ПРОВИНЕНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НЕ СМАЗВАНИ, А ВРАЗУМЯВАНИ.

Писмо на Неврокопски митрополит Борис 

до наместник-председателя на Св. синод. Неврокоп, 17 април 1939 г.

(Публикува се със съкращения. Заглавието е на редакцията)

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

През м. ноемврий 1937 г. уволненият тогава архиерейски наместник в Горна-Джумая протоиерей Димитър Коцалиев беше стъкмил, а след това по негово внушение негови близки бяха разнесли едно хулно и клеветническо писмо срещу нас, което е било занесено и предадено също в Канцеларията на Двореца, в Св. Синод и в Министерството на Външните работи и на изповеданията. Изглежда, че това недостойно писмо е създало лишни грижи на дворцовата канцелария, която го е препратила в Министерство на външните работи и на вероизповеданията. Но с особено внимание се е отнесло към това писмо поменатото Министерство, което го е препратило в Св. Синод с искане да се проверят изнесените в това писмо обвинения и да се съобщи резултата в Министерството от тая проверка. Вероятно, по повод на това министерско искане Св. Синод с писмо № 10829 от 8.ХІІ.1938 г. ни препрати прословутото писмо с покана да дадем нужните обяснения по неговото съдържание. (...)

ПОСЛАНИЕ до паството на Богохранимата Неврокопска епархия.

Неврокопска 

Митрополия

    №1080

21.IV.1935 г.

гр. Неврокоп

  Едно тяло сте и един дух...един е Господ, 

една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички...

(Ефес. 4:4-6)

Възлюбени мои чада,

Господу Богу било угодно - по Неговия непостижим промисъл и велика милост - да възложи на мен кръста на архипастирското служение в Богоспасяемата Неврокопска епархия. Благословен да бъде Бог, Който ме призова чрез единодушния глас на моето благочестиво паство и молитвения зов на нашата света православна Църква! Прославен да бъде Господ наш Иисус Христос, Който благоустрои моя път към вас - моите единородни и единоверни братя!

Прекланяйки се смирено пред Божията света воля, отзовавайки се сърдечно на вашие синовен зов, ида при вас, изпълнен с крепка вяра в Бога и отеческа любов към всички вас. Заставам сред вас със сърдечно желание да ви послужа -  по примера на нашия Спасител, Който дойде на земята, за да послужи, а не да Му служат, и съгласно Неговата Божествена заповед: който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде слуга (Мат. 20:27). Нося ви и ви предавам благодатта и благословението, мира и любовта на нашия Господ Иисус Христос. Мирът Божи да цари в сърцата ви (Колос. 3:15),  - оня мир, към който сте призвани и чрез който сте слени в едно тяло, в една душа.

Пръв мой свещен дълг и съкровено желание още в първия миг, когато Духът Светий ме постави - чрез гласа на Църквата и народа - да ръководя паството на Богохранимата Неврокопска епархия, беше да възнеса всесърдечни и вседушевни молитви към Господа Бога: Той да съедини всички ни в Себе Си чрез жива и непоколебима вяра и помежду ни чрез съвършена и дейна братска обич, - да съедини и обедини неразривно - в мир и любов, в благоденствие и преуспяване - всички чада на нашата света Православна Църква и на нашия добър благочестив народ. Това ще бъде първата и последна цел на моя живот и моето служение. Защото, възлюбени чада, за нас, Божиите създания, няма по-голямо благо от живото общение с Бога искренносърдечното братско единение помежду ни! Това висше благо е основата на нашия живот и изворът на всички други блага - временни и вечни, земни и небесни. Когато нашият Спасител се приготовляваше за Своите последни изкупителни страдания и Своята спасителна смърт  на Голгота, Той произнесе велика първосвещеническа молитва за спасението на света. В тази молитва Той най-много се молеше: "Да бъдат всички едно - както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно... да бъдат едно, както Ние сме едно... в пълно единство" (Йоан. 17:21-23).

НАДГРОБНО СЛОВО

НАДГРОБНО СЛОВО,

ПРОИЗНЕСЕНО ОТ НАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВ. СИНОД НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ДОРОСТОЛО-ЧЕРВЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ М И Х А И Л, ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО НА БЛАЖЕНОПОЧИНАЛИЯ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ 

Б О Р И С

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, Високопреподобни, Всеблагоговейни и Благоговейни отци и братя!

