшифициране на свидетелства и документи, за неморални деяния, за нанасяне побой на учители, за изтриване на отсъствия от дневници, за дръзко преписване при класни работи и пр., и пр. А на г-да учителите е известно, че на тоя голям брой значителни и сериозни ученишки простьпки, които са вече стигнали до министерството, във всяко училище отговаря друг още по-голям брой ученишки простъпки, с които учителските съвети се справят сами. Ето защо министерството не може да не спре вниманието на г-да директорите и г-да учителите върху тоя факт. На що се дължи той? Наистина, на всички нам е известна цялата сложност на ония сили и причини от индивидуален, психичен, наследствен, семеен и обществен характер, които преплетени една с друга, влияят върху поведението и действията на учениците. Но всички ние сме убедени също тъй, че за правилния и нормален живот в едно училище не малко значение има и волята и усилията на учителите, които работят в него. Цялата училищна система у нас е построена върху убеждението, че въпреки много странични фактори, учителят може да поправи, да очисти, да укрепи, да прероди и напъти учениците си, като им внуши и вдъхне известни ръководни начала, известни разбирания и известни идеали. Излизайки от това убеждение, министерството има право да мисли, следователно, че дял от отговорността запростъпките на учениците в едно училище имат и учителите, които работят там, и затова са длъжни да взимат всички мерки и да направят всичко зависещо от тях, за да се ограничат казаните простъпки до нормалното им положение. Болното време, което преживяваме през последните десет години, не се е свършило. Недъзите, които то остави в целия ни живот и в училището, не са изчезнали. На всеки жив деец у нас още се налага да бъде нащрек и да даде работа много по-усърдна от тая, която се дава при нормално време. Средношколското ни учителство във връзка с окръжни N 25732 от 15.Х.1925 г. и N 4435 от 27.II.1926 г. само, може да се каже, формулира и набеляза ония усилия и големи задачи, които му предстоят да развие и разреши в продължение на редица години, за да може народният ни живот отново да се насочи на прав път.
"Поради туй, като напомня онази дейност, що се препоръчва с поменатите окръжни, министерството подканя г-да директорите и г-да учителите да засилят още повече бдителността си и надзора си над учениците в училището и вън от него, за да се намалят до минимум тия прояви, които са причина на настоящото окръжно. Един симптом още, който също говори, че бдителността и контролът над учениците са отслабени, е и фактът, че някои ученически организации през последно време са се изплъзнали от влиянието на училището и са се поставили под влиянието на извънучилищни течения и фактори, носители само на пакости и разрушения у нас.
Предвид на всичко гореизложено, умолявате се, Господине Директоре, в специално заседание на учителския съвет да си дадете отчет за състоянието на училището Ви в това отношение и да обмислите въпроса за училищния и извънучилищния контрол над учениците в повереното Ви училище. Решенията на учителския съвет ще съобщите в Министерството до 1 май т.г."
В това окръжно, Министерството на просветата само посочва някои от многобройните тъжни прояви всред нашата училищна младеж и признава печалните резултати в нашето училище. То се запитва: на що се дължи тоя факт? Обаче не дава никакъв определен отговор, а само казва, че имало цяла сложност от сили и причини, които влияели върху поведението и действията на учениците. Министерството на просветата не се опитва да разкрие какви са тези тъмни сили и причини, които действуват като разрушителна стихия в училището и всред младежта. По тоя начин то прави първата съдбоносна грешка. Щом предварително не се намират и не се посочват истинските причини на злото, напразно са всички усилия, които искат да го премахнат. Понеже тези причини остават неизвестни, не може да има ясна представа за сигурните мерки, които трябва да се вземат против злото, нито пък може да се подеме една трайна планомерна дейност за борба против него. Министерството на просветата изказва убеждението, че ''учителят може да поправи, да очисти, да укрепи, да прероди и напъти учениците си, като им внуши и вдъхне известни ръководни начала, известни разбирания и известни идеали". Наистина, може би най-великото нещо, което се извършва в душата на човека, е очистването, прераждането. Това изисква Министерството за нашата младеж от средните училища. Но с какви средства ще се извърши тоя тайнствен, дълбок вътрешен процес? Доста ли е за тая велика цел учителите само да внушат на своите ученици известни (?) ръководни начала, известни (?) разбирания и известни (?) идеали, както се изразява Министерството? То не казва, какви трябва бъдат тези ръководни начала, тези разбирания и тези идеали. А тъкмо това е най-важното, това е същественото. или може би те могат да бъдат безpaзлични - само да бъдат някакви, та все едно какви са? Това обаче значи да се проповядва индиферентизъм и анархия. Това значи да се проповядва, едно определено, едно известно начало: началото на безразличието, на анархията и на разложението. Нашето yчилище биде разрушено, младежта отровена чрез известни разбирания. Обаче тези начала и тези разбирания бяха гибелни.
Министерството на просветата казва, че "дял от отговорността за простъпките на учениците в едно училище имат и учителите" затуй, защото те не са вършили това, което са могли и са били длъжни да вършат: не са влияели върху учениците с известни ръководниначала и разбирания. Наистина, голяма е отговорността на ония учители, които са били недобросъвестни в изпълнението на своя дълг и са пропускали да вършат онова, което им е повелявал тоя дълг. Обаче несравнено по-тежка е отгoвopнocттa на голяма част учители не само затуй, защото те не са вършили това, което е трябвало да вършат, но най-много затуй, защото те са вършили това, което не е трябвало по никой начин да вършат: затуй, че те съзнателно са рушили всички морални, религиозни, човешки, социални и национални ценности в душата на нашата училищна младеж. Трябва да се знае и признае тази разрушителна дейност на много дейци в областта на нашето учебно-просветно дело и да се вземат решителни мерки против нея. В нашето училище има много недъзи, които остават неразкрити и против, които не се предприема почти нищо. Трябва да се подчертае със задоволство, че от някое време насам Министерството на просветата полага големи усилия да прочисти нашето училище и да отбие нашата младеж от гибелните пътища, по които я поведоха безсъвестни хора. Обаче напусто ще бъдат всички негови усилия, ако то не открие истинските причини на злото, не намери най-целесъобразните средства за борба против него и не привлече към работа най-добрите и най-чистите сили. За всичко, което става в областта на нашата просвета, отговарят - според своето положение - всички, които работят в тая област. Обаче най-голямата отговорност за всичко пада пак върху Министерството на просветата и ръководните лица в него. Ако те в тези съдбоносни времена за българската младеж и българския народ не изпълнят с будна съвест и ясен ум своя дълг, те ще извършат едно тежко престъпление, което ще има най-гибелни последствия за нашия народ.
Печалните резултати в нашето училище и нашето учебно-просветно дело виждаме и признаваме почти всички. Тях не искат да признаят само ония, които поставиха нашето учебно дело на фалшиви основи, разрушиха нашето училище в неговата същност, поведоха нашата младеж по гибелни пътища и тласнаха нашия народ към пропаст. Обаче най-важното в тоя случай е, че гибелните резултати в нашето училище признава и първият просветен институт у нас: признава ги и самото Министерство на просветата. Това е знаменателно, защото у нас пръв път се случва министерството на просветата да признае недъзите и отрицателните резултати на едно учебно-възпитателно дело, което то урежда и за което то носи първата и последната отговорност. Допреди някое време всички, които работеха в областта на нашата училищна просвета, от министъра до последния учител в последното село, считаха себе си за прави и непогрешими, нашето учебно-просветно дело за съвършено и нашето училище за неприкосновено. Те не допускаха да се каже нищо лошо за училището и учебното дело. Едни от тях вършеха това от самонадеяност, заслепление и самозабрава, а други злоумишлено, за да могат в мълчание и мрак да вършат спокойно своето разрушително дело в училището. Сега министерството на просветата не само че признава злополучните резултати в нашето училище и гибелните прояви всред нашата училищна младеж, но и ги чувства като тежка грижа и тежка отговорност за себе си. То полага и усилия, за да спре или поне ограничи злото, което, за съжаление, продължава да се шири безспирно, защото не се взимат против него почти никакви ефикасни и решителни мерки. А такива мерки не се взимат, защото министерството не схваща злото в цялата глъбина и не го обхваща в цялата негова ширина. То още не се е докоснало до истинските причини на това неизмеримо зло и още не го е схванало в неговата същност. За да се видят признанията и разбиранията на министерството на просветата по един съдбоносен въпрос, ще приведем тук неговото окръжно от 4 април т. г. (под N 8947), което е подписано от министъра, от главния секретар и от началника на средното образование. Подписите на трите първи лица в министерството показват, какво значение се отдава на това окръжно. То гласи:
"През последните няколко месеци министерството забелязва, че ученическите постъпки от доста сериозен характер са значително зачестили в нашите средни yчилища. Учителските съвети и министерството са били принудени през последно време да наказват ученици и ученички за кражби в училището и вън от него; за пиянство и убийство, за фалшифициране на свидетелства и документи, за неморални деяния, за нанасяне побой на учители, за изтриване на отсъствия от дневници, за дръзко преписване при класни работи и пр., и пр. А на г-да учителите е известно, че на тоя голям брой значителни и сериозни ученишки простьпки, които са вече стигнали до министерството, във всяко училище отговаря друг още по-голям брой ученишки простъпки, с които учителските съвети се справят сами. Ето защо министерството не може да не спре вниманието на г-да директорите и г-да учителите върху тоя факт. На що се дължи той? Наистина, на всички нам е известна цялата сложност на ония сили и причини от индивидуален, психичен, наследствен, семеен и обществен характер, които преплетени една с друга, влияят върху поведението и действията на учениците. Но всички ние сме убедени също тъй, че за правилния и нормален живот в едно училище не малко значение има и волята и усилията на учителите, които работят в него. Цялата училищна система у нас е построена върху убеждението, че въпреки много странични фактори, учителят може да поправи, да очисти, да укрепи, да прероди и напъти учениците си, като им внуши и вдъхне известни ръководни начала, известни разбирания и известни идеали. Излизайки от това убеждение, министерството има право да мисли, следователно, че дял от отговорността запростъпките на учениците в едно училище имат и учителите, които работят там, и затова са длъжни да взимат всички мерки и да направят всичко зависещо от тях, за да се ограничат казаните простъпки до нормалното им положение. Болното време, което преживяваме през последните десет години, не се е свършило. Недъзите, които то остави в целия ни живот и в училището, не са изчезнали. На всеки жив деец у нас още се налага да бъде нащрек и да даде работа много по-усърдна от тая, която се дава при нормално време. Средношколското ни учителство във връзка с окръжни N 25732 от 15.Х.1925 г. и N 4435 от 27.II.1926 г. само, може да се каже, формулира и набеляза ония усилия и големи задачи, които му предстоят да развие и разреши в продължение на редица години, за да може народният ни живот отново да се насочи на прав път.
"Поради туй, като напомня онази дейност, що се препоръчва с поменатите окръжни, министерството подканя г-да директорите и г-да учителите да засилят още повече бдителността си и надзора си над учениците в училището и вън от него, за да се намалят до минимум тия прояви, които са причина на настоящото окръжно. Един симптом още, който също говори, че бдителността и контролът над учениците са отслабени, е и фактът, че някои ученически организации през последно време са се изплъзнали от влиянието на училището и са се поставили под влиянието на извънучилищни течения и фактори, носители само на пакости и разрушения у нас.
Предвид на всичко гореизложено, умолявате се, Господине Директоре, в специално заседание на учителския съвет да си дадете отчет за състоянието на училището Ви в това отношение и да обмислите въпроса за училищния и извънучилищния контрол над учениците в повереното Ви училище. Решенията на учителския съвет ще съобщите в Министерството до 1 май т.г."
В това окръжно, Министерството на просветата само посочва някои от многобройните тъжни прояви всред нашата училищна младеж и признава печалните резултати в нашето училище. То се запитва: на що се дължи тоя факт? Обаче не дава никакъв определен отговор, а само казва, че имало цяла сложност от сили и причини, които влияели върху поведението и действията на учениците. Министерството на просветата не се опитва да разкрие какви са тези тъмни сили и причини, които действуват като разрушителна стихия в училището и всред младежта. По тоя начин то прави първата съдбоносна грешка. Щом предварително не се намират и не се посочват истинските причини на злото, напразно са всички усилия, които искат да го премахнат. Понеже тези причини остават неизвестни, не може да има ясна представа за сигурните мерки, които трябва да се вземат против злото, нито пък може да се подеме една трайна планомерна дейност за борба против него. Министерството на просветата изказва убеждението, че ''учителят може да поправи, да очисти, да укрепи, да прероди и напъти учениците си, като им внуши и вдъхне известни ръководни начала, известни разбирания и известни идеали". Наистина, може би най-великото нещо, което се извършва в душата на човека, е очистването, прераждането. Това изисква Министерството за нашата младеж от средните училища. Но с какви средства ще се извърши тоя тайнствен, дълбок вътрешен процес? Доста ли е за тая велика цел учителите само да внушат на своите ученици известни (?) ръководни начала, известни (?) разбирания и известни (?) идеали, както се изразява Министерството? То не казва, какви трябва бъдат тези ръководни начала, тези разбирания и тези идеали. А тъкмо това е най-важното, това е същественото. или може би те могат да бъдат безpaзлични - само да бъдат някакви, та все едно какви са? Това обаче значи да се проповядва индиферентизъм и анархия. Това значи да се проповядва, едно определено, едно известно начало: началото на безразличието, на анархията и на разложението. Нашето yчилище биде разрушено, младежта отровена чрез известни разбирания. Обаче тези начала и тези разбирания бяха гибелни.
