четвъртък, 13 март 2014 г.

Мъченик за вяра и отечество.

Неврокопски митрополит Борис - мъченик за вяра и отечество.

Неврокопският митрополит Борис (в мире Вангел Симов Разумов) е роден на 8 ноември 1888 г, Димитровден, в с. Гявато, Ресенско (Битолско). Житейският му път по чуден начин е свързан с Божия угодник св. вмчк. Димитрий Солунски, особено почитан в родния му край. Пак на Димитровден, след точно 60 години, той ще се представи пред Господа, обагрен и с мъченическа кръв. И до сега - 111 години от неговото рождение и 51 години от смъртта му, той остава в паметта на живите до днес свои съвременници като изключително скромен, благ, а в същото време всеотдаен човек - строг и взискателен към себе си, но към другите - снизходителен, с чиста и неподкупна съвест.
Родителите му - Симеон Цвятков Разумов и Мария Димитрова, били благочестиви и родолюбиви християни, които често посещавали с невръстната си рожба обителта "Св. Петка", сгушена в китните склонове на Пелистер и манастира "Св. Петка", в подножието на Бигла планина. Още малък, бъдещият митрополит проявявал голяма люов към словото и учението Божие. Началното училище завършил в родното си село Гявато, а по-късно учи в бълбгарската мъжка гимназия "Д-р Берон" в Одрин, където пред 1904 г. завършва с отличен успех трети клас. Надарен от Бога с редки умствени способности и задълбочена мисъл, младежът запазил  духа на Гявато, чиито жители се отличават с духовна будност, предприемчивост и родобюбие. По време на Илинденското въстание, кървава разправа покосява селото - то е опожарено, а жителите му - избити по най-жесток начин. Пред 1903 г. баща му загива в неравен бой, заедно с още 86 четници, под воеводството на Георги Сугарев. През 1904 г. малкият Вангел, прокудн от мизерията в родното си селце, отива в Цариград. Там той прави впечатление на екзарх Йосиф, който му отпуска стпендия за Цариградската духовна семинария. След завършване на семинарията, през 1910 г., Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и иеродяконски чин. През 1916 г. младежът завършва богословски факултет в Черновиц (Австро-Унгария) като стипендиант на Екзархията, със степен "доктор по богословие". Младият монах вече отлично владее църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски езици. Особено обича творбите на Ботев и Яворов, Славейков и Стоян Михайловски.

На 25 ноември 1917 г.  приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим и Св. Синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща, където под негово ръководство се изгражда и освещава църквата "Св. Св. Кирил и Методий".
Он 15 декември 1923 г. до 1 септември 1924 г. бъдещият митрополит е протосингел на Светата Софийска митрополия. от 1924 г. до 1926 г. оглавява културно просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храма "Св. Александър Невски". От 1926 г. до края на 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария (негово дело е и оградата, обграждаща семинарията). Като неин ректор той пише книгата "Кризата в нашето училище", издадена от Св. Синод през 1928 г. Воден от желанието да подпомогне търсещите Бога и Богопознанието, ректорът издейства стипендии за бедни младежи.  Единственото му желание е да остане незабелязан. Веднъж отвхърля предложение за архиерейско звание поради болест, но след три години Божието предопределение се сбъдва и го осенява с благодатната сила на Христовите апостоли. На 14.12.1930 г. е ръкоположен в епископски сан в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
От 23 ноември 1931 г. до 17 март 1935 г. епископ Борис е главен секретар на Св. Синод, а на 24 март 1935 г. е избран за митрополит на Неврокопската епархия със седалище в град Неврокоп (дн. Гоце Делчев), съществуваща от 1894 г. По-късно той премества седалището на епархията в днешен Благоевград под предлог, че оттам тя по-лесно ще се управлява. Под негово ръководство започва изграждането и довършването на много храмове и параклиси в Разлог, Свети Врач (дн. Сандански) и др. 
Новият митрополит поддържа добри отношения и с предстоятеля на руските православни общини у нас - Серафим Соболев, чиито мощи днес се намират в криптата на руската църква в София.
Най-новата история на Българската православна църква (БПЦ) все още не е била обект на специални научни изследвания. Въз основа на неизвестни документи, съхранявани в Държавния и бившия партиен архив в Благоевград, на статии от периодичния печат и сведения на живи свидетели, се вижда, че еидн от най-интересните нейни периоди е от 9 септември 1944 г. до 1949 г., когато тя е трябвало да противостои на унищожителните удари от страна на комунистическата власт.
Когато започва разправата с духовенството, митрополит Борис преживява съдбата на всички свои сподвижници.  В писмо - протест от 29 септември 1948 г. той критикува директора на Дирекция по вероизповеданията при Министерството на външните работи - министър Димитър Илиев, по повод клеветите към Неврокопската епархия от членове на комунистическата партия. Заради тази си позиция е подложен на постоянен психически тормоз и заплахи за физическа разправа, заклеймяван, задето служи честно на своята Църква.
Земния си живот митрополит Борис завършва с ореола на мъченическата смърт. На 8 ноември 1948 г. в деня на неговата 60-годишнина, след Божествената Света литургия, той е убит от низвергнатия от духовен сан свещеник Илия Стаменов от с. Хърсово. В историята на БПЦ са редки случаите на такова мерзко убийство - български свещеник да убие своя Владика.
Митрополит Борис е погребан в църквата "Св. Богородица" в Благоевград; там било извършено и опелото. Като надгробен епитаф стоят думите от митрополит Борис при хиротонията му за епископ: "Поясни, Господи, моята душа, за да стане достойна да бъде разпъната на Твоя кръст". И Бог изпълни молитвата на своя служител.


Моята любов,
Ангелски покров.

Моята надежда,
Девствета одежда.

Моите мечти, 
грейнали звезди.

Моите желания, 
пламнали страдания.

Мойта ранна връст,
мъченически кръст.

Моят път в живота,
пътят към Голгота.

***

На Теб - предвечна Светлина, 
Всегда смирено аз се моля:
Огрей Ти мойта тъмнина,
Разсей Ти моята неволя!

Всегда аз искам да блестиш,
по моите пътища безбройни,
и светлий час да ми вестиш,
часът на подвизи спокойни.

Когато, светло озарет,
ще видя Твоите святи цели,
и тихо, сладко упоен,
ще стигна в Твоите предели.

Неврокопски митрополит Борис - убиенаго.



Автор: Валентин Атанасов - студент, Богословски Факултет - СУ.
Източник: Православната традиция и култура на македония в контекста на цялостната Бълтарска история. Научна конференция - Мелник, 7-8 ноември 1999 г.