     Дълбоко опечалено събрание!

Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни, Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир - Високопреосвещенният Неврокопски митрополит Борис.

Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. На връх Димитровден - рождение ден на самия покойник - подир извършване на св. Божествена литургия, след приобщаване със св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци, Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник.

Това безумно деяние потресе не само епархията. То покруси цялата ни страна и целокупния български народ. И ние се събрахме тук да отдадем последна дан на почит към един мъченик на вярата, високдостоен и всепредан йерарх, станал жертва при изпълнение на своя служебен дълг към светата ни Църква.

Скръбта, кото гнети сърцата ни, е непоносима, защото ние за винаги се разделихме с нашия многообичан събрат и духовен баща. Но тя е още по-болезнена, защото в лицето на тъй трагично загиналия светител върховната ни църковна управа - Св. Синод губи един от най-просветените си йерарси, които в много отношения справедливо минаваше за ума и добрата съвест на Църквата ни. Ние, архиереите губим отличен събрат и най-ценен, въодушевен и всепредан сътрудник в управлението и ръководството на Църквата - тежка загуба, която гнетуще се чувства особено в преживените днес изпитателни моменти в църковния ни живот. Неврокопската епархия - клир и миряни - губи своя любим архипастир и духовен вожд, многополезен наставник, усърден богомолец и душепопечител. А българският народ и българската общественост губят един горещ родолюбец и всеотдаен труженик за своето благо, културен възход и напредък.

Отправяйки своите горещи молитви към престола на Всевишния за упокоение душата на непрежалимия покойник, наш дълг на признателност е в този момент на всегдашна раздяла с него да споменем, макар и в най-общи черти, това, което бе най-характерно за личността, живота и служението му.

Блогът посветен на дядо Борис с нов облик.

Здравейте, приятели. Радваме се да ви представим новата визия на блога посветен на Неврокопския митрополит Борис. За нас той е светъл пример, оставил е огромна следа в живота и историята на Българската Православна Църква, надяваме се, че новият облик ще привлече още повече посетители на блога в негова памет, за да не остане забравено делото на обичния Неврокопски Архиерей.

Екип на Блог "Добротолюбие".

Св. Неврокопският митрополит Борис и Рилската св. Обител

Св. Неврокопският митрополит Борис питаеше чувство на особено благоговение пред небесният закрилник на българския народ - св. Йоан Рилски.

За пръв път той посетил св. Обител през 1922 г. наскоро след завръщането си от Буда-Пеща, където е бил дотогава предстоятел на Българската църква. Още при първото му идване, в неговата мистична душа се е запазил пламъка на благоговението към св. Йоан Рилски. Той е бил очарован от чудесната живописна околност, всред която е живял и се е подвизавал рилския светец. Оттогава той не е пропускал нито едно лято,  за да не престои в недрата на Рила-планина, наблизо до чудотворните мощи на светеца.

Може с пълна положителност да се твърди, че никой, даже от рилските братя, не е обиколил толкоз старателно околностите на манастира, както това беше сторил покойният митрополит Борис. Нему беше известно всяко едно дърво, всяко храстче на Рила-планина. Той знаеше от кои места се откриват хубави гледки на околността. С завист и очудване рилските старци говорили за него: "той се катери като коза по рилските чукари!". Колко пъти пролетен проливен дъжд го е сварвал из рилските усои. Но свикнал с атмосферните условия на рилския климат, той знаеше да се приспособява към него.

Той обичаше да прави по-далечни излети на из лоното на рилската природа заедно с малка групичка подбрани манастирски братя и летуващи в манастира семинаристи. Но най-често той тръгваше из планината сам с парче хляб и няколко домати или плодове, вързани в една кърпа. Той бе вегетарианец (1),  и остроумно казваше: "Обичам мед, но не мога да ям пчелите, които ни дават тази ароматичен продукт - дар Божий!".

Освен това той обичаше да се информира от рилските братя за манастирския живот, като определяше за това срещи на чист въздух при разходка до някой обект. Към бедни и туждаещи се той беше състрадателен. Подпомагаше и с пари, и с дрехи.