Министерството на просветата казва, че "дял от отговорността за простъпките на учениците в едно училище имат и учителите" затуй, защото те не са вършили това, което са могли и са били длъжни да вършат: не са влияели върху учениците с известни ръководниначала и разбирания. Наистина, голяма е отговорността на ония учители, които са били недобросъвестни в изпълнението на своя дълг и са пропускали да вършат онова, което им е повелявал тоя дълг. Обаче несравнено по-тежка е отгoвopнocттa на голяма част учители не само затуй, защото те не са вършили това, което е трябвало да вършат, но най-много затуй, защото те са вършили това, което не е трябвало по никой начин да вършат: затуй, че те съзнателно са рушили всички морални, религиозни, човешки, социални и национални ценности в душата на нашата училищна младеж. Трябва да се знае и признае тази разрушителна дейност на много дейци в областта на нашето учебно-просветно дело и да се вземат решителни мерки против нея. В нашето училище има много недъзи, които остават неразкрити и против, които не се предприема почти нищо. Трябва да се подчертае със задоволство, че от някое време насам Министерството на просветата полага големи усилия да прочисти нашето училище и да отбие нашата младеж от гибелните пътища, по които я поведоха безсъвестни хора. Обаче напусто ще бъдат всички негови усилия, ако то не открие истинските причини на злото, не намери най-целесъобразните средства за борба против него и не привлече към работа най-добрите и най-чистите сили. За всичко, което става в областта на нашата просвета, отговарят - според своето положение - всички, които работят в тая област. Обаче най-голямата отговорност за всичко пада пак върху Министерството на просветата и ръководните лица в него. Ако те в тези съдбоносни времена за българската младеж и българския народ не изпълнят с будна съвест и ясен ум своя дълг, те ще извършат едно тежко престъпление, което ще има най-гибелни последствия за нашия народ.
VI. Причините на злото.
Чудовищните прояви и злодеяния,
които се извършват всред нашата учаща се младеж и не стават в никоя друга
страна на света, ако ще би тя да бъде и най-некултурната, най-варварската,
трябва не само да ни стреснат и ужасят, но и да ни накарат да издирим
истинските причини на злото и да положим искрени и твърди усилия, за
да бъде то изкоренено. Тези извънредно печални изастрашителни явления
стават предимно, да не кажем изключително, всред нашата учаща се младеж. Значи,
с тая младеж е станало и става нещо недобро в училището. И наистина, стана нещо
страшно с нашата младеж предимно в училището, а после и вън от него. Не бива да
се самозалъгваме и да търсим причините на злото всякъде другаде, но не и в
училището, както правят ония, които имат най-голяма вина за гибелта на нашето
училище и на нашата учаща се младеж. Наистина, времето и условията донесоха
много злини и бедствия обаче те не са истинската причина на голямото зло, което
се шири в нашето училище. Тъжни прояви и гибелни склонности има всред нашата
учаща се младеж не само от вчера и днес, не само в дните на изпитания и беди. И
преди войните, в спокойното и щастливо време, са извършвани у нас от ученици
всички безумия и престъпления, на които е способен престъпният човек. Не може
тъй също да считаме като съществена причина на злото и общия дух на времето.
Ако тоя дух беше наистина единствената причина на злините всред нашата школна младеж,
то той трябваше да причини същите злини и другаде. Обаче в никоя друга страна
на света не става всред учащата се младеж това, което става у нас. Но, и да
допуснем, че отрицателният дух на времето представя голяма опасност за
младежта, то училището, дето детето прекарва най-голяма част от своя живот,
трябваше да даде сигурна закрила на подрастващите поколения. То трябваше на
отрицателния дух отвън да противопостави отвътре друг положителен творчески
дух, тъй както е в истински просветените страни, които имат не само умствена,
но и дълбока религиозно-нравствена култура. За нещастие обаче нашето училище
извърши тъкмо противното: то, не само че не се противопостави на отрицателните
веяния и разрушителните течения, но в голяма степен само подготви духа на
отрицанието и разложението, насади го в младежта и го разнесе всред народа.
Не бива също да мислим, че злините идват от някои незначителни недостатъци на нашето училище и нашето учебно дело. Всеобщо е признанието, че нашата младеж е негодна за живота. И мнозина се опитват да търсят причината на това зло във факта, че в нашите училища, особено в общообразователните, нямало практически предмети и че младежта не получавала в тях практическа подготовка за живота. Обаче това не е истина. Негодни са твърде често за смислен, добродетелен и ползотворен живот не само ония младежи, които свършват общообразователни заведения, но и ония, които следват в професионални училища, където през всичкото време се готвят само за живота. Докато в други страни един младеж, щом завърши своето образование, е вече напълно годен за живота и полезен член на обществото, у нас най-голяма грижа и за семейството, и за обществото, и за държавата представлява един младеж, не докато следва в училището, а след като излезе от него. Той представлява не само грижа, но твърде често и голяма опасност. Доста е един такъв младеж да не бъде, напр., настанен на държавната трапеза, за да се прояви той във всичката своя разрушителна стихия. Но дори и тогаз, когато той е укротен по тоя начин, пак тъмните сили у него не спят.
Съвсем другаде се крие злото, което носи гибел за нашата училищна младеж, за подрастващите поколения и за бъдещето на българския народ. Злото е в злия, отрицателния дух, който прониква нашето училище, нашата училищна система и много работници в областта на нашето училищно и просветно дело. Злото е в липсата на възпитание, или по-право: в съвсем превратното възпитание и напълно отрицателния дух, който се поддържа в нашите училища чрез материализма и атеизма, и който направи от много ученици вулгарни материалисти, помрачени атеисти, безотечествени социалисти и озлобени анархо-комунисти. Там е злото. То е страшно. То е пуснало дълбоки корени и дава обилни плодове, пълни с отрова. То трябва да се изкорени с честни, упорити и трайни усилия, а не да сеприкрива, както това правят някои съзнателно или несъзнателно. Само външни дребнави и формални изменения в училищните програми и училищните правилници няма да донесат почти нищо добро за училището и младежта. Нашето учебно-възпитателно дело имавопиюща нужда от коренни промени. Много отрицателни неща в него трябва да бъдат изтръгнати от корен. Преди всичко трябва да бъде изтръгнат злият, отрицателният дух от нашето училище и вместо него да се насади друг - положителен творчески дух, който ще може да възобнови и спаси българското училище и българската младеж. Само чрез истинско, одухотворено възпитание и чрез нов възвисен дух ще може да се създаде нова младеж и ново поколение, които от своя страна ще могат да осигурят бъдещето на българския народ и да приготвят по-честити съдбини за него.
Не бива също да мислим, че злините идват от някои незначителни недостатъци на нашето училище и нашето учебно дело. Всеобщо е признанието, че нашата младеж е негодна за живота. И мнозина се опитват да търсят причината на това зло във факта, че в нашите училища, особено в общообразователните, нямало практически предмети и че младежта не получавала в тях практическа подготовка за живота. Обаче това не е истина. Негодни са твърде често за смислен, добродетелен и ползотворен живот не само ония младежи, които свършват общообразователни заведения, но и ония, които следват в професионални училища, където през всичкото време се готвят само за живота. Докато в други страни един младеж, щом завърши своето образование, е вече напълно годен за живота и полезен член на обществото, у нас най-голяма грижа и за семейството, и за обществото, и за държавата представлява един младеж, не докато следва в училището, а след като излезе от него. Той представлява не само грижа, но твърде често и голяма опасност. Доста е един такъв младеж да не бъде, напр., настанен на държавната трапеза, за да се прояви той във всичката своя разрушителна стихия. Но дори и тогаз, когато той е укротен по тоя начин, пак тъмните сили у него не спят.
Съвсем другаде се крие злото, което носи гибел за нашата училищна младеж, за подрастващите поколения и за бъдещето на българския народ. Злото е в злия, отрицателния дух, който прониква нашето училище, нашата училищна система и много работници в областта на нашето училищно и просветно дело. Злото е в липсата на възпитание, или по-право: в съвсем превратното възпитание и напълно отрицателния дух, който се поддържа в нашите училища чрез материализма и атеизма, и който направи от много ученици вулгарни материалисти, помрачени атеисти, безотечествени социалисти и озлобени анархо-комунисти. Там е злото. То е страшно. То е пуснало дълбоки корени и дава обилни плодове, пълни с отрова. То трябва да се изкорени с честни, упорити и трайни усилия, а не да сеприкрива, както това правят някои съзнателно или несъзнателно. Само външни дребнави и формални изменения в училищните програми и училищните правилници няма да донесат почти нищо добро за училището и младежта. Нашето учебно-възпитателно дело имавопиюща нужда от коренни промени. Много отрицателни неща в него трябва да бъдат изтръгнати от корен. Преди всичко трябва да бъде изтръгнат злият, отрицателният дух от нашето училище и вместо него да се насади друг - положителен творчески дух, който ще може да възобнови и спаси българското училище и българската младеж. Само чрез истинско, одухотворено възпитание и чрез нов възвисен дух ще може да се създаде нова младеж и ново поколение, които от своя страна ще могат да осигурят бъдещето на българския народ и да приготвят по-честити съдбини за него.
VII. Що е възпитание?
Нашето училище трябва да
се пресъздаде и нашата младеж да се превъзпита. Нашето училище не
съществува като възпитателен институт. То дава само познания и почти никакво
възпитание. Това е не само грешка, но и същинско престъпление с училището и
младежта в него. Да се мисли, че един институт, какъвто е училището, дето един
младеж у нас прекарва най-малко 7, обикновено 12, а понякога и 16 години, може
само да обучава, но не и да възпитава, може да се занимава само с ума и да
игнорира напълно душата, е едно тежко, съдбоносно заблуждение. Това заблуждение
е гибелно. Последиците от него са грозни. Затова, то трябва да се поправи
най-подир. Трябва най-подир да се спрат ония заблуждения в нашето просветно
дело, които носят отрова за българската младеж и гибел за българския народ.
Трябва най-подир да спре игнорирането на човека и презирането на човешката
душа, да спре онова престъпление, което стои като Каиново петно върху
челото на нашето училище и на мнозина, които работят в него. Трябва най-подир
нашето училище да стане възпитателен фактор и да отговори по тоя начин на
своето високо предназначение. А то ще стане такъв фактор само тогаз,
когато в детето дири и вижда преди всичко най-ценното: човека, а
в човека – най-великото: душата, а в душата - най-възвишеното:Бога!
Училището трябва преди всичко да възпитава. Но какво нещо е възпитанието?
Възпитание, в широк смисъл на думата, е отглеждане, отхранване високи добродетели в човека. Чистите добродетели са най-нежните, най-очарователните цветя, които цъфтят в човешката душа. Те не се раждат и не растат нийде другаде. Те изсъхват и загиват върху каменистата почва на сухия разсъдък. Те трябва да бъдат грижливо пазени и от сланата на студения ум. Добродетелите са най-съвършената красота на човешката душа и най-голямото очарование на човешката личност.
Възпитание значи: питание, хранене на душата с ония елементи, които поддържат нейния живот. Не само нашата материална природа - тялото, но и нашата духовна същност - душата, има нужда от храна. Храната на тялото е материална, а храната на душата - духовна. Каквато е природата, такива са и елементите, които поддържат нейния живот. Кои елементи поддържат живота на душата? С какво се храни и живее тя? Човешката душа се храни с най-чистите и най-възвишените неща: с доброто, истината, любовта, правдата, чистотата, светостта. Когато нашата душа почувства и преживее напълно тези велики духовни сили и ценности, тя се издига и стига до най-съвършеното добро, най-съвършената истина, най-съвършената любов, най-съвършената правда, най-съвършената чистота, най-съвършената святост, стига до Бога. Душата може да живее само с Бога и в Бога. Щом се откъсне от Бога, душата загива, защото вън от Него няма нищо, което би могло да поддържа нейния живот, защото вън от Бога няма добро, няма истина, няма любов, няма правда, няма чистота, няма святост. А щом загине душата, загива и човекът като човек, ако ще би той да има и най-големия ум.
