Писмо на Неврокопски митрополит Борис
до наместник-председателя на Св. синод. Неврокоп, 17 април 1939 г.
(Публикува се със съкращения. Заглавието е на редакцията)
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
През м. ноемврий 1937 г. уволненият тогава архиерейски наместник в Горна-Джумая протоиерей Димитър Коцалиев беше стъкмил, а след това по негово внушение негови близки бяха разнесли едно хулно и клеветническо писмо срещу нас, което е било занесено и предадено също в Канцеларията на Двореца, в Св. Синод и в Министерството на Външните работи и на изповеданията. Изглежда, че това недостойно писмо е създало лишни грижи на дворцовата канцелария, която го е препратила в Министерство на външните работи и на вероизповеданията. Но с особено внимание се е отнесло към това писмо поменатото Министерство, което го е препратило в Св. Синод с искане да се проверят изнесените в това писмо обвинения и да се съобщи резултата в Министерството от тая проверка. Вероятно, по повод на това министерско искане Св. Синод с писмо № 10829 от 8.ХІІ.1938 г. ни препрати прословутото писмо с покана да дадем нужните обяснения по неговото съдържание. (...)
Когато след свършването на Синодната сесия миналата година се завърнахме в Неврокоп, намерихме много насъбрана работа, която трябваше да извършим ние лично. Независимо от това, редовните служебни църковни и обществени задължения в Епархията и въобще в ония отрудени покрайнини не само, че не престават, а непрекъснато се увеличават и поглъщат всичкото ни време и сили. При изпълнение на своите задължения, трудим се, доколкото ни е възможно, най-напред да извършим по-важните и по-бързите работи, които имат някакъв смисъл и значение, и след това да се занимаем – по нечие желание – и с някои безсмислици. Поради тези съображения не смогнахме по-рано да дадем обяснения по реченото клеветническо писмо – съгласно загриженото искане на Св. Синод и на Почитаемото Министерство на външните работи и на вероизповеданията. Освен това ние искрено желаехме срамното и престъпно деяние, което са извърши с това писмо, да се забрави и изчезне съвършено, без следа и да минеше само с огорчението и скръбта, които чрез него беха причинени нам лично. (...)
І.
Покорявайки се смирено на Божията воля и народното желание ние поехме кръста на архипастирското служение в Богохранимата Неврокопска епархия с пълно съзнание за своите скромни сили и за своята голяма отговорност, но и с жива вяра в Божията милост и подкрепа. Ние добре знаехме при какви трудни условия за църковно-обществено служение отиваме и какви тежести и несгоди ни очакват. Наистина, тези тежести излязоха много по-големи, отколкото предполагахме, но при все това полагаме усилия да изпълним скромно своя дълг. Голяма е нашата мъка, че в тия свои усилия не можем да намерим достатъчно подкрепа всред епархийския клир, който е съвършено неподготвен за своето предназначение. Още щом отидохме в Епархията, ние спряхме своето внимание върху по-подготвените свещеници и чрез тях възнамерявахме най-напред да съживим и засилим църковния живот. В тия свои намерения ние имахме предвид на първо място и протоиерей Димитър Коцалиев, който тогава беше енорийски свещеник и архиерейски наместник в гр. Разлог. От него често пъти ние търсихме осветления за положението на църковно-обществените работи не само в околията, но и в цялата епархия. Понякога възлагахме му да изпълни служебни поръчения дори и в други околии. На него ние дадохме най-голямо доверие и възнамерявахме да го използваме във всички по-важни случаи при една обновителна работа в Епархията като предполагахме, че той има всичките необходими качества за това и че не страда от някакви недъзи, които биха могли да го направят негоден като църковен служител.
Най-големи грижи ни създаваше печалното положение на църковните работи в Горна-Джумая и околията – най-важната, но същевременно, за голяма наша скръб, най-нещастната околия в Епархията. Затова, след като обсъдихме обстойно положението в тая околия ведно с епархийския духовен съвет, решихме да преместим като енорийски свещеник протоиерей Димитър Коцалиев от Разлог в Горна-Джумая и да го назначим за архиерейски наместник в тоя град. Това отговаряше също и на неговите желания и на желанието на цялото му семейство, защото отиваше на по-добро място и в по-важен център, където има гимназия и щеше да може да даде образование на децата си. (...)
*Този материал е взет от сайта на фондация Communitas.
http://www.hkultura.com/article.php?id=6
