Отечески Ви съветваме, всички да слушате неговите мъдри съвети, спасителни поучения и пастиркси наставления...

СВЕТИЙ СИНОДЪ

на

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА

№ 2125

29 мартъ 1935 година

СОФИЯ

                                                                                    

ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ

Благоговейнейшии свещеници, почтенейши

старейшини и прочии благочестиви християни,

 живущи въ Богоспасаемата Неврокопска

 епархия, чада наши о Господе зело възлюбленная,

благодатъ Вам и миръ отъ Господа Бога и

Спаса нашего Иисуса Христа, отъ насъ же

смиреннихъ молитва и благословение.

Подир блажената кончина на приснопаметнаго Митрополита Макария, Вашия духовен отец и нашъ възлюблен о Господе брат и съслужител, митрополитскиятъ в Неврокопъ престол, както всемъ Вамъ е известно, остана вдовствующъ. Предъ видъ важностьта на поста, Св. Синод своевременно разпореди да се произведе надлежниятъ избор за канонически кириархъ на Богоспасаемата Неврокопска епархия. За тая цель той изпрати изискуемия от Екзархийския устав листь на достоизбираемите кандидати, измежду които благочестивото паство на тази епархия да избере бъдещия свой духовенъ архипастирь. Отъ изложението за станалия на 17 март (4 март ст. ст.) тази година избор става явно, че представителите на клира и народа отъ Вашата Богоспасаема епархия съ пълно вишегласие избрали Преосвещенаго Епископа Св. Стобийскаго Господина Бориса и Преосвещенаго Епископа Св. Знеполскаго Господина Софрония.

Неврокопски митрополит Борис. Характеристика, Живот и Дейност.

След смъртта на блаженопочившия Митрополит Макарий в 1935 година, временно управлението на Неврокопската епархия биде възложено на Софийският митрополит Стефан, който произведе и изборите за канонически Неврокопски митрополит.

          Същата година при единодушния вот на клир и миряни е бил избран за Неврокопски митрополит главния секретар на Св. Синод по това време Стобийският епископ Борис.

Дядо Борис Митрополит Неврокопски като пламенен родолюбец и радетел за чиста и нравствена младеж. Част 2.

Според митрополит Борис процесът на падението е единен. Щом човек се отрече от Бога, най-напред той става „топлохладен“, а след това постепенно безразличен, равнодушен, бездушен и накрая – безчовечен. А щом у човека изчезне човешкото, обезателно у него се събужда звярът. Достатъчно примери за това ни дава и нашето съвремие. Изгубването на вярата в Бога обезателно влече след себе си и изгубването на човешкото у човека, т.е. води до изгубване на Божия и човешкия образ в човека. „Обезверяването води неминуемо към озверяване“ – твърди митрополит Борис. Това е неумолим закон в нравствения свят. С чувство на дълбоко прискърбие той цитира част от текста на едно окръжно, намерено в архивите на ония разрушителни сили, които предизвикаха кървавите събития през 1923 г. и атентата през 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ : „Когато се срещнете с нашите противници, унищожавайте ги безмилостно! Бъдете жестоки и безпощадни и оставете настрана хуманността, човещината и други тем подобни дивотии!“ Божият служител е дълбоко смутен от една такава аморална система, в която жестокостта се препоръчва, дори се заповядва, а „хуманността и човещината“ се обявяват за „дивотия“. За него това е тежко падение, което води изповядващите такъв морал към неизбежна гибел, тържество на демонизма – на оная сила, която иска да разруши всичко човешко и божествено у човека и „да възцари в него демона“.

Дядо Борис Митрополит Неврокопски като пламенен родолюбец и радетел за чиста и нравствена младеж. Част 1.

Възгледите на митрополит Борис за кризата в българското училище

Повече от 12 години митрополит Борис всеотдайно и с отеческа грижовност гради духовния образ на паство и клир в Неврокопска епархия. И досега миряни и свещеници, които го помнят, говорят за него с дълбоко благоговение и признателност. Дядо Борис - така обикновените миряни го зовяха и с радост слушаха вдъхновеното му слово. Той приемаше по всяко време и винаги намираше утешителни и назидателни думи за всекиго. Бе едновременно блестящ оратор и пламенен апологет на Православието, грижовен духовен отец и наставник на паството, талантлив организатор и изпълнител на църковните дела в епархията, задълбочен педагог и обществен деятел.

Негово дело е повторното откриване на Неврокопската гимназия през 1936 г., след като през 1934 г. тя била закрита по решение на тогавашното правителство. Немалко бедни ученици завършиха образованието си благодарение на помощта му.  Неговият живот и дейност на праведник и духовен пастир, на педагог и обществен деятел, трябва да бъдат задълбочено изследвани. Особен интерес представляват възгледите на митрополит Борис за религиозно-нравственото възпитание на учащата се младеж, подробно изложени в книгата му „Кризата в нашето училище“, издадена през 1928 г., когато той е ректор на Софийската духовна семинария. Мислите, развити в тази книга, са особено актуални днес, когато народът ни е обхванат от много по-дълбока и страшна нравствена и духовна криза.