Възпитание значи: будене съвестта в човека. Значи пробуждане и всегдашно бдение на оная тайнствена сила в човешката душа, която разграничава доброто. от злото и ни прави способни да чувстваме доброто като радост и възторг, а злото като мъка и отвращение, която нелицемерно одобрява и укорява, неумолимо съди и отсъжда, която регулира вътрешния живот на душата, бди непрестанно като верен страж над нея и я пази от гибел. Съвестта е чувство и норма за вътрешния живот на душата, тъй както е физическото чувство за живота на тялото. Както чрез физическото чувство ние узнаваме дали тялото е здраво или болно, тъй също чрез съвестта чувстваме, какво е състоянието на нашата душа: живее ли в нея доброто - тя е спокойна и бодра, защото расте и се издига; проникне ли в нея злото - тя страда и се мъчи, защото се руши и загива. Само чрез съвестта ние узнаваме, че доброто е светлата сила, която поддържа живота на душата, а злото - тъмната сила, която руши нейния живот. Без съвестта, без тоя Божи глас в човешката душа - глас, който напомня и предупреждава, зове и внушава, не е възможен никакъв нравствен живот. Без него човек би загинал като човек.
Възпитание значи: правилна насока и твърдо укрепване на волята в доброто. След като човек почувства в себе си доброто, той трябва непрестанно и неуклонно да го твори в живота. В човека не трябва да има никакво колебание между добро и зло. Той трябва всякога да избира и твори само доброто, а да отбягва и побеждава злото. Само тогава, когато човек се затвърди окончателно в доброто, той става прояснен и завършен като нравствен характер. Само тогава той е положителна творческа личност.
Възпитание значи: пробуждане вечната жажда и висшите устреми на човешката душа. Душата е Божие дихание. Тя е вдъхната на човека от Бога. Нейната родина е небето. Заключена в тялото на земята, тя страда и копнее за небето. Една непрестанна жажда я мъчи за пъвоизточника на живота - Бога. Тя се стреми непрестанно нагоре, към висшите предели на всичко възвишено и светло - там, където царува Бог. Това е целта на нейното съществуване. Във вечната жажда към Бога се състои и нейният живот. В стремеж нагоре се крие и нейното величие.
Възпитание значи: пълно проникване на човешкото сърце от всеобемна, божествена любов. От любов, която не знае мярка и предели, която иска да обгърне цялата земя и да стигне до небето, да проникне всичко на небето и земята, да прегърне всички: и близки, и далечни, и свои и чужди, и приятели, и врагове, и знайни, и незнайни. От любов, която обича и тогаз, когато я мразят, която благославя и тогаз, когато я проклинат, която прави добро и тогаз, когато й пакостят. От любов, която иска да превърне човешкото сърце в олтар на Бога, Който е абсолютната любов.
Възпитание значи: пълен развой на положителните творчески сили на човешкия дух и всестранно усъвършенстване на човешката личност. Човек трябва да бъде не рушител, а творец по подобие на всемогъщия Творец. Човек трябва непрестанно да се усъвършенства и да се стреми към вечния идеал на абсолютното съвършенство - Бога. Човек е създаден по Божи образ и Божие подобие, затова той трябва все повече и повече да разкрива в себе си Божия образ и да се уподобява на Бога. Човек трябва да се обожестви, без да сеобогoтвори. Възпитанието трябва чрез умело външно въздействие и дълбоко вътрешно преживяване да обнови и възвиси човека, и да го направи богоподобен.
Това е същината и тези са целите на възпитанието. То е преди всичко дълбок вътрешен процес, който прониква цялата човешка личност. Това е процесът на вътрешно обновление и възвисяване, на вътрешен подем и душевен разцвет. Този процес е изключително религиозен, защото той засяга живота на душата. А всички чисти преживявания на човешката душа са религиозни. Самата душа в своята същност е абсолютно религиозна. Там, където има жива душа, има безусловно и религия. И само там, където има религиознипреживявания, има душа, която още живее. И истинското възпитание в своята същина може да бъде само религиозно. Възпитателна е само оная дейност, която има за цел да упражни религиозно въздействие и да събуди в човека религиозни преживявания. Вън от религията, вън от дълбокото преживяване на морални ценности, не е възможно никакво правилно възпитание и никакъв истински добродетелен живот.
Най-съвършено е християнското религиозно възпитание. В християнството моралните и духовните ценности не са отвлечени неща, а жива действителност. В християнството идеалът на възпитанието и човешкото съвършенство е въплътен в Богочовека Иисус Христос, Който е истински Бог и съвършен човек. Иисус Христос е самата истина и любов, самата правда и благост, самата чистота и святост. В Него ние чувстваме непосредствено и живо най-съвършената истина, най-съвършената любов, най-съвършената правда, най-съвършената святост. Само надменност и заслепление, неприязън и озлобление могат да отричат това. Може да отрича това само оная надменност, която не иска да признае нищо над себе си и поставя себе си над всичко, която може да доведе човека до идолопоклонство или самообоготворяване. Ако човек не иска да признае над себе си висшето същество – Бога, и не желае да се преклони пред Неговото величие, той неминуемо ще се преклони пред себе си или пред други хора. Той ще създаде от себе си и от другите хора кумири, на които ще се кланя. Който не иска да се кланя на живия Бог, ще се кланя на мъртви идоли. Това е неизбежно за човека. Отделният човек, колкото съвършен и да е той, не може да бъде идеал за хората. Идеалът трябва да стои високо във висините и да сочи към вечността. Идеал за човека може да бъде само Бог в Богочовека Иисус Христос.
Християнското възпитание е също най-правилното и най-рационалното, защото то взима човешката природа тъй, както тя е създадена от Бога с всичките й дарби и склонности, не игнорира нищо в нея и не се стреми нито да й отнеме нещо свойствено, нито да й придаде нещо чуждо. Християнското възпитание върви по най-правилния път и преследва най-съвършената цел: то едновременно изкоренява от човека всичко отрицателно и зло и утвърждава в него всичко положително и добро и се стреми по тоя начин да доведе човешката природа до най-пълното съвършенство, което е възможно на земята.
Училището трябва преди всичко да възпитава. Но какво нещо е възпитанието?
Възпитание, в широк смисъл на думата, е отглеждане, отхранване високи добродетели в човека. Чистите добродетели са най-нежните, най-очарователните цветя, които цъфтят в човешката душа. Те не се раждат и не растат нийде другаде. Те изсъхват и загиват върху каменистата почва на сухия разсъдък. Те трябва да бъдат грижливо пазени и от сланата на студения ум. Добродетелите са най-съвършената красота на човешката душа и най-голямото очарование на човешката личност.
Възпитание значи: питание, хранене на душата с ония елементи, които поддържат нейния живот. Не само нашата материална природа - тялото, но и нашата духовна същност - душата, има нужда от храна. Храната на тялото е материална, а храната на душата - духовна. Каквато е природата, такива са и елементите, които поддържат нейния живот. Кои елементи поддържат живота на душата? С какво се храни и живее тя? Човешката душа се храни с най-чистите и най-възвишените неща: с доброто, истината, любовта, правдата, чистотата, светостта. Когато нашата душа почувства и преживее напълно тези велики духовни сили и ценности, тя се издига и стига до най-съвършеното добро, най-съвършената истина, най-съвършената любов, най-съвършената правда, най-съвършената чистота, най-съвършената святост, стига до Бога. Душата може да живее само с Бога и в Бога. Щом се откъсне от Бога, душата загива, защото вън от Него няма нищо, което би могло да поддържа нейния живот, защото вън от Бога няма добро, няма истина, няма любов, няма правда, няма чистота, няма святост. А щом загине душата, загива и човекът като човек, ако ще би той да има и най-големия ум.
Възпитание значи: будене съвестта в човека. Значи пробуждане и всегдашно бдение на оная тайнствена сила в човешката душа, която разграничава доброто. от злото и ни прави способни да чувстваме доброто като радост и възторг, а злото като мъка и отвращение, която нелицемерно одобрява и укорява, неумолимо съди и отсъжда, която регулира вътрешния живот на душата, бди непрестанно като верен страж над нея и я пази от гибел. Съвестта е чувство и норма за вътрешния живот на душата, тъй както е физическото чувство за живота на тялото. Както чрез физическото чувство ние узнаваме дали тялото е здраво или болно, тъй също чрез съвестта чувстваме, какво е състоянието на нашата душа: живее ли в нея доброто - тя е спокойна и бодра, защото расте и се издига; проникне ли в нея злото - тя страда и се мъчи, защото се руши и загива. Само чрез съвестта ние узнаваме, че доброто е светлата сила, която поддържа живота на душата, а злото - тъмната сила, която руши нейния живот. Без съвестта, без тоя Божи глас в човешката душа - глас, който напомня и предупреждава, зове и внушава, не е възможен никакъв нравствен живот. Без него човек би загинал като човек.
Възпитание значи: правилна насока и твърдо укрепване на волята в доброто. След като човек почувства в себе си доброто, той трябва непрестанно и неуклонно да го твори в живота. В човека не трябва да има никакво колебание между добро и зло. Той трябва всякога да избира и твори само доброто, а да отбягва и побеждава злото. Само тогава, когато човек се затвърди окончателно в доброто, той става прояснен и завършен като нравствен характер. Само тогава той е положителна творческа личност.
Възпитание значи: пробуждане вечната жажда и висшите устреми на човешката душа. Душата е Божие дихание. Тя е вдъхната на човека от Бога. Нейната родина е небето. Заключена в тялото на земята, тя страда и копнее за небето. Една непрестанна жажда я мъчи за пъвоизточника на живота - Бога. Тя се стреми непрестанно нагоре, към висшите предели на всичко възвишено и светло - там, където царува Бог. Това е целта на нейното съществуване. Във вечната жажда към Бога се състои и нейният живот. В стремеж нагоре се крие и нейното величие.
Възпитание значи: пълно проникване на човешкото сърце от всеобемна, божествена любов. От любов, която не знае мярка и предели, която иска да обгърне цялата земя и да стигне до небето, да проникне всичко на небето и земята, да прегърне всички: и близки, и далечни, и свои и чужди, и приятели, и врагове, и знайни, и незнайни. От любов, която обича и тогаз, когато я мразят, която благославя и тогаз, когато я проклинат, която прави добро и тогаз, когато й пакостят. От любов, която иска да превърне човешкото сърце в олтар на Бога, Който е абсолютната любов.
Възпитание значи: пълен развой на положителните творчески сили на човешкия дух и всестранно усъвършенстване на човешката личност. Човек трябва да бъде не рушител, а творец по подобие на всемогъщия Творец. Човек трябва непрестанно да се усъвършенства и да се стреми към вечния идеал на абсолютното съвършенство - Бога. Човек е създаден по Божи образ и Божие подобие, затова той трябва все повече и повече да разкрива в себе си Божия образ и да се уподобява на Бога. Човек трябва да се обожестви, без да сеобогoтвори. Възпитанието трябва чрез умело външно въздействие и дълбоко вътрешно преживяване да обнови и възвиси човека, и да го направи богоподобен.
Това е същината и тези са целите на възпитанието. То е преди всичко дълбок вътрешен процес, който прониква цялата човешка личност. Това е процесът на вътрешно обновление и възвисяване, на вътрешен подем и душевен разцвет. Този процес е изключително религиозен, защото той засяга живота на душата. А всички чисти преживявания на човешката душа са религиозни. Самата душа в своята същност е абсолютно религиозна. Там, където има жива душа, има безусловно и религия. И само там, където има религиознипреживявания, има душа, която още живее. И истинското възпитание в своята същина може да бъде само религиозно. Възпитателна е само оная дейност, която има за цел да упражни религиозно въздействие и да събуди в човека религиозни преживявания. Вън от религията, вън от дълбокото преживяване на морални ценности, не е възможно никакво правилно възпитание и никакъв истински добродетелен живот.
Най-съвършено е християнското религиозно възпитание. В християнството моралните и духовните ценности не са отвлечени неща, а жива действителност. В християнството идеалът на възпитанието и човешкото съвършенство е въплътен в Богочовека Иисус Христос, Който е истински Бог и съвършен човек. Иисус Христос е самата истина и любов, самата правда и благост, самата чистота и святост. В Него ние чувстваме непосредствено и живо най-съвършената истина, най-съвършената любов, най-съвършената правда, най-съвършената святост. Само надменност и заслепление, неприязън и озлобление могат да отричат това. Може да отрича това само оная надменност, която не иска да признае нищо над себе си и поставя себе си над всичко, която може да доведе човека до идолопоклонство или самообоготворяване. Ако човек не иска да признае над себе си висшето същество – Бога, и не желае да се преклони пред Неговото величие, той неминуемо ще се преклони пред себе си или пред други хора. Той ще създаде от себе си и от другите хора кумири, на които ще се кланя. Който не иска да се кланя на живия Бог, ще се кланя на мъртви идоли. Това е неизбежно за човека. Отделният човек, колкото съвършен и да е той, не може да бъде идеал за хората. Идеалът трябва да стои високо във висините и да сочи към вечността. Идеал за човека може да бъде само Бог в Богочовека Иисус Христос.
Християнското възпитание е също най-правилното и най-рационалното, защото то взима човешката природа тъй, както тя е създадена от Бога с всичките й дарби и склонности, не игнорира нищо в нея и не се стреми нито да й отнеме нещо свойствено, нито да й придаде нещо чуждо. Християнското възпитание върви по най-правилния път и преследва най-съвършената цел: то едновременно изкоренява от човека всичко отрицателно и зло и утвърждава в него всичко положително и добро и се стреми по тоя начин да доведе човешката природа до най-пълното съвършенство, което е възможно на земята.
