четвъртък, 7 август 2014 г.

Неврокопски митрополит Борис. Характеристика, Живот и Дейност.

След смъртта на блаженопочившия Митрополит Макарий в 1935 година, временно управлението на Неврокопската епархия биде възложено на Софийският митрополит Стефан, който произведе и изборите за канонически Неврокопски митрополит.
          Същата година при единодушния вот на клир и миряни е бил избран за Неврокопски митрополит главния секретар на Св. Синод по това време Стобийският епископ Борис.

          Кратка биография: Митрополит Борис, по рождение Вангел Симов, е роден в Македония- в село Гявато, Ресенско, на 26 октомврий 1888 година. Основното си образование получава в родното си село, прогимназията в град Одрин- в гимназията „Д-р Петър Берон” – през 1904 година. След това завършва с отличен успех Цариградската духовна семинария в 1910 година. Постриган същата година в монашество от Неврокопския митрополит Иларион в историческата църква „Св. Стефан”. През 1911 година заминава за Черновиц, където завършва богословския факултет в 1914 година. Завръща се в България, става учител в Богословското свещеническо училище и в Пловдивската духовна семинария. През 1915 година отива във Виена, за да следва философия и едновременно с това получава от Черновицкия Университет титлата „доктор по богословие”. В 1917 година бива ръкоположен за йеромонах от Пловдивския митрополит Максим. Заминава за предстоятел на българската църква в Будапеща- Унгария, където служи 5 години и развива голяма просветна и народополезна дейност. През 1922 година бива възведен в архимандритско достойнство. И след това последователно изпълнява: протосингел в Софийска митрополия, началник на Културно-просветното отделение при Св. Синод и предстоятел на храм „Св. Александър Невски”, ректор на Софийската Духовна Семинария, секретар на Св. Синод.


          Характеристика на личността.
Блаженопочившият Неврокопски Митрополит Борис във всички заемани от него длъжности се отличавал с рядка добросъвестност и преданост към своя служебен дълг с голямо достойнство и неотслабващо усърдие. Той обичаше да чертае нещата в реален мащаб. Притежаваше голям научен капацитет. Беше ревностен поддръжник на ред, дисциплина, особено като архиерей сред своите клирици и като ректор на семинарията- сред своите потомци.
          Той притежаваше  голяма гъвкавост на ума, изтънченост на маниера, владеене на чужди езици и благодарение на тия му качества през 1932 година Св. Синод го изпрати в Иерусалим с мисията да води предварителни, неофициални и поверителни разговори с посочения за целта посредник- иерусалимският патриарх за създаване канонически връзки между Българската църква и Цариградския патриарх. Благодарение на неговата редка вещина в уреждане на спорни въпроси впоследствие в 1945 година, вече като митрополит и синодален член, заедно с блаженопочившия сега Търновски митрополит Софроний и Величкия епископ Андрей, можа да подготви при преки преговори с Цариградската патриаршия епохалното дело по вдигане на схизмата, което се увенча с неочакван успех.
          Като епархийски архиерей той работи в богодаруваната му епархия цели 14 години, като усърдно залягаше за духовния издиг на клир и паство. Тежък бе жребият на покойния дядо Борис в управлението на тази епархия при изключителните условия, при които трябваше да свещенодейства. Голяма грижа положи за подреждане и издигане на клира, за самообразованието на, който системно уреждаше опреснителни курсове. Непрестанно поучаваше клир и паство с назидателни слова, както и с редица писма, окръжни  послания. Той призоваваше всички, чрез жива вяра и дейна братска обич към единение и сплотеност, към мир и братолюбие, като предпазваше христианите от всяка вражда и ненавист, раздори и озлобение. Той построи сградата на митрополията в гр. Благоевград, която днес, заедно с разкошния парк около нея, е най-красивия кът на града и с това си изгради вечен веществен паметник. Издигна храм паметник св. Иван Рилски в село Гара Пирин, величествен храм Св. Богородица в град Разлог, църковна сграда при катедралния храм в гр. Благоевград - с параклис-салон, канцеларии и помещения за староприют и сиропиталище. През негово време започна строежът на величествения храм Св. ВМ. Георги в град Сандански и мн. др.
Митрополит Борис беше горещ родолюбец и защитник на национални правдини и живееше с високото, с дълбокото убеждение за високото призвание и светлата бъднина на българския народ.
Ето един откъслек от едно негово пастирско послание:
"Всички ние - еднородни и едноверни братя - произхождаме от един род, образуваме един народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът ни е богозван. Да неотричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и мил народ е достоен за най-големи жертви... той заслужава да му служим честно и мъдро, предано и себеотречено..."
"Всички ние обитаваме една родна земя, имаме една единствена родина. Земята ни е богата. Родината ни е прекрасна! Да обичаме с цялото си същество родната земя!... Бог посели нашия народ в едно от най-хубавите места на земята, даде му да владее благословени предели. Да благодарим на Бога за тоя велик дар и тая велика милост!"
На Църквата митрополит Борис гледаше като на най-голяма светиня, която усърдно залягаше да се запази в чистота и непорочност. От тук произтичаше и неговата строгост към себе си и другите - най-вече към клириците, настойчиви изискания за строго морален и въздържан във всяко отношение живот.
          Той имаше поетична душа, жадуваща за природни красоти, в самотата на които той изживяваше своите религиозни възторги. На тези възторги той даде израз и в чудната ПОХВАЛА-АКАТИСТ, който написа в стихове с молитвено преклонение, по случай 1000 годишнината на св. Иван Рилски. Този акатист ще остане и като неувяхващ венец на покойния светител.
          Митрополит Борис завърши земното си поприще на 8 ноемврий 1948 година, на ден Димитровден, като стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. След отслужване на св. Божествена литургия в с. Коларово, Петричко, след приобщение със Св. Христови Тайни, и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци, той бе убит от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник!
          Неврокопска епархия изгуби с неговата смърт своя любим архипастир и духовен вожд, многополезен наставник, усърден богомолец и всеотдаен труженик.
Дядо Борис завърши живота си като един мъченик за вярата, високодостоен и всепредан  йерарх, станал жертва при изпълнение на своя служебен дълг към светата Църква.

Източник: Държавна агенция "Архиви", Регионален държавен архивгр. Благоевград  - ф.1514-1а.е.13

Автор: Неизвестен