Възгледите на митрополит Борис за кризата в българското училище
Повече от 12 години митрополит Борис
всеотдайно и с отеческа грижовност гради духовния образ на паство и клир в
Неврокопска епархия. И досега миряни и свещеници, които го помнят, говорят за
него с дълбоко благоговение и признателност. Дядо Борис - така обикновените
миряни го зовяха и с радост слушаха вдъхновеното му слово. Той приемаше по
всяко време и винаги намираше утешителни и назидателни думи за всекиго. Бе
едновременно блестящ оратор и пламенен апологет на Православието, грижовен
духовен отец и наставник на паството, талантлив организатор и изпълнител на
църковните дела в епархията, задълбочен педагог и обществен деятел.
Негово дело е повторното откриване на
Неврокопската гимназия през 1936 г., след като през 1934 г. тя била закрита по
решение на тогавашното правителство. Немалко бедни ученици завършиха
образованието си благодарение на помощта му.
Неговият живот и дейност на праведник и духовен пастир, на педагог и
обществен деятел, трябва да бъдат задълбочено изследвани. Особен интерес
представляват възгледите на митрополит Борис за религиозно-нравственото
възпитание на учащата се младеж, подробно изложени в книгата му „Кризата в
нашето училище“, издадена през 1928 г., когато той е ректор на Софийската
духовна семинария. Мислите, развити в тази книга, са особено актуални днес,
когато народът ни е обхванат от много по-дълбока и страшна нравствена и духовна
криза.
„Щом един народ се разяжда и разлага
вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна“ , предупреждава още в
началото на своя труд авторът. Кризата в българското училище той обяснява с
общата криза в религиозно-нравственото съзнание на народа. Всъщност, тази
закономерност чест се повтаря в нашата история – кризата в
религиозно-нравственото съзнание на народа често се е оказвала фатална за
неговите исторически съдбини. Двете робства, които идват като резултат на тая
криза и като Божие възмездие за занемаряване на вярата, добре илюстрират тезата
на митрополит Борис. Той разглежда религията като „Божествена творческа сила“,
която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави непобедим, богоподобен и
възвишен. Помрачаването на вярата на Бога води до помрачаване на вярата в
доброто, истината и светостта. Щом затихне религиозното чувство, съвестта се
притъпява, започва да боледува, създава се безразличие, както към религиозните,
така и към моралните ценности. Изчезва разликата между добро и зло, истина и
лъжа, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие. Тези процеси
митрополит Борис е изследвал много задълбочено и по достъпен и убедителен начин
ги излага, както в своите писания, така и в устните си проповеди. „Не може да се прави преоценка на
санкционираните от Бога религиозни и нравствени ценности, защото в такъв случай
неминуемо се стига до тяхното обезценяване“, изтъква той. Това особено важи
в случаите, когато се пресичат границите между доброто и злото. Тогава
най-напред се стига до безразличие, но тъй като то е нетрайно състояние на
духа, преминава се към друго настроение – към отрицание на доброто и
предпочитание на злото, предпочитание на лъжата пред истината, на злобата пред
любовта, на безправието пред правдата, на порока пред добродетелта. Човек не
може да бъде едновременно с едното и с другото, или пък нито с едното, нито с
другото. Не може да се служи едновременно на двама господари.
Среден път тук няма. Това е неумолим закон с
религиозно-нравствения живот на човека – или с Христа, или против Христа. Тези
мисли Владиката развива още през 1938 г. в една своя проповед, произнесена в
манастира „Св. Георги Победоносец“ в с. Горняни (днес Хаджидимово).
Проблемът за човешката дейност митрополит
Борис винаги излага от позицията на Християнството, порейки се в ония лабиринти
и тайници на човешката душа, в онова неизследимо нейно ядро, където става
срещата на човека с Бога. Той внимателно следи списанията „Исторически
преглед“, „Училищен преглед“, „Философски преглед“, „Просвета“, „Природа“,
„Природа и наука“, и др., в които се водят оживени дискусии между професорите
Михалчев, Т. Павлов, Кинкел, Мутафчиев, Казанджиев и др., и много точно реагира
в проповедите си на всички опити да бъде подкопана вярата в Бога. Митрополит
Борис знае цената на човешката душа и денонощно ратува за нейното спасение, за
опазване на своето паство от религиозно и нравствено разложение. Почти всичките
му проповеди носят такъв акцент. В тях живее и диша една душа, исконно положена
за Христа, силно радееща за спасението на ближния – душа на истински праведник,
голям молитвеник, христолюбец и ревностен патриот, посветил целия си живот в
служба на Бога и Отечеството. Той дълбоко скърби, когато констатира, че народът
е тласнат по гибелния път на неверието, разложението и падението. „Щом човек се откъсне от Бога и от всичко
възвишено и светло, той полита от висините стремглаво надолу към бездната на
разрушението и смъртта и загива, ако не се върне обратно към Първоизточника на
живота, към Бога“ , предупреждава в книгата си.
Очаквайте продължение.
Автор: Любен Лазаров
Източник: кн. "Път към Голгота"
Очаквайте продължение.
Автор: Любен Лазаров
Източник: кн. "Път към Голгота"