VIII.
Учебно-възпитателното дело в културните страни.
Такова възпитание трябва
да се създаде в нашето училище. За да се постигне тая цел, нашето училище и
нашето учебно-възпитателно дело трябва да се поставят на други основи. В тях
трябва да се направят коренни промени в много отношения. За да стане това, ние
трябва да напуснем гибелните пътища, по които сме вървели досега, и да тръгнем
по правия път, по който вървят истински културните народи, ония народи, които
имат здрава духовна, религиозно-нравствена, интелектуална и материална (не
материалистична!) култура. Как строят тези народи своето просветно и
възпитателно дело? Преди всичко лицата, които се занимават с това дело, са хора
избрани, хора с обич и призвание, с будно съзнание и положителен творчески дух.
Те са напълно проникнати от съзнанието, че първият и най-важен обект на тяхната
дейност е човекът и човешката душа в младежа, а най-великата цел на тая дейност
- събуждането в младата душа благородни чувства и преживявания, чисти помисли и
пожелания, възвишени пориви и стремления. Тая благородна дейност почва от оня
момент, когато у детето се проясни достатъчно съзнанието и то за пръв път
прекрачи училищния праг, и трае до тогава, до когато се развие и оформи
неговият вътрешен живот, и то напусне училището като зрял човек. Крайната цел
на тая учителско-възпитателска дейност е религиозно-нравствена, защото всички
чисти чувства и преживявания, всички възвишени пориви и желания на човешката
душа са дълбоко религиозни в своята същина. Затова и в основата на
образованието и възпитанието в просветените страни е поставено религиозно-нравственото обучение,
което почва от първия ден в основното училище и трае до последния ден на
средното учебно заведение. В тези страни религиозно-нравствено обучение има не
само в основните училища, но и във всички видове средни учебни заведения без
изключение: и в педагогическите училища, и в професионалните, и в
занаятчийските и т.н. Защото всеки младеж, в каквото училище и да следва,
каквото образование и да получи, трябва преди всичко да се облагороди и възпита
- трябва да събуди у себе си чисти пориви и да отгледа съвършени добродетели,
да се проясни като характер, да се затвърди окончателно в доброто и въобще да
издигне себе си като завършена личност и съвършен човек. Защото всеки човек,
каквото поприще и да поеме в живота, каквото положение и да заема в него,
трябва да бъде преди всичко истински човек. А истинският,
съвършеният човек може да се създаде само чрез творческата сила на истинската
религия и нейните вечни ценности. Това чувстват и съзнават всички напреднали
народи, които се стремят да проникнат с творческата сила на религията всички
области на своя живот и всички свои социални и културни институти, най-много и
преди всичко училището. Затова, когато тези народи редят програми за своите
училища, те поставят на първо място религиозното обучение, отделят достатъчно време
за него и след това нареждат други предмети. Така е напр., в Унгария, Австрия,
Германия, Белгия, Швейцария (Бернския кантон), Скандинавските страни,
Англо-саксонските държави и други истинско културни и цветущи страни, където религиозното
обучение е въведено в основните училища обикновено счетири, а
в средните обикновено с два часа седмично във всички класове. Така
е и в съседните нам християнски страни, където допреди няколко време вероучение
се е преподавало в средните училища с един час седмично. Обаче и
там неотдавна учебните часове по тоя предмет са били увеличени. Едно злополучно
изключение в това отношение прави България, където няма ни помен от
религиозно-нравствено обучение в средните училища. В това отношение ние стоим
най-6лизо до болшевишка Русия. При това положение не е трудно да се разбере,
защо ние стоим най-6лизо до тая нещастна страна и в много други отношения. Не е
трудно да се разбере, защо ние стоим най-близо до оная бездна, в която е повалена някогашната
велика руска държава.
Наистина, ние, които сме изхвърлили съвсем вероучението от средните училища, по-напреднали ли сме от поменатите културни държави, които са запазили в широки размери тоя учебен предмет? Ние по-свободолюбиви ли сме в областта на просветата, напр., отБелгия, където вероучението в средните училища се изучава с 16 часа седмично? У нас по-голяма наука и култура ли има от Германия,напр., където вероучението се изучава: в Бавария, Вюртемберг и Баден с 18, в Прусия - с 19, в Саксония - с 20 часа седмично във всички средни учебни заведения? Най-голямата самомнителност и самозабрава не биха могли да кажат, че ние сме най-напредналият народ, а поменатите държави, които имат зад себе си вековно съществуване и вековен опит, са изостанали назад!
Къде сме останали ние и докъде са стигнали в културно и икономическо отношение цветущи страни, като Швеция и Англия, напр., - известно е на всички ни. Не всички обаче знаем, до каква морална висота и до какво вътрешно благородство са се издигнали техните народи. Докато у нас престъпността се шири и не може да се намери власт и сила, която да обуздае престъпниците, в тези страни престъпленията изчезват и полицията става излишна. Докато у нас съдилищата не ще могат да свършат своите неизброими и нескончаеми дела и след свършека на света, в тези страни съдилищата са празни и почти никакви престъпници не занимават съдиите. Докато у нас никакви затвори не могат да поберат престъпниците, които биха могли да населят един цял град, в тези страни затворите пустеят и се продават на търг! В тези честити страни има още много други неща, които извикват истинско удивление у нас, защото ние така сме свикнали със злото и неговите разнообразни прояви, че ни се вижда чудно, когато те липсват нейде. Голямата култура и всеобщото благоденствие в Швейцария, а тъй също необикновеното душевно благородство и великите добродетели на нейния народ, са накарали един наш журналист, който преди няколко време е посетил тази цветуща страна, да заведе следния разговор с шведския министър на просветата:
"Във възторг сме, г-н Министре, от всичко, което виждаме във Вашата страна. Вашият народ е благовъзпитан, висококултурен,високоморален, безмерно благороден и крайно почтен. Младежта Ви е честна и идеална, интелигенцията Ви религиозна и патриотична. Благоденствие и щастие царува във Вашата страна, както в никоя друга страна. Моля Ви се, кажете секрета на Вашата висока култура и необикновен напредък. Открийте ми тайната на Вашето благоденствие и щастие".
"Културата и напредъкът, любезни господине - отговорил шведският министър, - ние дължим на Бога, на нашата искрена и силна вяра в Него. Благоденствието си дължим на религиозно-нравственото възпитание, на вероучението в нашите нисши, средни и висши училища. Нашето щастие и всички наши добродетели дължим на тая велика Книга (министърът с благоговение посочил Библията, която била на писалището му), Книга, която ще намерите навсякъде у нас - дори в колибата и на най-последния бедняк. В тая свята и божествена книга, чието съдържание ние не само изучаваме, но и прилагаме в живота, се заключава тайната на нашия напредък и духовно величие."
В тая велика Книга, в нейния божествен дух се крие силата и величието също и на Англия, където Библията е най-разпространената книга. И в тая могъща страна няма дом без Библия, няма човек, който да не чете тая книга и да не се прониква от нейния дух. Положителният, творческият дух на Библията прониква всички области на живота в Англия. Най-великите синове на тая велика страна не само че не се свенят да изучават Библията, но често пъти излизат като смирени проповедници да провъзвестят нейните божествени истини. Така напр., Макдоналд, Лойд Джордж и други видни личности, които по професия и обществено положение стоят далече от църквата, не се колебаят да застанат благоговейно в храма и да проповядват като най-смирени служители на Божието Слово. Един пуритан, като Лойд Джордж, който не търпи никакви украшения, туря в своята работна стая да стои всякога пред неговия поглед само едно украшение, само един свещен символ: светият Кръст!
Ето, какво казва френският писател Рене Пио за големия английски държавник лорд Асквид Оксфордски, който се помина преди няколко време:
"Няколко месеци преди смъртта си тоя човек, който беше станал лорд, който носеше ордена на подвезката, четеше псалмите на висок глас в малката черквица на Сътън-Кортней, съседна на неговата лятна къща. Никога нищо не смути неговата обмислена вяра, даже скърбите, които го обсипваха твърде често, даже неправдите, които придружаваха живота му. Когато първородният му син Сеймонд, наследник на баща си по адвокатството, падна убит при Амиен в септември 1916 година, на другия ден след тази потресна новина той държа реч в камарата на общините и между другото каза: "Ние дадохме, ние даваме, ние сме готови да дадем най-скъпото си, всичко, което можем да дадем, без ограничение и съжаление, но то трябва да бъде цената, с която светът ще изкупи и ще запази за в бъдеще гаранцията за покровителството над слабите, предимството на правото над силата, свободното развитие, при равенството и според техния собствен гений на всички държави, големи и малки, които съставляват семейството на цивилизования свят".
За всекиго е ясно необикновеното душевно благородство и вътрешно величие, което се разкрива с тези думи. И всичко това лордАсквид е дължал на своята вяра, която го е карала да чете смирено и благоговейно като прост четец и в последната църквица псалми и молитви дори и тогава, когато той е бил пръв министър на първата световна сила - Великобритания.
На 2 май т. г. Британското Библейско дружество навърши своята 124-годишнина. По. тоя случай в Лондон е имало голямо събрание, на което пръв е говорил сегашният английски министър-председател Станлей Балдуин. Между другото той е казал:
"Може да е още твърде далеч дохождането на царството Божие, но това дружество работи за него с голяма вяра. Аз му пожелавам успех и заявявам, че ако и аз не се въодушевявах от дохождането на царството Божие на земята, аз не бих имал надежда, не бих могъл да работя и бих предал длъжността си още сега на тоя, който би искал".
Тая реч на Балдуин е направила много силно впечатление на присъстващите и всички били изпълнени с голямо задоволство, че техният пръв министър е човек с такава дълбока вяра в Бога и Неговото слово.
Така в истински просветените страни министри, държавници, общественици, учени, интелигенция, младеж, народ и всички се просвещават със светлината на най-великата книга: Библията, сгряват се с топлината на най-възвишеното учение: учението на Христа, възпитават се в най-чистите добродетели: добродетелите на християнската религия, благoгoвеят пред най-великото знамение: знамението на кръста, живеят и творят с най-великата жизнена и творческа сила: вярата в Бога. На тая сила дължат цветущите страни своя разцвет, великите народи своето величие. Тая сила гледат те да пробудят и затвърдят у детето още в училището чрез религиозно-нравственото възпитание и религиозно обучение.
Наистина, ние, които сме изхвърлили съвсем вероучението от средните училища, по-напреднали ли сме от поменатите културни държави, които са запазили в широки размери тоя учебен предмет? Ние по-свободолюбиви ли сме в областта на просветата, напр., отБелгия, където вероучението в средните училища се изучава с 16 часа седмично? У нас по-голяма наука и култура ли има от Германия,напр., където вероучението се изучава: в Бавария, Вюртемберг и Баден с 18, в Прусия - с 19, в Саксония - с 20 часа седмично във всички средни учебни заведения? Най-голямата самомнителност и самозабрава не биха могли да кажат, че ние сме най-напредналият народ, а поменатите държави, които имат зад себе си вековно съществуване и вековен опит, са изостанали назад!
Къде сме останали ние и докъде са стигнали в културно и икономическо отношение цветущи страни, като Швеция и Англия, напр., - известно е на всички ни. Не всички обаче знаем, до каква морална висота и до какво вътрешно благородство са се издигнали техните народи. Докато у нас престъпността се шири и не може да се намери власт и сила, която да обуздае престъпниците, в тези страни престъпленията изчезват и полицията става излишна. Докато у нас съдилищата не ще могат да свършат своите неизброими и нескончаеми дела и след свършека на света, в тези страни съдилищата са празни и почти никакви престъпници не занимават съдиите. Докато у нас никакви затвори не могат да поберат престъпниците, които биха могли да населят един цял град, в тези страни затворите пустеят и се продават на търг! В тези честити страни има още много други неща, които извикват истинско удивление у нас, защото ние така сме свикнали със злото и неговите разнообразни прояви, че ни се вижда чудно, когато те липсват нейде. Голямата култура и всеобщото благоденствие в Швейцария, а тъй също необикновеното душевно благородство и великите добродетели на нейния народ, са накарали един наш журналист, който преди няколко време е посетил тази цветуща страна, да заведе следния разговор с шведския министър на просветата:
"Във възторг сме, г-н Министре, от всичко, което виждаме във Вашата страна. Вашият народ е благовъзпитан, висококултурен,високоморален, безмерно благороден и крайно почтен. Младежта Ви е честна и идеална, интелигенцията Ви религиозна и патриотична. Благоденствие и щастие царува във Вашата страна, както в никоя друга страна. Моля Ви се, кажете секрета на Вашата висока култура и необикновен напредък. Открийте ми тайната на Вашето благоденствие и щастие".
"Културата и напредъкът, любезни господине - отговорил шведският министър, - ние дължим на Бога, на нашата искрена и силна вяра в Него. Благоденствието си дължим на религиозно-нравственото възпитание, на вероучението в нашите нисши, средни и висши училища. Нашето щастие и всички наши добродетели дължим на тая велика Книга (министърът с благоговение посочил Библията, която била на писалището му), Книга, която ще намерите навсякъде у нас - дори в колибата и на най-последния бедняк. В тая свята и божествена книга, чието съдържание ние не само изучаваме, но и прилагаме в живота, се заключава тайната на нашия напредък и духовно величие."