„Документирайте незабавно противонародните изказвания”

Личността на Неврокопски митрополит Борис през погледа

на Държавна сигурност  

Втората половина на 1948 г. е един  от най-драматичните моменти от историята на Българската право-славна църква в епохата на комунизма. На 8 септември 1948 г. оставка подава последният Български екзарх Стефан, като тя е приета с пълно единодушие от Св. синод, а след това е утвърдена и от държавата. Два месеца по-късно, на 8 ноември 1948 г., след освещаването на църквата „Св. Димитър” в с. Коларово в църковния двор е убит един от най-авторитетните архиереи на БПЦ – Неврокопският митрополит Борис. През тези месеци държавата преминава от политика на относителна търпимост към Православната църква към открити репресии, вследствие на които свещениците са категоризирани в зависимост от отношението си към народната власт, а „неблагонадеждните” сред тях са арестувани и осъдени на затвор или изпратени без съд в Трудово възпитателни общежития[1].

Един от големите въпроси, които стоят пред съвременната историография, посветена на историята на Българската православна църква през комунизма, е търсенето на повратния момент в отношенията между Църква и държава.

ПРОВИНЕНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НЕ СМАЗВАНИ, А ВРАЗУМЯВАНИ.

Писмо на Неврокопски митрополит Борис 

до наместник-председателя на Св. синод. Неврокоп, 17 април 1939 г.

(Публикува се със съкращения. Заглавието е на редакцията)

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

През м. ноемврий 1937 г. уволненият тогава архиерейски наместник в Горна-Джумая протоиерей Димитър Коцалиев беше стъкмил, а след това по негово внушение негови близки бяха разнесли едно хулно и клеветническо писмо срещу нас, което е било занесено и предадено също в Канцеларията на Двореца, в Св. Синод и в Министерството на Външните работи и на изповеданията. Изглежда, че това недостойно писмо е създало лишни грижи на дворцовата канцелария, която го е препратила в Министерство на външните работи и на вероизповеданията. Но с особено внимание се е отнесло към това писмо поменатото Министерство, което го е препратило в Св. Синод с искане да се проверят изнесените в това писмо обвинения и да се съобщи резултата в Министерството от тая проверка. Вероятно, по повод на това министерско искане Св. Синод с писмо № 10829 от 8.ХІІ.1938 г. ни препрати прословутото писмо с покана да дадем нужните обяснения по неговото съдържание. (...)

ПОСЛАНИЕ до паството на Богохранимата Неврокопска епархия.

Неврокопска 

Митрополия

    №1080

21.IV.1935 г.

гр. Неврокоп

  Едно тяло сте и един дух...един е Господ, 

една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички...

(Ефес. 4:4-6)

Възлюбени мои чада,

Господу Богу било угодно - по Неговия непостижим промисъл и велика милост - да възложи на мен кръста на архипастирското служение в Богоспасяемата Неврокопска епархия. Благословен да бъде Бог, Който ме призова чрез единодушния глас на моето благочестиво паство и молитвения зов на нашата света православна Църква! Прославен да бъде Господ наш Иисус Христос, Който благоустрои моя път към вас - моите единородни и единоверни братя!

Прекланяйки се смирено пред Божията света воля, отзовавайки се сърдечно на вашие синовен зов, ида при вас, изпълнен с крепка вяра в Бога и отеческа любов към всички вас. Заставам сред вас със сърдечно желание да ви послужа -  по примера на нашия Спасител, Който дойде на земята, за да послужи, а не да Му служат, и съгласно Неговата Божествена заповед: който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде слуга (Мат. 20:27). Нося ви и ви предавам благодатта и благословението, мира и любовта на нашия Господ Иисус Христос. Мирът Божи да цари в сърцата ви (Колос. 3:15),  - оня мир, към който сте призвани и чрез който сте слени в едно тяло, в една душа.

Пръв мой свещен дълг и съкровено желание още в първия миг, когато Духът Светий ме постави - чрез гласа на Църквата и народа - да ръководя паството на Богохранимата Неврокопска епархия, беше да възнеса всесърдечни и вседушевни молитви към Господа Бога: Той да съедини всички ни в Себе Си чрез жива и непоколебима вяра и помежду ни чрез съвършена и дейна братска обич, - да съедини и обедини неразривно - в мир и любов, в благоденствие и преуспяване - всички чада на нашата света Православна Църква и на нашия добър благочестив народ. Това ще бъде първата и последна цел на моя живот и моето служение. Защото, възлюбени чада, за нас, Божиите създания, няма по-голямо благо от живото общение с Бога искренносърдечното братско единение помежду ни! Това висше благо е основата на нашия живот и изворът на всички други блага - временни и вечни, земни и небесни. Когато нашият Спасител се приготовляваше за Своите последни изкупителни страдания и Своята спасителна смърт  на Голгота, Той произнесе велика първосвещеническа молитва за спасението на света. В тази молитва Той най-много се молеше: "Да бъдат всички едно - както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно... да бъдат едно, както Ние сме едно... в пълно единство" (Йоан. 17:21-23).