В тая велика Книга, в нейния божествен дух се крие силата и величието също и на Англия, където Библията е най-разпространената книга. И в тая могъща страна няма дом без Библия, няма човек, който да не чете тая книга и да не се прониква от нейния дух. Положителният, творческият дух на Библията прониква всички области на живота в Англия. Най-великите синове на тая велика страна не само че не се свенят да изучават Библията, но често пъти излизат като смирени проповедници да провъзвестят нейните божествени истини. Така напр., Макдоналд, Лойд Джордж и други видни личности, които по професия и обществено положение стоят далече от църквата, не се колебаят да застанат благоговейно в храма и да проповядват като най-смирени служители на Божието Слово. Един пуритан, като Лойд Джордж, който не търпи никакви украшения, туря в своята работна стая да стои всякога пред неговия поглед само едно украшение, само един свещен символ: светият Кръст!
Ето, какво казва френският писател Рене Пио за големия английски държавник лорд Асквид Оксфордски, който се помина преди няколко време:
"Няколко месеци преди смъртта си тоя човек, който беше станал лорд, който носеше ордена на подвезката, четеше псалмите на висок глас в малката черквица на Сътън-Кортней, съседна на неговата лятна къща. Никога нищо не смути неговата обмислена вяра, даже скърбите, които го обсипваха твърде често, даже неправдите, които придружаваха живота му. Когато първородният му син Сеймонд, наследник на баща си по адвокатството, падна убит при Амиен в септември 1916 година, на другия ден след тази потресна новина той държа реч в камарата на общините и между другото каза: "Ние дадохме, ние даваме, ние сме готови да дадем най-скъпото си, всичко, което можем да дадем, без ограничение и съжаление, но то трябва да бъде цената, с която светът ще изкупи и ще запази за в бъдеще гаранцията за покровителството над слабите, предимството на правото над силата, свободното развитие, при равенството и според техния собствен гений на всички държави, големи и малки, които съставляват семейството на цивилизования свят".
За всекиго е ясно необикновеното душевно благородство и вътрешно величие, което се разкрива с тези думи. И всичко това лордАсквид е дължал на своята вяра, която го е карала да чете смирено и благоговейно като прост четец и в последната църквица псалми и молитви дори и тогава, когато той е бил пръв министър на първата световна сила - Великобритания.
На 2 май т. г. Британското Библейско дружество навърши своята 124-годишнина. По. тоя случай в Лондон е имало голямо събрание, на което пръв е говорил сегашният английски министър-председател Станлей Балдуин. Между другото той е казал:
"Може да е още твърде далеч дохождането на царството Божие, но това дружество работи за него с голяма вяра. Аз му пожелавам успех и заявявам, че ако и аз не се въодушевявах от дохождането на царството Божие на земята, аз не бих имал надежда, не бих могъл да работя и бих предал длъжността си още сега на тоя, който би искал".
Тая реч на Балдуин е направила много силно впечатление на присъстващите и всички били изпълнени с голямо задоволство, че техният пръв министър е човек с такава дълбока вяра в Бога и Неговото слово.
Така в истински просветените страни министри, държавници, общественици, учени, интелигенция, младеж, народ и всички се просвещават със светлината на най-великата книга: Библията, сгряват се с топлината на най-възвишеното учение: учението на Христа, възпитават се в най-чистите добродетели: добродетелите на християнската религия, благoгoвеят пред най-великото знамение: знамението на кръста, живеят и творят с най-великата жизнена и творческа сила: вярата в Бога. На тая сила дължат цветущите страни своя разцвет, великите народи своето величие. Тая сила гледат те да пробудят и затвърдят у детето още в училището чрез религиозно-нравственото възпитание и религиозно обучение.
IX. Към какво води
нравоучението без вероучение и етиката без религия.
Учебните
програми на нашите училища се копират обикновено от чужбина. Обаче ние не
всичко възприемаме от чуждите учебни програми. Щом тези програми се
пренесат у нас, от тях се изхвърля най-ценното нещо: религиозното обучение и
нравственото възпитание. Така е, защото ние възприемаме от чужбина обикновено
отрицателното и защото у нас учебните програми са се редили и учебното дело се
е строило, особено до политическата промяна, от хора с ограничен поглед,
отрицателни схващания иразрушителни тенденции.
Освен антирелигиозния дух на някои дейци в областта на нашата просвета, като заразителен пример да се изхвърли вероучението от нашите училища послужи, вероятно Франция, където тоя учебен предмет също биде изхвърлен по-рано от училищата. Сигурно пак Франция, където вероучението биде заместено с безрелигиозно (безбожно) нравоучение, служи и сега за пример на някои, които, като съзнават нуждата да се превъзпита нашата младеж, считат, че това ще може да стане само чрез нравоучение, без религия и без Бог, т.е. без вътрешно религиозно преживяване, без висш идеал и висши устреми. Това обаче е едно голямо и гибелно заблуждение.
Преди всичко трябва да се знае, че във Франция вероучението биде изхвърлено от училищата главно по политически причини. Империалистическите домогвания на католическата църква да си присвои власт и права в чисто светски области принудиха държавната власт във Франция да подеме решителна борба против Църквата, борба, която доведе най-напред до изхвърляне на вероучението из училищата, а после и до скъсване връзките между църква и държава. Съвършено друго е положението у нас. Българската православна църква, през всичкото време на своето съществуване, е имала само една цел: да служи предано исебеотречено на своя народ и да бди непрестанно над неговите съдбини. Няма църква, която да е принесла толкова големи заслуги на своя народ и да е тъй тясно свързана с живота и съдбата на народа, както е Българската църква. Българската православна църква опази българския народ през тъмното минало и го събуди за нов живот. И сега Българската църква има едно желание и една цел: по-светло бъдеще за българския народ.
Не ще бъде излишно да се знаят също и резултатите от нравоучението без вероучение, от етиката без религия. Какви са тези резултати, може да се види от изследванията, които педагогът - катехет Людвиг Хайлмайер е направил по тоя въпрос за френските училища. "Още в 1831 г., казва той, биде изхвърлено религиозното обучение от френското училище. Престъпността, която започна да расте от тогаз, биде внимателно следена. Числото на престъпниците нарастна от 130000 на 280000, без да е имало особени стопански кризи или други причини, каквито донесе сегашната война. Забележително е, че числото на престъпниците спадна годишно с 14000, след като през 1856 година със закона на Фалу биде отново въведено религиозното обучение. През 1882 г. религиозното обучение биде пак изхвърлено от повечето училища във Франция. От 1886 г. се забелязва ново нарастване на престъпността. Особено нарасна числото на младежите - престъпници, което за три години (1886-1889) се повиши от 23000 на 27000. Министърът на просветата Гило се видя принуден да направи следното признание: "Не подлежи на никакво съмнение, че нарастването на престъпността между младежите съвпада с нововъведенията, които бидоха направени в просветата", А известният съдия в Париж, Буже, заяви през 1907 г. във в. "Фигаро": "Въпросът за престъпленията всред нашата младеж е въпрос на живот и смърт за нашата нация. Франция загива при тези необуздани поколения. Възпитанието без религия е несъмнено главният фактор за това издивяване". Числото на заловените и наказани младежи-престъпници, след като от френското училище биде изгoненовероучението, било: през 1841 г. - 13500, през 1901 г. - 34000, през 1919 г. - 40333. От 1880 до 1905 г. е имало средно през годината 36 младежи убийци. А от 1906 до 1908 година само за две години те са нараснали на 76 годишно! За една година във Франция са констатирани 17000 престъпления, извършени от деца, между тях: 69 убийства, 3 отцеубийства, 33 детеубийства, 153 изнасилвания, 4213 тежки телесни наранявания и 11 852 други по-малки престъпления. При това самоубийствата между децата, които самоубийства по-рано, преди да се изхвърли вероучението от училищата, са били съвсем непознати, растат непрекъснато. През 1875 г. във Франция е имало 5267 самоубийства, 1895 г. - 9328! За двадесет години почти два пъти повече. Също и безнравствеността расте сред френската младеж, откак религиозното обучение и религиозно-нравственото възпитание биде премахнато от френските училища. От 1881 до 1891 г. в Париж са били арестувани за безнравствени деяния 40000 момчета и 13000 момичета, по-малки от 16 години. Тези са само откритите и арестуваните. А колко ли са били невидените и неоткритите?
Освен антирелигиозния дух на някои дейци в областта на нашата просвета, като заразителен пример да се изхвърли вероучението от нашите училища послужи, вероятно Франция, където тоя учебен предмет също биде изхвърлен по-рано от училищата. Сигурно пак Франция, където вероучението биде заместено с безрелигиозно (безбожно) нравоучение, служи и сега за пример на някои, които, като съзнават нуждата да се превъзпита нашата младеж, считат, че това ще може да стане само чрез нравоучение, без религия и без Бог, т.е. без вътрешно религиозно преживяване, без висш идеал и висши устреми. Това обаче е едно голямо и гибелно заблуждение.
Преди всичко трябва да се знае, че във Франция вероучението биде изхвърлено от училищата главно по политически причини. Империалистическите домогвания на католическата църква да си присвои власт и права в чисто светски области принудиха държавната власт във Франция да подеме решителна борба против Църквата, борба, която доведе най-напред до изхвърляне на вероучението из училищата, а после и до скъсване връзките между църква и държава. Съвършено друго е положението у нас. Българската православна църква, през всичкото време на своето съществуване, е имала само една цел: да служи предано исебеотречено на своя народ и да бди непрестанно над неговите съдбини. Няма църква, която да е принесла толкова големи заслуги на своя народ и да е тъй тясно свързана с живота и съдбата на народа, както е Българската църква. Българската православна църква опази българския народ през тъмното минало и го събуди за нов живот. И сега Българската църква има едно желание и една цел: по-светло бъдеще за българския народ.
Не ще бъде излишно да се знаят също и резултатите от нравоучението без вероучение, от етиката без религия. Какви са тези резултати, може да се види от изследванията, които педагогът - катехет Людвиг Хайлмайер е направил по тоя въпрос за френските училища. "Още в 1831 г., казва той, биде изхвърлено религиозното обучение от френското училище. Престъпността, която започна да расте от тогаз, биде внимателно следена. Числото на престъпниците нарастна от 130000 на 280000, без да е имало особени стопански кризи или други причини, каквито донесе сегашната война. Забележително е, че числото на престъпниците спадна годишно с 14000, след като през 1856 година със закона на Фалу биде отново въведено религиозното обучение. През 1882 г. религиозното обучение биде пак изхвърлено от повечето училища във Франция. От 1886 г. се забелязва ново нарастване на престъпността. Особено нарасна числото на младежите - престъпници, което за три години (1886-1889) се повиши от 23000 на 27000. Министърът на просветата Гило се видя принуден да направи следното признание: "Не подлежи на никакво съмнение, че нарастването на престъпността между младежите съвпада с нововъведенията, които бидоха направени в просветата", А известният съдия в Париж, Буже, заяви през 1907 г. във в. "Фигаро": "Въпросът за престъпленията всред нашата младеж е въпрос на живот и смърт за нашата нация. Франция загива при тези необуздани поколения. Възпитанието без религия е несъмнено главният фактор за това издивяване". Числото на заловените и наказани младежи-престъпници, след като от френското училище биде изгoненовероучението, било: през 1841 г. - 13500, през 1901 г. - 34000, през 1919 г. - 40333. От 1880 до 1905 г. е имало средно през годината 36 младежи убийци. А от 1906 до 1908 година само за две години те са нараснали на 76 годишно! За една година във Франция са констатирани 17000 престъпления, извършени от деца, между тях: 69 убийства, 3 отцеубийства, 33 детеубийства, 153 изнасилвания, 4213 тежки телесни наранявания и 11 852 други по-малки престъпления. При това самоубийствата между децата, които самоубийства по-рано, преди да се изхвърли вероучението от училищата, са били съвсем непознати, растат непрекъснато. През 1875 г. във Франция е имало 5267 самоубийства, 1895 г. - 9328! За двадесет години почти два пъти повече. Също и безнравствеността расте сред френската младеж, откак религиозното обучение и религиозно-нравственото възпитание биде премахнато от френските училища. От 1881 до 1891 г. в Париж са били арестувани за безнравствени деяния 40000 момчета и 13000 момичета, по-малки от 16 години. Тези са само откритите и арестуваните. А колко ли са били невидените и неоткритите?
Х. Опомване.
Ние
видяхме в нашата измъчена страна страхотни прояви на онова състояние, когато
човекът изчезва в човека и вместо него се пробужда звярът. Неизразимо тъжно е,
че до това страшно състояние биде доведена и голяма част от нашата учаща се
младеж, която трябваше да бъде не озверена и безчовечна, а възпитана и
благородна, възвисена и ангелоподобна. С нашата младеж биде извършено
в училището едно безпримерно престъпление, което не ще може с нещо да бъде
изкупено. То ще лежи като вечно проклятие върху съвестта на ония, които
поведоха българската младеж по гибелни пътища. То ще засегне много дейци в
областта на нашето учебно-възпитателно дело, като се почне от министри и
се свърши с учители в последните колиби. В своите увлечения и заблуди, в своята
самонадеяност и заслепление тези дейци не искаха да чуят настойчивите
предупреждения, които идеха от компетентни и загрижени страни. Доста беше обаче
да мине малко време, за да видят и те и всички, че тези предупреждения бяха
напълно основателни и правдиви. Опасните нововъведения и произволните промени,
които се правеха в нашето учебно-възпитателно дело, превратното възпитание на
нашата младеж и отрицателният дух, който се създаде в нашето училище докараха
тежки последици, които се стовариха върху главите ни като шеметни удари. Но
всред големите изпитания и беди, които връхлетяха нашата страна главно по наша
вина, има едно малко утешение, че у всички просветени и съзнателни българи и
родолюбиви среди настъпваопомване и се пробужда надеждата за по-добри
съдбини. Опомване настъпва и у ония среди и фактори, които се
занимават с нашето просветно дело и работят в нашето училище. При все това, че
още няма решителни мерки за преустройство на нашето училище и превъзпитание на
нашата младеж, общата грижа за възпитанието на младежта и подготовката на
бъдещите поколения, похвалните и твърди усилия на Министерството на просветата
и на други училищни фактори да се постави нашето учебно и възпитателно дело на
по-здрави основи и да се поведе младежта в по-сигурен път, са едно надежно начало,
което трябва да се превърне в съзнателна и систематическа дейност. Трябва с
радост да се признае, че най-важната стъпка в това отношение е решението на
Висшия учебен съвет да се въведе и във всички средни учебни заведения у нас
"религиозно-нравствено обучение" като отделен учебен предмет. Ако
това решение бъде реализирано във всичката негова ширина и глъбина, то ще
образува епоха в нашето учебно-възпитателно дело. С него ще почне и ще се
извърши превъзпитанието и обновата на нашата младеж. То ще направи младежта
одухотворена, съзнателна, идейна, въодушевена и творчески възторжена.
За съжаление тая жизнена истина се разбира у нас не от всички, по ред причини,
а най-много, може би, поради необикновеното невежество, което същестува у
нас по религиозните въпроси. Но и без да познава човек добре всички проблеми на
религията, доста е да прецени добросъвестно само следните съвсем обикновени
съображения, за да разбере изключителното значение на религиозно-нравственото
обучение за възпитанието на младежта.
В училището от нашите деца се изисква да четат, анализират и проучват съчиненията на много велики, а понякога и на някоисъвсем посредствени писатели. Сами децата - и в училището, и вкъщи, явно или прикрито - четат най-много сензационна, порнографна и отрицателна литература. На тоя род литература те налитат обикновено сами, твърде често обаче те биват насочени към нея в училището. Никой няма да отрече голямата полза да се четат великите произведения на гениални поети и мислители. Обаче истинско великите произведения са толкова малко, че те се губят сред грамадните литературни купища, като бисери, заровени в смет. От друга страна и най-великите литературни произведения носят в себе си почти всякога не само величието, но също и слабостите и несъвършенството на човешкия дух, и затова редом с хубавите неща те имат често пъти немалко слаби и отрицателни страни. Има обаче една книга, в която всичко е величие и сила, красота и съвършенство, божественост и святост. Една книга, с която всички най-велики произведения на човешкия дух, взети вкупом, не биха могли даже да се сравняват по значение и достойнство. Това е книгата с най-великата, най-радостната вест за личността и делото на Богочовека Иисуса Христа. Ако ние намираме за необходимо нашите деца да четат книги с достойнства и недостатъци, не е ли необходимо и достойно те да четат и изучават преди всичко оная божествена книга, в която всичко е възвисено и светло и която носи свещеното име Евангелие? Как би се обновила и издигнала нашата младеж, ако тя би могла под вещото ръководство на подготвени и издигнати лица да усвои съдържанието и вникне в смисъла на тая единствена книга, ако тя би могла да почувства нейната неземна красота и да се проникне от нейния божествен дух! Нашите ученици, които четат и поглъщат почти всичко, каквото им попадне, хубаво и лошо, чисто и нечисто, не само че не са прочели нищо от Евангелието, но често пъти не знаят нищо дори за неговото съществуване. Евангелието е непознато и за техните учители. Ако би се направила една анкета, за да се види колко учители и въобще дейци в областта на народната просвета у нас са чели, и колко не, Евангелието, би се получил резултат, който ще бъде срамен за една културна страна и унизителен за едно звание, каквото е учителското. А щом човек не познава Евангелието и не е проникнат от неговия възвишен творчески дух, той може много леко да прогласи за свое евангелие книги с отрицателен дух и разрушителни идеи. Това се случва най-често у нас. По тоя път вървят обикновено полуобразованите и полуинтелигентните. Евангелието на тези получовеци обикновено е или "Капиталът" на Карл Маркс, или "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше, или "Сила и материя" на Бюхнер. Успеят ли те да възприемат напълно отрицателния дух на тези книги, тогава от тях ще изчезне и половината човек и те ще станат безчовечни.
Всички, дори и най-големите противници на религията, признават величието на християнското учение за нравствеността. Човечеството не знае нищо по-съвършено, по-възвишено и по-светло от това учение. То стои като единствено, изключително явление всред хаоса на човешките заблуди и всред пустинятa на човешките безумия. Няма нищо, което би могло да се сравни с него дори съвсем отдалече. Нравственото учение на Иисуса Христа би могло да се характеризира съвсем накъсо с думите: напълно човечно и абсолютно божествено. То има за цел да издига непрестанно и усъвършенства безконечно човека. То иска да вчовечи и о6ожестви човека. Да се игнорира едно такова божествено учение, което може да направи човека не само човечен, но и богоподобен, да не се даде на младежта възможност да усвои това единствено учение или пък да се изучава в yчилищата, както е у нас напр., една анархистична етика, която разрушава човека, е истинско безумие и истинско престъпление. Това престъпление може да се върши само поради незнание и невежество, поради предразсъдъци и заблуждения, поради скудоумие и заслепление, поради неприязън и озлобление. За нещастие, тези тъмни сили действат и в областта на народната просвета, там, дето трябва да свети светлината само на истинската наука, която озарява човешкия ум и да грее топлината само на съвършената религия, която сгрява човешкото сърце. Нашата учаща се младеж би била съвършено друга, ако тя би имала възможност да се проникне изцяло от духа на Христа и да възприеме в себе си тъй живо великите принципи на Неговото нравствено учение, че те да станат нейна душа и нейна плът. Тогава нашата младеж би била чиста, идейна, възвисена, божествена.
В нашите училища децата получават голям баласт от разнообразни, често пъти противоречиви и фалшиви познания, които обикновено разбъркват ума и създават в него същински хаос. Никаква жива връзка не обединява тези откъслечни и незавършени познания в едно завършено, хармонично цяло. Те не почиват върху здрава единна основа и не се издигат в една стройна сграда, в която би могъл да обитава един положителен творчески дух. Те представят обикновено купища развалини, които погребват душата и пред които умът стои безпомощен. Тези познания са материални и материалистични, безжизнени и мъртви, непроникнати от никакъв здрав дух, който би могъл да им даде живот. Нашата младеж не получава никакъв отговор на вечните въпроси на човешкия дух, ония въпроси, които вълнуват човека, откак той е създаден, които вълнуват и младежта още на училищната скамейка. Въпросите за началото и края, за целта и смисъла, за основата и същината на всичко, което съществува, за живота и смъртта, за небето и земята, за Бога и човека и пр., не намират никакво разяснение в нашите училища. Напротив, със своята погрешна образователна система и със своя отрицателен дух нашето училище замъглява още повече тези въпроси и създава често пъти истинско затъмнение в ума и душата на нашата младеж. То отговаря с отрицание на всички тези въпроси, или по-право отрича самите въпроси. То отрича духа, отрича човека, отрича вечността, отрича Бога. Със своето отрицание нашето училище разстройва вътрешния мир на нашата младеж, нарушава нейното душевно равновесие и създава у нея умствен нихилизъм и нравствен анархизъм. Така, тя остава без прояснение и опора и върви твърде често към саморазрушение и гибел. Великите въпроси и задачи стоят пред нашата младеж открити, като зинали мрачни бездни, в които тя често пъти се спуска без светлина и изчезва в тях. А каква сигурност и опора щеше да има нашата младеж в себе си и живота, ако тя имаше силата на- Христовия дух и светлината на Неговото учение! С тая сила тя щеше да бъде светла и лъчезарна. В християнското учение тя би намерила най-съвършените отговори на най-великите въпроси. Нищо друго не би могло тъй да озари човешкия ум и тъй да задоволи човешкия дух, както може да направи това християнското учение. Само християнството може да даде на човека един съвършен и възвишен мироглед, който може да проясни и осмисли нашия живот.
В нашите училища децата изучават усърдно историята на царствата и народите по земята. Наистина, това е любопитно, а понякога и поучително. Но какви примери виждат те в човешката история от близки и далечни векове? Не е ли тя история, изпълнена предимно с неправди и беззакония, с насилия и потисничества, с грабежи и опустошения, с вандализми и разрушения, с кървави войни и жестоки самоизтребления? Такава е обикновено историята на земните царства. Ако нашите деца употребяват толкова време и усилия, за да изучават тази мрачна история, не заслужава ли те да отделят малко време и сили за светлата история на царството Божие на земята? Не заслужава ли те да се запознаят с царството на доброто, истината, правдата, любовта, светостта? Историята на християнството от първите векове, напр., е изпълнена с величави образи и възвишени примери на себеотрицание исебепожертване за доброто, истината, правдата. Вярата на първите християни ги е издигала на необикновена висота, а тяхнаталюбов към Бога и човека ги вдъхновявала за нечувани подвизи. Не заслужава ли нашата младеж да застане пред тези светли образи, увенчани с ореола на мъченичество и святост, да застане пред тях и се вдъхнови от техния подвиг? Много поучителни неща има и в историята на нашата родна Църква. Най-важните моменти в живота на българското племе са създадени от Българската църква. Най-великите личности на нашата история и най-достойните синове на българския народ принадлежат пак на нашата родна Църква. Българската църква запази националното и верско съзнание на българския народ в продължение на дълги тъмни векове и след това възроди тоя народ за нов живот. Ако не беше Българската църква, може би сега нямаше да има българско четмо и писмо, български език и българска култура, български народ и българска държава. Това са дела и заслуги от неизмеримо значение. Дела и заслуги, каквито никакъв друг институт и никаква друга организация у нас не са извършвали за българския народ. Нима не заслужава нашата младеж, която изучава и възприема чуждото дори и тогава, когато то е отрицателно, да знае великото и хубавото в миналото на своя народ и своята родна Църква и да се вдъхнови от него за предана и себеотречена служба на своя род и родина.
В училището от нашите деца се изисква да четат, анализират и проучват съчиненията на много велики, а понякога и на някоисъвсем посредствени писатели. Сами децата - и в училището, и вкъщи, явно или прикрито - четат най-много сензационна, порнографна и отрицателна литература. На тоя род литература те налитат обикновено сами, твърде често обаче те биват насочени към нея в училището. Никой няма да отрече голямата полза да се четат великите произведения на гениални поети и мислители. Обаче истинско великите произведения са толкова малко, че те се губят сред грамадните литературни купища, като бисери, заровени в смет. От друга страна и най-великите литературни произведения носят в себе си почти всякога не само величието, но също и слабостите и несъвършенството на човешкия дух, и затова редом с хубавите неща те имат често пъти немалко слаби и отрицателни страни. Има обаче една книга, в която всичко е величие и сила, красота и съвършенство, божественост и святост. Една книга, с която всички най-велики произведения на човешкия дух, взети вкупом, не биха могли даже да се сравняват по значение и достойнство. Това е книгата с най-великата, най-радостната вест за личността и делото на Богочовека Иисуса Христа. Ако ние намираме за необходимо нашите деца да четат книги с достойнства и недостатъци, не е ли необходимо и достойно те да четат и изучават преди всичко оная божествена книга, в която всичко е възвисено и светло и която носи свещеното име Евангелие? Как би се обновила и издигнала нашата младеж, ако тя би могла под вещото ръководство на подготвени и издигнати лица да усвои съдържанието и вникне в смисъла на тая единствена книга, ако тя би могла да почувства нейната неземна красота и да се проникне от нейния божествен дух! Нашите ученици, които четат и поглъщат почти всичко, каквото им попадне, хубаво и лошо, чисто и нечисто, не само че не са прочели нищо от Евангелието, но често пъти не знаят нищо дори за неговото съществуване. Евангелието е непознато и за техните учители. Ако би се направила една анкета, за да се види колко учители и въобще дейци в областта на народната просвета у нас са чели, и колко не, Евангелието, би се получил резултат, който ще бъде срамен за една културна страна и унизителен за едно звание, каквото е учителското. А щом човек не познава Евангелието и не е проникнат от неговия възвишен творчески дух, той може много леко да прогласи за свое евангелие книги с отрицателен дух и разрушителни идеи. Това се случва най-често у нас. По тоя път вървят обикновено полуобразованите и полуинтелигентните. Евангелието на тези получовеци обикновено е или "Капиталът" на Карл Маркс, или "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше, или "Сила и материя" на Бюхнер. Успеят ли те да възприемат напълно отрицателния дух на тези книги, тогава от тях ще изчезне и половината човек и те ще станат безчовечни.
Всички, дори и най-големите противници на религията, признават величието на християнското учение за нравствеността. Човечеството не знае нищо по-съвършено, по-възвишено и по-светло от това учение. То стои като единствено, изключително явление всред хаоса на човешките заблуди и всред пустинятa на човешките безумия. Няма нищо, което би могло да се сравни с него дори съвсем отдалече. Нравственото учение на Иисуса Христа би могло да се характеризира съвсем накъсо с думите: напълно човечно и абсолютно божествено. То има за цел да издига непрестанно и усъвършенства безконечно човека. То иска да вчовечи и о6ожестви човека. Да се игнорира едно такова божествено учение, което може да направи човека не само човечен, но и богоподобен, да не се даде на младежта възможност да усвои това единствено учение или пък да се изучава в yчилищата, както е у нас напр., една анархистична етика, която разрушава човека, е истинско безумие и истинско престъпление. Това престъпление може да се върши само поради незнание и невежество, поради предразсъдъци и заблуждения, поради скудоумие и заслепление, поради неприязън и озлобление. За нещастие, тези тъмни сили действат и в областта на народната просвета, там, дето трябва да свети светлината само на истинската наука, която озарява човешкия ум и да грее топлината само на съвършената религия, която сгрява човешкото сърце. Нашата учаща се младеж би била съвършено друга, ако тя би имала възможност да се проникне изцяло от духа на Христа и да възприеме в себе си тъй живо великите принципи на Неговото нравствено учение, че те да станат нейна душа и нейна плът. Тогава нашата младеж би била чиста, идейна, възвисена, божествена.
В нашите училища децата получават голям баласт от разнообразни, често пъти противоречиви и фалшиви познания, които обикновено разбъркват ума и създават в него същински хаос. Никаква жива връзка не обединява тези откъслечни и незавършени познания в едно завършено, хармонично цяло. Те не почиват върху здрава единна основа и не се издигат в една стройна сграда, в която би могъл да обитава един положителен творчески дух. Те представят обикновено купища развалини, които погребват душата и пред които умът стои безпомощен. Тези познания са материални и материалистични, безжизнени и мъртви, непроникнати от никакъв здрав дух, който би могъл да им даде живот. Нашата младеж не получава никакъв отговор на вечните въпроси на човешкия дух, ония въпроси, които вълнуват човека, откак той е създаден, които вълнуват и младежта още на училищната скамейка. Въпросите за началото и края, за целта и смисъла, за основата и същината на всичко, което съществува, за живота и смъртта, за небето и земята, за Бога и човека и пр., не намират никакво разяснение в нашите училища. Напротив, със своята погрешна образователна система и със своя отрицателен дух нашето училище замъглява още повече тези въпроси и създава често пъти истинско затъмнение в ума и душата на нашата младеж. То отговаря с отрицание на всички тези въпроси, или по-право отрича самите въпроси. То отрича духа, отрича човека, отрича вечността, отрича Бога. Със своето отрицание нашето училище разстройва вътрешния мир на нашата младеж, нарушава нейното душевно равновесие и създава у нея умствен нихилизъм и нравствен анархизъм. Така, тя остава без прояснение и опора и върви твърде често към саморазрушение и гибел. Великите въпроси и задачи стоят пред нашата младеж открити, като зинали мрачни бездни, в които тя често пъти се спуска без светлина и изчезва в тях. А каква сигурност и опора щеше да има нашата младеж в себе си и живота, ако тя имаше силата на- Христовия дух и светлината на Неговото учение! С тая сила тя щеше да бъде светла и лъчезарна. В християнското учение тя би намерила най-съвършените отговори на най-великите въпроси. Нищо друго не би могло тъй да озари човешкия ум и тъй да задоволи човешкия дух, както може да направи това християнското учение. Само християнството може да даде на човека един съвършен и възвишен мироглед, който може да проясни и осмисли нашия живот.
В нашите училища децата изучават усърдно историята на царствата и народите по земята. Наистина, това е любопитно, а понякога и поучително. Но какви примери виждат те в човешката история от близки и далечни векове? Не е ли тя история, изпълнена предимно с неправди и беззакония, с насилия и потисничества, с грабежи и опустошения, с вандализми и разрушения, с кървави войни и жестоки самоизтребления? Такава е обикновено историята на земните царства. Ако нашите деца употребяват толкова време и усилия, за да изучават тази мрачна история, не заслужава ли те да отделят малко време и сили за светлата история на царството Божие на земята? Не заслужава ли те да се запознаят с царството на доброто, истината, правдата, любовта, светостта? Историята на християнството от първите векове, напр., е изпълнена с величави образи и възвишени примери на себеотрицание исебепожертване за доброто, истината, правдата. Вярата на първите християни ги е издигала на необикновена висота, а тяхнаталюбов към Бога и човека ги вдъхновявала за нечувани подвизи. Не заслужава ли нашата младеж да застане пред тези светли образи, увенчани с ореола на мъченичество и святост, да застане пред тях и се вдъхнови от техния подвиг? Много поучителни неща има и в историята на нашата родна Църква. Най-важните моменти в живота на българското племе са създадени от Българската църква. Най-великите личности на нашата история и най-достойните синове на българския народ принадлежат пак на нашата родна Църква. Българската църква запази националното и верско съзнание на българския народ в продължение на дълги тъмни векове и след това възроди тоя народ за нов живот. Ако не беше Българската църква, може би сега нямаше да има българско четмо и писмо, български език и българска култура, български народ и българска държава. Това са дела и заслуги от неизмеримо значение. Дела и заслуги, каквито никакъв друг институт и никаква друга организация у нас не са извършвали за българския народ. Нима не заслужава нашата младеж, която изучава и възприема чуждото дори и тогава, когато то е отрицателно, да знае великото и хубавото в миналото на своя народ и своята родна Църква и да се вдъхнови от него за предана и себеотречена служба на своя род и родина.
XI.
НОВ дух е потребен за нашето училище.
Всеки
човек с ум и съвест ще признае, че никакви други придобивки не могат да се
сравнят с ония велики ценности, които може да даде на младежта
религиозно-нравственото възпитание. Никакъв учебен предмет не може да има за
възпитанието на младежта онова значение, което би могло да има
религиозно-нравственото обучение. Необяснимо е, какви съображения и цели са
могли да накарат ония, които са редили сегашната програма за нашите средни
учебни заведения, да поставят в нея толкова много други предмети, а да изхвърлят
вероучението? Нима всички тези предмети, като се почне от гимнастиката и
рисуването, които се изучават с по два часа, и се свърши с чуждите езици, които
се изучават с по три, четири, дори и пет часа седмично, са по-важни от
религиозно-нравственото обучение, по-важни от оня предмет, който има за крайна
цел да събуди всичко възвишено и светло в душата на детето и да направи от него
колкото е възможно по-съвършен човек? Нима многобройните и
разнообразни предмети в нашата учебна прогpама са толкова важни, че
за тях могат да бъдат отделени два, три и пет часа седмично, а за религиозното
обучение нито един час? Нима е толкова важно за младежта въобще, особено пък за
младежта на една земеделска страна със селско население, което прекарва
най-голямата част от своя живот във физически труд, да се намаляват в учебната прогpама часовете
по вероучение, за да се увеличат часовете по рисуване и гимнастика, както това
стана у нас в прогимназиите с програмата от 1922 година? Нима физическото
възпитание е по-важно от религиозно-нравственото, та за първото може да
има в нашите училища два часа седмично, а за второто нито един час? Наистина,
необходимо е да имаме здраво тяло. Но преди всичко необходимо е да имаме здрав
дух. А здравият дух се създава само чрез истинско религиозно-нравствено
възпитание и съвършено религиозно обучение. Само това възпитание и това
обучение ще може да проясни напълно ума на ученика, да завърши процеса на
неговото познание и да обедини чрез жива връзка неговите знания в един
хармоничен, цялостен и светъл мироглед, проникнат от непобедима вяра в доброто,
един мироглед, без който не е възможен никакъв смислен и ползотворен живот.
Само то ще може с най-голяма сигурност да буди висши устреми в душата и
благородни пориви в сърцето на младежа, и да затвърди неговата воля в доброто.
Затова,религиозно-нравственото обучение трябва да бъде основата на всяко образование
и всяко възпитание. Всред многобройните предмети с многото учебни
часове то трябва да заема първо и централно място в училищната програма.
Това е съществената, решителна промяна, която трябва да се извърши в нашето учебно-възпитателно дело. Във връзка с нея необходимо е да се извършат и ред други промени, които трябва да образуват една цялостна система. Обаче първата и последната цел на всички промени и всички усилия в областта на нашето учебно-възпитателно дело трябва да бъде: създаване нов, положителентворчески дух, който ще може да пресъздаде нашето училище и да превъзпита нашата младеж. Тоя дух може да бъде само духът на истинската религия, само духът на Богочовека Иисуса Христа.
Това е съществената, решителна промяна, която трябва да се извърши в нашето учебно-възпитателно дело. Във връзка с нея необходимо е да се извършат и ред други промени, които трябва да образуват една цялостна система. Обаче първата и последната цел на всички промени и всички усилия в областта на нашето учебно-възпитателно дело трябва да бъде: създаване нов, положителентворчески дух, който ще може да пресъздаде нашето училище и да превъзпита нашата младеж. Тоя дух може да бъде само духът на истинската религия, само духът на Богочовека Иисуса Христа.
ХII.
Противодействието на тъмните сили.
Няма
съмнение, че против тоя дух на Христа ще въстане духът на антихриста. Против
тоя положителен творчески дух ще се надигне духът на отрицанието и
разрушението, ще се надигне духът на вулгарния материализъм, на демоничния
атеизъм, набезотечествения социализъм и на безчовечния анархо-комунизъм Духът
на материализма, който предразполага към вулгарност и оскотяване, духът на
атеизма, който логически води към демонизъм, духът на социализма, който
разрушава обществото и унищожава отечеството, духът на анархо-комунизма,
който убива човека и събужда в него звяра, тоя тъмен дух на злото е обхванал,
за нещастие, мнозина у нас и се противопоставя на всичко добро във всички
области на нашия живот. Няма съмнение, че той ще се противопостави и на всички
усилия и мерки за обновление на нашето училище и за превъзпитание на нашата
младеж. Той ще се противопостави - и се противопоставя вече! - и на
религиозното обучение и религиозно-нравственото възпитание, защото чувства, че
чрез това обучение и това възпитание сам той ще бъде изкоренен от училището.
Много тъжно е, че тоя зъл дух прониква у някои работници в областта на
народната просвета и печатните орани на учителските съюзи. Сега, когато всички
просветени и родолюбиви българи съзнават, че нашата младеж, която заблудени и
безсъвестни хора тласнаха по гибелни пътища, трябва да се превъзпита и върне на
правия път и че най-сигурното средство за постигането на тая велика цел е
религиозно-нравственото обучение, само някои печатни учителски органи се
противопоставят на тая спасителна инициатива. Несъмнено е, че тези печатни
органи изразяват неубежденията на българското учителство, а домогванията на
известни лица и организации, които всъщност нямат нищо общо с учителството, с
училището и с учебно-възпитателното дело у нас. Тези лица, които или не са
никакви учители, или пък имат само формални връзки с учителството, колкото за
да го използват, не само че преследват цели, съвършено чужди за учителството,
но и допринесоха със своите дела и постъпки твърде много, за да се унизи у нас
учителското звание и да се изгуби вярата в българския учител. За да се види
какъв дух прониква някои печатни учителски органи и техните списвачи и
какви цели преследват те, ще приведем следната бележка на в. "Зора"
(Ст. Загора) по повод на една статия, печатана напоследък в органа на
учителския съюз в. ''Съзнание'':
"В органа на Учителския съюз в. "Съзнание" (бр. 22) в статията под надслов "Да се молим или да се борим?" се казва:"Учителството е на една страна, а властта на другата и че войната между двете трябва да се води”.
"Ние не можем никога да забравим завета на падналите борци. Ние не можем да им изменим”.
Тук те спомнят за падналите "борци" през септемврийските събития - метежи - учители комунисти и еднофронтовци, които тогава бяха заловени от властта с пушка в ръка из селата и градовете, стараейки се да насадят и в България съветската власт.
В същата статия се нахвърлят върху всички управляющи партии. Те казват: "Почти всички управляющи партии са се стремили да убият борческия дух на учителството. Те са, които влошиха положението, за да победят. Нима можем да се молим на нашите врагове? Само чрез борбата трябва да се наложим на властта".
Тия учители забравят, че поле широко за работа има за тях в училището и обществото. Там могат да проявят само просветна дейност, но не комунизъм и партизански бяс. Нека знаят, че всяка власт или партия отдясно не ще им позволи да рушат държавните устои и да развращават младежта.
Ако в редакцията на в. "Съзнание" няма никакво съзнание, дълг е на учителството да направи потребното, щото за в бъдеще техният орган да не се излага с подобни анархо-комунистически статии, които могат да увредят на учебното дело и обществото.
Тук ще припомним и прословутия позив, който издали на 2 януари 1921 г. някои учители социалисти и в който между другото се казва:
"Ние издигаме спасителния лозунг за обединение на народното учителство с братската комунистическа учителска организация в България, което обединение да се извърши над развятото знаме на революцията, над знамето на комунистическия интернационал."
Явно е, че в тези думи се разкрива оня зъл, демоничен дух, който по-късно наистина развя знамето на революцията, подпали гражданската война, хвърли брат против брата и проля невинна братска кръв.
За честта на нашето учителство обаче трябва да кажем, че грамадната част от него няма нищо общо с тоя тъмен дух на вражда и озлобление, на отрицание и разрушение. То съзнава своята висока мисия и иска да изпълни достойно своя свещен дълг. То се противопоставя на тъмните сили, които рушат всичко възвишено и светло в живота и тласкат към гибел обществата и народите и се бори за тържеството на доброто в човека и във всичките области на живота. Разбира се, че то работи преди всичко за подобрение в областта на народната просвета, където и дългът и всичко му повелява да твори само доброто. То посреща с готовност и реализира добросъвестно всички полезни и творчески инициативи в тая област. Няма съмнение, че то се отнася сериозно и съзнателно и към най-важния, почти съдбоносен въпрос в областта на нашето учебно-възпитателно дело: въпросът за религиозното обучение в нашитеyчилища и за религиозно-нравственото възпитание на нашата младеж. Всички нaши родолюбиви, съзнателни и просветени учители, които носят достойно тежкия кръст на своето благородно служение, признават голямата възпитателна роля на религиозно-нравственото обучение и затова желаят то да се въведе като учебен предмет във всички наши училища. В тоя смисъл са се изказали вече мнозина от тях и на много учителски конференции са взети решения в полза на вероучението.
"В органа на Учителския съюз в. "Съзнание" (бр. 22) в статията под надслов "Да се молим или да се борим?" се казва:"Учителството е на една страна, а властта на другата и че войната между двете трябва да се води”.
"Ние не можем никога да забравим завета на падналите борци. Ние не можем да им изменим”.
Тук те спомнят за падналите "борци" през септемврийските събития - метежи - учители комунисти и еднофронтовци, които тогава бяха заловени от властта с пушка в ръка из селата и градовете, стараейки се да насадят и в България съветската власт.
В същата статия се нахвърлят върху всички управляющи партии. Те казват: "Почти всички управляющи партии са се стремили да убият борческия дух на учителството. Те са, които влошиха положението, за да победят. Нима можем да се молим на нашите врагове? Само чрез борбата трябва да се наложим на властта".
Тия учители забравят, че поле широко за работа има за тях в училището и обществото. Там могат да проявят само просветна дейност, но не комунизъм и партизански бяс. Нека знаят, че всяка власт или партия отдясно не ще им позволи да рушат държавните устои и да развращават младежта.
Ако в редакцията на в. "Съзнание" няма никакво съзнание, дълг е на учителството да направи потребното, щото за в бъдеще техният орган да не се излага с подобни анархо-комунистически статии, които могат да увредят на учебното дело и обществото.
Тук ще припомним и прословутия позив, който издали на 2 януари 1921 г. някои учители социалисти и в който между другото се казва:
"Ние издигаме спасителния лозунг за обединение на народното учителство с братската комунистическа учителска организация в България, което обединение да се извърши над развятото знаме на революцията, над знамето на комунистическия интернационал."
Явно е, че в тези думи се разкрива оня зъл, демоничен дух, който по-късно наистина развя знамето на революцията, подпали гражданската война, хвърли брат против брата и проля невинна братска кръв.
За честта на нашето учителство обаче трябва да кажем, че грамадната част от него няма нищо общо с тоя тъмен дух на вражда и озлобление, на отрицание и разрушение. То съзнава своята висока мисия и иска да изпълни достойно своя свещен дълг. То се противопоставя на тъмните сили, които рушат всичко възвишено и светло в живота и тласкат към гибел обществата и народите и се бори за тържеството на доброто в човека и във всичките области на живота. Разбира се, че то работи преди всичко за подобрение в областта на народната просвета, където и дългът и всичко му повелява да твори само доброто. То посреща с готовност и реализира добросъвестно всички полезни и творчески инициативи в тая област. Няма съмнение, че то се отнася сериозно и съзнателно и към най-важния, почти съдбоносен въпрос в областта на нашето учебно-възпитателно дело: въпросът за религиозното обучение в нашитеyчилища и за религиозно-нравственото възпитание на нашата младеж. Всички нaши родолюбиви, съзнателни и просветени учители, които носят достойно тежкия кръст на своето благородно служение, признават голямата възпитателна роля на религиозно-нравственото обучение и затова желаят то да се въведе като учебен предмет във всички наши училища. В тоя смисъл са се изказали вече мнозина от тях и на много учителски конференции са взети решения в полза на вероучението.
XIII.
Наука и религия.
Абсолютно
нищо сериозно и основателно не може да се каже против религиозно-нравственото
обучение. Никой човек с ум и съвест не може да бъде против него. Доводите,
които се изнасят от някои против него, са взети или от материализма, или от
атеизма, или от социализма, или от анархо-комунизма, или по-право
едновременно от всички тези нечисти извори, защото в действителност те са едно
и също нещо, защото в действителност от тях тече една и съща отрова. Никъде
другаде: нито в човешката природа, нито в науката, нито в живота, не може да се
намери никакъв аргумент против религиозното обучение и религиозно-нравственото
възпитание. Разбира се, ония, които са против такова обучение и такова
възпитание, се представят, че говорят от името на науката, от името на
свободата на убежденията, на съвестта и пр. Техните аргументи обаче нямат нищо
общо нито с науката, нито със свободата, нито със съвестта. Истинската наука,
съвършената свобода и чистата съвест изискват като необходимост религията и
религиозното възпитание. Против тях може да бъде само невежеството, произволът
и нечистата съвест. За никой човек с нормален и просветен ум, със здраво и
прояснено чувство нямат никакво значение някогашните легенди, че науката и
религията се самоизключвали, че науката щяла да измести религията и пр. Тези
легенди, които едно време действаха, а може би и сега още действат, като хипноза
над полуобразованите и невежите, са отдавна разпръснати от самата наука и
нейните най-велики представители. Истинската наука и съвършената
религия не само че не се изключват, не само че се допълват взаимно, но те
са в своята същина неразривно свързани помежду си, тъй, както са
свързани светлината и топлината. Науката и религията са неделими в своята
същина, при все че всяка от тях има своя област. В глъбините на човешкия дух те
се сливат в един висш синтез и образуват най-съвършената форма на вътрешния
живот у човека. Тъй както без топлина и светлина не е възможен никакъв живот на
земята, не е възможен никакъв пълен съвършен живот за човешкия дух без
светлината на науката и без топлината на религията. Науката има всякога нужда
от топлината на религията, а религията - от светлината на науката. Науката без
религиозна топлина е безжизнена и мъртва, а религията без научна светлина е непрояснена и
тъмна. Бляскавите успехи на науката и техниката заслепяват някои и ги карат да
си мислят, че науката и техниката са всичко и че те ще могат да заменят дори и
религията. Това е едно от най-големите заблуждения, на които човек се отдава в
своето самооболщение и своята самозабрава. Човекът може да съществува
като човек без всичко друго, но не и без религия, която е същината на човешката
природа и абсолютна потребност на човешкия дух. Както топлината е основа на
живота в материалния свят, тъй също и религията е основа на живота в духовния
мир. Човекът може да съществува без наука и техника, обаче без религия и
нравственост - не. Всеки нормален човек с правилен вътрешен живот е религиозен.
Разстройство или липса на вътрешен религиозен живот е признак на ненормалност и
израждане. Никога досега човечеството не е имало такава голяма нужда от
религията, както сега, във времето на една бездушна и мъртва цивилизация, която
иска да превърне в машина дори и човека.
XIV.
Общата грижа.
Понеже въпросът за религиозно-нравственото обучение се
повдига напоследък пак от Св. Синод, противниците на тая инициатива обвиняват
нашата Църква, че искала да внесе "клерикализьм" в нашето училите.
Това могат да твърдят само ония, които не познават духа и миналото на
Българската църква. Справедливостта изисква да се признае, че нашата родна
Църква всякога е имала само едно желание и само една цел: да служи предано и себеотречено на своя народ. Тя никога не
е искала нищо за себе си, а всичко за своето паство и своя народ. И сега тя
иска само едно нещо: да насажда положителен творчески дух във всички области на
нашия живот и да работи за доброто на нашия народ. Такъв дух тя иска да се
създаде и в нашето училище. И като най-сигурно средство за тая цел тя сочи само
религиозно-нравственото обучение.
Всеки, който познава нашето близко минало, знае, че нашето училище е рожба на нашата родна Църква. Тя го създаде и отгледа в своята пазва през тежките дни на тъмното минало. То израсна под нейния покрив и с нейни грижи. След като българският народ по зова на своята родна Църква се пробуди от съня на робството и заживя нов свободен живот, Църквата предаде българското училище на грижите на новосъздадената българска държава, като отдели за него една голяма част от своите незначителни имоти. Скоро обаче заблудени хора откъснаха съвсем нашето училище от Църквата и вярата и го поведоха по гибелни пътища. Нещо повече: те настроиха рожбата против майката. Църквата следеше с голяма скръб тези страшни заблуждения и правеше чести предупреждения. И сега тя предупреждава с голяма загриженост и настоява да се вземат всички мерки, които биха могли да ускорят пресъздаването на българското училище и превъзпитанието на българската младеж. Нашата Църква има и дълг, и право да върши това. Сега българското училище и българската младеж представляват тежка грижа за всички ни. Всички ние сме длъжни да мислим и се грижим за тях. За българското училище трябва да мислят българските родители, които пращат в него своите рожби. За българското училище трябва да мисли българското семейство, което очаква от него закрепване на своите естествени основи и засиляне на своите свещени връзки. За българското училище трябва да мисли и Българската църква, която желае и чрез него да се поддържа у нашия народ най-великата жизнена сила - вярата, и да се увеличават най-великите придобивки на човека - религиозно-нравствените ценности. За българското училище трябва да мисли и българският народ, който очаква от него достойни синове, годни и готови за преданасебеотречена служба на своя род и Родина. За българското училище трябва да мисли и българската държава, която чрез него ще трябва да си приготви верни служители и предани защитници. Българският народ е християнски, и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и себе си, и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие, и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това трябва да стане по-скоро. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и се извърши с общи усилия от всички ония, които милеят за българската младеж и треперят над съдбините на българското племе.
Всеки, който познава нашето близко минало, знае, че нашето училище е рожба на нашата родна Църква. Тя го създаде и отгледа в своята пазва през тежките дни на тъмното минало. То израсна под нейния покрив и с нейни грижи. След като българският народ по зова на своята родна Църква се пробуди от съня на робството и заживя нов свободен живот, Църквата предаде българското училище на грижите на новосъздадената българска държава, като отдели за него една голяма част от своите незначителни имоти. Скоро обаче заблудени хора откъснаха съвсем нашето училище от Църквата и вярата и го поведоха по гибелни пътища. Нещо повече: те настроиха рожбата против майката. Църквата следеше с голяма скръб тези страшни заблуждения и правеше чести предупреждения. И сега тя предупреждава с голяма загриженост и настоява да се вземат всички мерки, които биха могли да ускорят пресъздаването на българското училище и превъзпитанието на българската младеж. Нашата Църква има и дълг, и право да върши това. Сега българското училище и българската младеж представляват тежка грижа за всички ни. Всички ние сме длъжни да мислим и се грижим за тях. За българското училище трябва да мислят българските родители, които пращат в него своите рожби. За българското училище трябва да мисли българското семейство, което очаква от него закрепване на своите естествени основи и засиляне на своите свещени връзки. За българското училище трябва да мисли и Българската църква, която желае и чрез него да се поддържа у нашия народ най-великата жизнена сила - вярата, и да се увеличават най-великите придобивки на човека - религиозно-нравствените ценности. За българското училище трябва да мисли и българският народ, който очаква от него достойни синове, годни и готови за преданасебеотречена служба на своя род и Родина. За българското училище трябва да мисли и българската държава, която чрез него ще трябва да си приготви верни служители и предани защитници. Българският народ е християнски, и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и себе си, и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие, и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това трябва да стане по-скоро. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и се извърши с общи усилия от всички ония, които милеят за българската младеж и треперят над съдбините на българското племе.
Архимандрит
Борис
1928
г.
Източник: http://www.mitropolia-varna.org/